l Римският император - арабинът Филип I Араб, поверил фронта по Долни Дунав на 7-годишния си син

l Със заговор се качва на трона и от заговор загива

Възможно ли е в могилата Малтепе да е погребан един от най-загадъчните римски императори - Филип I Арабина – арабин, бедуин, приел християнството, организирал празненствата през III век по случай 1000-годишнината от съществуването на Римската империя, възкачил се на трона след изкусен заговор и свален по същия начин?

Ако има нещо, което наистина ядосва шефа на екипа в Малтепе археолога доц. Костадин Кисьов, това са именно въпросите с кого може да е свързана огромната пирамида-гробница.

“Избързва се с тези хипотези, твърде рано е – коментира Кисьов пред “168 часа”. –

Сега ни предстои изкопаването

на огромна маса пръст. Все още сме доникъде. На върха сме, разчиставме, укрепваме.”

Според него на този етап предположението за Филип Араб е само една догадка, тъй като предстои все още много работа.

Кисьов е от онзи тип учени, които искат да работят без сковаващите рамки на предварителни тези.

Отстоява желанието си да е свободен да види доказателствата в процеса на разкопките.

"Тази година едва ли ще стигнем до някаква конкретика", усмихва се ученият.

Споменаването на името на римския император Филип I Араб се завъртя след срещата на Костадин Кисьов с епиграфа от Софийския университет Николай Шаранков. На нея двамата обсъдиха има ли някоя особено високопоставена фигура от III век, с която да е свързана внушителната 22-метрова пирамида-гробница.

В българската археология отдавна има предположения, че управителят на провинция Тракия Юлий Приск може би е бил брат или братовчед на Филип Араб. Преди да приеме императорската титла, Филип се е казвал Марк Юлий Филип. Името на губернатора пък се споменава в гръцки надпис на една колона в кв. “Слатина”, но там

първата буква е повредена

и не може да се установи дали става дума за Тит или за Гай Приск.

Показателен е и надпис в Пловдив, споменаващ съпругата на Филип Араб – Отацилия Севера.

От тази гледна точка не е изключен вариантът управителят на Тракия да е брат или близък роднина на императора и след смъртта му да е издигнал грандиозната гробница. Още повече на няколко километра от Малтепе учените попадат на надпис, посветен на сина на Филип Арабина, на когото е дадена титлата Август – новото слънце, тъй като е съимператор и е трябвало да наследи баща си.

“В Палмира има подобни аналози на гробницата в Малтепе, а Филип Араб е

роден в района

на Сирия,

тоест там той е виждал и израсъл сред такива кули. Оттам се появи предположението, че може да има връзка с гробницата в Малтепе", обясни Кисьов. Уточнявайки, че само по-нататъшните разкопки ще покажат дали тези първоначални предположения имат основание.

Още повече че "императорът е минавал няколко пъти оттук", посочва археологът.

Самият Филип е роден през 204 г. в бедуинско селище на 50-ина километра от Дамаск в семейство на арабски шейх. Още съвсем млад оглавява отрядите в района, които подпомагат управлението на Римската империя. Брат му или близкият му роднина - Юлий Приск, също е много влиятелна фигура.

В този период Рим е в непрекъснати кризи и се управлява от така наречените

“войнишки императори”

Армията се чувства достатъчно силна, за да може да манипулира централната власт и непрекъснато сваля императорите, от които е недоволна. Именно от тази тенденция решил да се възползва и Филип, който след брака си с римската аристократка Отацилия Севера имал всички шансове да се включи в битката за трона във Вечния град.

Удобният момент дошъл, когато към Сирия се насочил младият император Гордиан III. Според някои исторически хроники в този момент Филип и брат му видели шанс да вземат цялата власт – те

умело саботирали доставките

за армията, а обезумелите от глад военни вдигнали спонтанни бунтове. По време на размириците младият императорът бил убит, а армията, умело подстрекавана, обявила за нов император Филип. Разбира се, при него доставките били възобновени, той

оглавил военните части

и бил провъзгласен за новия владетел на Рим.

