В неделя - снимка на Панчаревското езеро по залез и човек с лодка, чиято сянка сякаш рисува кръст в озарените от слънцето води. В понеделник - кадър от парка пред двореца “Врана”.

Във вторник зловеща новина за внезапна смърт шокира приятелите на легендарния басист на група ФСБ Ивайло Крайчовски. Само допреди часове те са харесвали фотопубликациите му във фейсбук, а сега трябва да осъзнаят факта, че него вече го няма. Нищо не подсказва това печално събитие, защото 57-годишният рокаджия до последно е такъв, какъвто винаги е бил - жизнен и активен чешит, който не се предава дори след преживения от него инфаркт преди няколко години.

“Много е трудно да говорим за Иво в минало време - признава пред “168 часа” фронтменът на група “Хоризонт” Валери Славчев. - Умът не може да приеме подобна загуба на приятел. Ивчо, или Пифа, както му викаха всички негови близки. Рокаджията, който винаги е готов за музика и купон. Спомням си един 1 май, когато ние с “Хоризонт” забивахме на концерт в София. Започнахме да свирим кавър на “След десет години”, когато Иво за изненада на всички ни се появи и се качи на сцената, грабна баса и започна да свири с нас. В подобен момент те побиват тръпки, защото той е от легендите, от които ние сме се учили. Пифа си остава завинаги онзи мъжкар с бас китарата в ръка и дружелюбната усмивка. Обичаме те, приятелю!”

Крайчовски е идеолог и инициатор за създаването на група “Стари муцуни” с ветерана на българския рок Георги Минчев. Формацията се заявява за първи път на сцената на 1 юни 1991 година в Клуб 113+ при Софийския университет. Музикантите съчетават другите си ангажименти с тези със “Стари муцуни” така, сякаш ежедневието им е неспирен купон.

Ивайло става част от ФСБ през 1983 г., когато Александър Бахаров напуска групата и емигрира в Германия. Пифа достойно заема мястото му, като още на прослушването впечатлява музикантите като единствения басист, който си настройва баса, преди да започне да свири.

“Ивайло разбираше много от музика - разказва пред “168 часа” неговият приятел, музикантът Петър Попов. - Няма да забравя как веднъж, както си свирехме в клуба, а аз се опитвах да го впечатля, все пак ми е икона, той дойде до мен и започна да ми пипа струните. Викам му: “Стига бе, Иво, пречиш!” Той сериозно, но и през смях: “Ама аз на горните удрям само на баса, ти си солирай, солирай си...” Отиде си един много голям приятел, много голям музикант, едно момче, което имаше душа. Още не мога да повярвам, защото буквално преди няколко дена ми прати снимки от Панчарево. Ивайло просто беше като енциклопедия и беше винаги с мнение. Не се влияеше от течението. Беше и един истински патриот, който наистина обича България. Всички сега пишат хубави неща за него, а не му ги казаха, когато трябваше.”

След неочакваната загуба на Крайчовски мнозина отново поглеждат и към онази неделна снимка от Панчаревското езеро и се питат дали това очертание на кръст във водите не е предвещавало по някакъв начин случилото се.

“Знакът си е факт. И е много интересно, показателно, защото такъв знак е само за светли души като Иво - смята Попов. - Той беше толкова интересен. Вярваше и на факти, и на мистика. Беше прекрасен събеседник. Написа музика за представянето на картините на друг гений - Румен Статков, и на голям екран всичко бе изключително впечатляващо. Страхотна музика и изображения, които някак си се преплитаха съвършено. Ивайло беше невероятен човек, изключително ерудиран, много начетен и голям пич.”

Крайчовски още от 5-годишен свири на цигулка и учи солфеж, а като ученик в девети клас на XXI гимназия в София става член на сформиралата се група от неприети в музикалното училище инструменталисти. Тогава започва да свири на бас китара. През 1983 г. завършва факултета “Поп и джаз изкуства” на музикалната академия в класа по контрабас и бас китара на професор Симеон Венков.

Дебютът му на сцената е на концерт на ФСБ на стадион “Академик” пред 15 000 души публика.

Изявява се активно и в Студио “ФСБ” като тонрежисьор и музикален продуцент, а през 1993-1995 г. — в ММД “Мултимедия” и “Болканмюзик”, където участва в създаването на албумите на редица български поп певци, рок групи и джазови формации. През 1996 г. става музикален директор на “София филм фест”. Заместник-председател е на Българската изпълнителска асоциация и член на УС на БНАПЗ — асоциация на звукозаписните студиа в България. Организатор е на мемориалните концерти “Цвете за Гошо” в памет на Георги Минчев, както и на други различни рок фестивали и сцени.

“Ивайло Крайчовски взе своя бас и се отправи към мястото, където го чакат Петър Гюзелев и Георги Минчев...", написа във фейсбук и Венци Мицов от “Хиподил”.

Пред “168 часа” той каза, че не е познавал толкова добре басиста, с когото са имали само един-два спора, но е искал да почете паметта му с няколко думи.

“Последния път, в който говорихме, се поскарахме - ние, музикантите, сме криви хора и често се караме по различни теми - обясни в социалната мрежа още Мицов. - Никога не съм си представял, че това ще е последният ни разговор... Светла му памет. Адски е тъжно, когато си отиде млад и талантлив човек...”

Крайчовски, неуморният шегаджия с буен талант и колоритен темперамент, напусна този свят внезапно, но съвсем очаквано след щедрото си посвещаване на мелодичното изкуство остави след себе си... любима музика.

Високо, високо, високо, високо застани, над завист и обида, над дребните сплетни. Да те видя - високо застани. Да те видя - над дребните сплетни. Да те видя - над всичко днес бъди. Да те видя. Звездите са звезди.