Той отказал обезщетение, защото не искал да се връща в онези кошмарни дни

В навечерието на 40-годишнината от събитията, на които бяха подложени турците в България, стотици все още очакват възмездие за разбития им живот. Тогава те трябваше да се откажат от бащините си имена и да приемат български. Сред тях е и мъж от Кърджали, който е прекарал година и половина в лагера "Белене" без присъда.

"Не искам да се връщам назад, не искам да преживявам всичко отново. Когато трябваше да водим дела за обезщетение, дори бях платил на адвокат, но се отказах, защото не исках да ме разпитват отново и да се връщам в онези кошмарни дни. Искам спокойствие.

Когато се върна назад, не мога да се успокоя дни наред. Преживявам всичко отново

След толкова години мъката остана в мен."

73-годишният бивш лагерист отказва името му да бъде споменавано. Докато говори, очите му се насълзяват, думите излизат трудно. Казва, че не е извършил каквото и да било престъпление.

Единствената му вина била, че не бил съгласен с насилствената смяна на имената. 

"Партийният секретар на работното ми място знаеше, че не съм съгласен. Началникът ми - също. Започнаха да ме следят. Всеки ден виждах милиционерска кола. Те знаеха по кое време къде съм.

Никога няма да забрави вечерта на 11 януари 1985 г. Беше 5 часа вечерта, приключвах работа. Дойде цивилна кола. В нея беше един от Държавна сигурност (ДС) заедно с двама войници, въоръжени с автомати, и шофьор. Качиха ме в колата и отидохме в дома ми", спомня си бившият лагерист.

Последвал обиск на апартамента, на мазето и на тавана - търсели литература.

"Всички книги бяха на български език, с изключение на турска литература, издадена от издателство "Народна просвета". Обърнаха всичко наопаки. След това тръгнахме, а този от ДС ми каза да си облека по-дебели дрехи. После ме отведоха в милицията", разказа мъжът.

Още същата вечер бил разпитан от следовател от вътрешността на страната, който видимо бил пиян. На следващия ден мъжът бил свален в подземието на сградата на МВР. По стълбите милиционер го удря лошо с приклада на автомата.

"В избите прекарах 3 дни. Не познавах никого и в началото не говорех. После разбрах, че има хора от целия окръг. Имаше пребити - най-тежко беше положението на възрастен мъж от Момчилград. Бяха го били с торби пясък. Уринираше кръв", разказва бившият лагерист. На 14 януари сутринта милиционер започнал да вика задържаните по имена.  

"Записа името ми в една тетрадка, а срещу него написа буквата Б. Разбрах, че ще бъда откаран в Белене. Имаше сняг и беше много студено.

Разсъблякоха ни голи. Останахме по бельо. По-късно ни накараха да се облечем и ни вързаха с белезници по двойки. Качиха ни 6-има в товарен автомобил УАЗ, разделен на 3 отделения. В предната част

имаше шофьор и милиционер с калашник, в задната част имаше място за един човек и там - милиционер с автомат

Ние бяхме по средата. Пътувахме цял ден, беше студено. Понеже подът на уазката беше пробит, уринирахме през дупката." На брега на Дунав пристигнали вечерта, посрещнал ги цивилен мъж: "Ваш'та мама турска. Автономна република ще правите, а? Българи ще убивате, така ли?"

"Мъжът говори 10 минути и изрече такива гадости, че не искам да си спомням. Заведоха ни в една конюшня и ни дадоха по парче тънко одеяло. На пода намерихме брезент, събрахме се един до друг и се завихме с него. През нощта започнаха да се чуват изстрели.

Не мигнахме цяла нощ от студ и от страх. На сутринта не ни дадоха дори вода. Качиха ни на понтона и ни закараха на острова. Дунав беше замръзнал и разбрахме, че са стреляли, за да разбият леда. 

Натовариха ни в един малък бус и ни откараха до Първи обект. Държаха ни отпред до обяд, после ни дадоха затворнически дрехи и прибраха нашите и личните ни вещи. Настаниха ни 13 души в склад със заковани прозорци", разказа лагеристът.

През следващите дни станало още по-студено. До острова вече не можело да се стигне и се наложило да доставят хляб с хеликоптер.

"Даваха ни по 300 грама хляб на ден. Когато го хвърлеха от хеликоптера, той замръзваше, ставаше твърд като камък.