Дълго време се смятало, че Филип и брат му са организирали вероломния заговор, но нови сведения показват, че смъртта на императора може да е случайно съвпадение. Има предположения, че младият владетел или се е разболял или е починал от неизлекувана стара рана.

Въпреки това до края Филип Араб е обвиняван за смъртта на предшественика си.

Новият владетел сключва необходимия за империята мир в източните територии.

"По пътя обратно към Рим Филип се движи през имперските земи по маршрут, който не цели директното и експресно връщане в столицата, а по-скоро преминаването през достатъчно провинциални градски центрове", отбелязва в автореферата си "Римските императори срещу готите на Книва: политическа митология, исторически документи и възстановима събитийност" Лили Грозданова от Софийския университет.

По този начин той

искал лично да наложи властта си

Армията била непредсказуема и Филип знаел, че оцеляването му зависело от това да е непрекъснато с нея. Още повече империята воювала на няколко фронта.

Вероятно затова Лили Грозданова прави извода, че подобна ситуация може да се овладее само ако "императорската институция придобие колегиален, вместо едноличен характер". Затова през 244 г. той обявява за съимператор 7-годишния си син.

През цялото това време в Рим са стъписани, че ще посрещнат хилядолетния си юбилей с император арабин.

Още в началото на управлението си Филип Араб предприема мащабни реформи.

Променят се редица закони,

за да се установят по-справедливи отношения в обществото, слага се ред проблемните области. Базирайки се на папируси и епиграфски паметници, изследователят Лили Грозданова посочва, че Филип провежда "различни по мащаби строежи и ремонтни дейности по пътната инфраструктура не само на Изток и във връзка с реконструкцията на родния си град, но също в Рим, в западните и особено в тракийските провинции".

"Общото впечатление, което юридическите документи създават за времето от 244–249 г., е за едно осъзнато и адекватно управление - отбелязва Грозданова. - При неговата власт класическото римско право не преживява криза или упадък, а напротив – намира своето приложение и развитие."

Паралелно с това Филип Араб провежда и доста

административни реформи

Но както обикновено, мащабните промени предизвикват и масово недоволство. Възобновяват се обвиненията срещу Филип, че с вероломен заговор е убил законния владетел на Рим, че е арабин, дошъл да срине Рим, че изповядва новата религия – християнството. В началото Филип едва ли е обръщал внимание на всичко това. Той е бил твърде зает да отбранява империята и да укрепва източния фронт.

Очевидно след като побеждава карпите през 247 г., Филип Араб вече е натрупал достатъчно самочувствие и доста дръзко се конфронтира с готите. На свой ред те яростно започват да атакуват империята откъм Тракия.

"Младият съимператор най-вероятно е пряко ангажиран със защитата на най-източните части на Долнодунавския лимес", отбелязва в изследването си Лили Грозданова.

Според нея това е начинът Филип Араб да поддържа по-тясна връзка с войските и да си гарантира лоялността им. Още повече че има свидетелства от Долна Мизия, че

съпругата Отацилия също е била на фронта

Вероятно заради невръстния си син.

Тъй като за Филип било невъзможно лично да умиротвори всяка размирна провинция, по Долни Дунав изпратил съратника си Деций. Там обаче е направен нов заговор и войските обявяват, че Деций е новият император.

Разбира се, Филип и синът му са убити, но една от големите загадки е къде точно е станало това. Според някои писмени извори това е някъде край Верона, а според други около Стара Загора. От тази гледна точка издигането на огромната гробница-пирамида в Малтепе е доста логично.

"Филип Араб е минал през България няколко пъти, но нека все пак не избързваме с предположенията", усмихва се археологът Костадин Кисьов.

Четете още:

Под дъжд от куршуми Костадин Кисьов вади златно съкровище

Невиждано откритие на Балканите: Император или цар лежи под гигантската пирамида до Пловдив (Обзор)