Българският модел с трудоваците е в основата на небивалия възход на нацистката икономика преди Втората световна война. Това признават в наши дни не само германски, а и американски историци. След като е победена през Първата световна война, Германия е в безпрецедентна криза. В страната властват рекордна инфлация и безработица. Но в средата на 30-те години на ХХ век за кратко време икономиката й претърпява коренна промяна. Причината е, че е възприет българският модел на трудова повинност.

Под ръководството на нацистите

Третият райх се съвзема

изключително бързо

и това в най-голяма степен помага на Хитлер да установи своята диктатура, като се представя за благодетел на нацията, който единствено е способен да я измъкне от блатото. До голяма степен в основата на германското икономическо чудо е Националсоциалистическата доброволна трудова служба, която прераства в Имперската служба по труда Reichsarbeitsdienst (RAD). За кратко време благодарение на хилядите заети в нея промишлеността и селското стопанство се съвземат от разрухата. Именно тя започва и строителството на прочутите аутобани.

Но истината е, че Имперската служба по труда не е германско изобретение, тъй като идеята е заимствана изцяло от България. Страната ни след Първата световна война е в същото, а дори и по-тежко положение от това на Германия. С подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор България е поставена на колене. Тя е загубила войната, отнети са й територии и е принудена да плаща чудовищни репарации, равняващи се на около 8 пъти цялото национално богатство. А освен че плаща жестока цена по фронтовете на войната, без да може да осъществи своето национално обединение, страната е лишена и от правото да поддържа нормална армия.

За да се справи по някакъв начин със създалата се безпрецедентна ситуация, няколко месеца по-късно като премиер на земеделското правителство Александър Стамболийски внася в Народното събрание

законопроект за създаване

на трудова повинност

С него той се опитва да противодейства на убийствените клаузи.

"Помирявайки се със съдбата си, ние трябва бързо да се приспособим към новите условия - пише през февруари 1920 г. Стамболийски в мотивите към Закона за трудовата повинност. - Решени да скъсаме един път завинаги с миналото, решени да напуснем пътя на безумните и катастрофални военни лудории, ний трябва бързо и без колебание да тръгнем в противоположна посока по пътя на мирното и културно стопанско развитие. Защото само по тоя път ние ще можем не само

да излезем от ужасното

тежко положение,

в което ни постави Парижката конференция, но ще можем да спечелим онова, което изгубихме през войната... Законът за трудовата повинност носи една съвършено нова организация на човешкия труд. Идеята обаче, която е изложена в него, достатъчно бе популяризирана, за да не учудва днес никого... Аз мисля, че тази идея, усвоена от всички, оживотворена чрез един закон и приложена с такт, умение и смелост, в скоро време ще се превърне в един от най-добрите инструменти за морално възпитание, икономически и социален подем на България."

След продължителни дебати Законът за трудовата повинност е приет от Народното събрание на 28 май 1920 г. Земеделският водач отдавна е имал желание под някаква форма трудът да стане задължителен, сочат исторически извори. Още през 1911 г. Стамболийски организира своите съселяни от родната Славовица да залесят гол хълм с борови дървета над селото.

Пред сподвижници земеделският водач ще каже: "И този задружен труд даде много добри резултати. Сега там расте борова гора. Ако сте чели или гледали пиесата "Вуйчо Ваньо" от Чехов, един от неговите герои казва: "Когато чувам как шуми моята млада гора, посадена от собствените ми ръце, аз съзнавам, че ако след хиляда години човек бъде щастлив, за това съм допринесъл малко и аз". А аз още сега се гордея с моите земляци. Гората, която посадихме, израсна, краси селото..."

Според историческите документи навремето дори

съседните балкански

държави ни завиждат

за тази "иновация" и някои, като Турция, се опитват да я внедрят на своя почва. Но за мнозина, например Франция, това е скрита форма на поддържане на мобилизационна готовност в разрез с клаузите на Ньойския договор. Поради което Международното бюро по труда праща през 1922 г. своя емисар д-р Макс Лазар в България, който изготвя доклад "Службата за задължителен труд в България". В резултат съмненията за поддържане на бойна готовност са разсеяни, а в задължението не са открити дискриминационни моменти.

Напротив - ползата от трудовата повинност у нас е толкова безспорна, че дори и с резките политически смени на режимите никой дори не мисли да я отменя. За броени години успехите на тази инициатива добиват и световна популярност. Българският опит предизвиква най-голям интерес сред консервативните политици и икономисти в Германия, които се обявяват за възприемането му.