Фенове бяха обградили работната му резиденция и хвърляха павета и бомби. Враговете го заливаха с какви ли не обвинения и искаха оставката му. Съдийските гафове вдигаха на оръжие футболисти и треньори. Боби Михайлов обаче нито веднъж не си изпусна нервите.

Приемаше атаките с усмивка, търпеливо обясняваше на разбеснелите се противници, че той не носи никаква вина за нищо и единствено помага на българския футбол. Този елегантен стил на поведение, подкрепен с умели апаратни игри и умно разпределение на благата във футбола, донесоха безпрецедентна четвърта поредна победа на Боби Михайлов в битките за царското кресло в Българския футболен съюз. (Вчера, 15. 10.2019, Михайлов подаде оставка.)

Постижението на бившия вратар наистина е впечатляващо и би всички възможни рекорди у нас, които едва ли в следващите десетилетия ще бъдат подобрени. На конгреса преди дни сегашният шеф на БФС спечели размазваща победа с 463 на 36 гласа срещу опонента си Любослав Пенев. Последният обяви, че това е предварително уреден мач и няма да се примири със загубата, но това беше по-скоро излишно вдигане на пушилка преди нещата окончателно да се успокоят. И Боби Михайлов да продължи своето царуване до 2022 г., което е наистина уникално, като се има предвид, че той седна на президентския пост през 2005 г. 17 години царуване в българския футбол е постижение, на което биха завидели и някои африкански диктатори.

Дори и сега Боби Михайлов е най-дълголетният директор на БФС, колкото и странно да звучи за хората, които продължават да живеят с мисълта, че Иван Славков е човекът, управлявал най-дълго футболната ни централа. Батето ръководи парада от 1995 до 2005 г., когато абсолютно изненадващо беше победен именно от Боби. На трето място в класацията на президентите дълголетници е Недялко Донски, управлявал от 1962 до 1970 г. Цифрите ясно показват за какво точно става дума и колко сериозно е постижението на бившия национал. Няма да е твърде нахално да се предположи, че Михайлов ще спечели и пети мандат след четири години, ако продължи да му се президентства. Толкова е очебийна липсата на каквато и да е алтернатива на сегашното управление. Нещо което призна и преизбраният бос.

"Очаквах да има силна опозиция и да стане оспорвано състезание. Но резултатите показват нещо съвсем друго – в момента аз и моят екип нямаме алтернатива и всички футболни хора очакват от нас да продължим да налагаме идеите си за развитието на българския футбол", обяви след края на конгреса щастливият победител. Важно е да се отбележи, че делегатите на конгреса приеха без всякакви възражения предложенията на шефа за промени в Изпълкома на БФС. Гриша Ганчев и Наско Сираков си тръгнаха от него, а влязоха Валентин Михов и босът на "Левски" Спас Русев. Новият-стар президент нареди членовете в Изпълкома според своите вкусове и не се вижда какво може да помрачи безоблачното му царуване през следващите 4 години.

Още повече че и европейската футболна власт е на негова страна. В края на миналата година преди конгреса лично босът на УЕФА Александър Чеферин дойде в София, за да даде едно рамо на Михайлов. Не че и без него Боби нямаше да спечели, но височайшата визита беше ясен знак какво е мнението на големите началници на Запад кой трябва да управлява българския футбол.

Важно е да се знае, че бившият национал беше едно от остриетата на Чеферин по време на неговата най-важна битка. През септември 2016 г. Словенецът размаза противника си.

Михаел ван Прааг в битката за президентския пост в УЕФА, като разчиташе на силна подкрепа от Източна Европа. След това Боби Михайлов получи висок пост във футболната евроцентрала, но големият подарък беше чисто новата база на националния отбор в полите на Витоша. Именно това беше един от основните козове на Михайлов в предизборната му битка, колкото и тя да беше предварително решена в негова полза.