За да изядеш хляба, се налагаше да го държиш дълго време в пазвата си, да поомекне

Понякога храната ни беше чорба от глави на риби и чай. Имахме по едно одеяло и спяхме по двама. Постилахме едното отдолу, а с другото се завивахме, краката си увивахме в затворническите куртки."

През март станало още по-студено и ги преместили от склада в парното помещение на затвора.

"Един ден ни изведоха всички навън, бяхме от цяла България. Видяхме хора от Кърджали, които бяха изчезнали и не се знаеше къде са", спомня си лагеристът.

Към края на март в Белене дошъл началникът на затворите. Когато видял в какво състояние са лагеристите, наредил да бъдат подстригани и обръснати, а също да бъдат заведени на баня - след 3 месеца и половина в Белене.

В средата на април започнали да извеждат от Първи обект по един-двама от килиите и да ги откарват някъде. Оказало се, че ги водят във Втори обект. Той бил ограден, а на четирите му ъгъла имало вишки, на които денонощно имало въоръжени с автомати милиционери. Със затоплянето на времето започнали да карат лагеристите да работят.

"Първоначално никой от местните не искаше да говори с нас

Бяха им казали, че сме искали да правим автономия, че сме убивали българи, че сме изнасилвали. Постепенно хората разбраха, че не сме вършили такива неща, и дори взеха да ни помагат", казва мъжът.

Преживял изключително тежко, когато неговата съпруга и малката му дъщеря дошли за първи път на свиждане в Белене. "Дъщеря ми не ме позна. Беше ме забравила." След година и половина, прекарани в Белене, бил освободен.

"Дойдоха следователи от Кърджали. Един от тях ни каза, че струваме колкото развалено яйце. После извикаха мен и още един лагерист и ни съобщиха, че на следващия ден ще ни освободят.

Още на ставане милиционер ни казва българското име, а ти трябва да кажеш бащиното и фамилното. После трябваше да кажеш трите български имена на човека до теб. Бяхме 5-има човека от окръга. Държаха ни около 2 часа, без да ни казват нищо. След това ни

поискаха по 180 лева, защото сме използвали храна и вода, докато сме били в Белене

Платихме, закараха ни до град Белене и ни пуснаха. Намерих един местен човек, който и преди ни беше помагал, беше инвалид и имаше автомобил ЗАЗ.

Помолих го да ни закара до Свищов и той се съгласи. В Свищов се оказа, че не можем да хванем нито автобус, нито влак", спомня си бившият лагерист. Човекът със ЗАЗ-ката ги закарал до Велико Търново. По пътя видели камион с кърджалийска регистрация. Успели да го спрат и се примолили на шофьора да ги откара.

"Когато стигнахме до Хасково, го помолих да спре и му казах, че сме освободени от Белене. Преди Кърджали имаше КПП и можеше да създадем проблем на човека, ако ни спрат. Той само ме погледна и каза:

"Вие имахте куража да ми кажете истината, ще ви закарам, където искате" и продължихме. Прибрах се вкъщи, стори ми се като кътче от рая", спомня си бившият лагерист.

Той признава, че след завръщането му мъките продължили. Налагало се често да ходи на разпити в милицията. Не успял да си намери работа в града.

През 1989 г., когато Тодор Живков обявява, че всеки е свободен да пътува извън страната, бившият лагерист тръгва за Турция, но когато стига ГКПП Капитан Андреево, Турция вече е затворила границата си.

Тогава решава да тръгне със семейството си за Швеция. Там го заварва 10 ноември. Бившият лагерист се завръща в България, но са нужни години, за да успее да преодолее случилото му се. Казва, че най-голямото щастие са децата му.

Успях да ги изуча - завършиха престижни университети. Това ми стига,

казва мъжът и очите му пак се насълзяват. Той е категоричен, че никога не е искал да се занимава с политика. Посъветвал децата си да не го правят, послушали го.

Военни следователи издирват служители на ДС, участвали във възродителния процес

Стотици потърпевши все още очакват възмездие след най-масовото унижение от тоталитарния режим

Екип от трима следователи са ангажирани с делото по т. нар. възродителен процес, които вече разследват и събират нови доказателства, съобщиха от Военно-окръжната прокуратура в София.

Разследването беше възобновено на 30 септември 2024 г. и се води по чл. 416 от Наказателния кодекс, който се отнася за престъпления, свързани с геноцид.

Досъдебното производство е за едно от масовите престъпления на тоталитарния режим в България, извършено от края на декември 1984 г. до средата на февруари 1985 г. Тогава управляващата БКП подменя насилствено рождените мюсюлмански имена с български на над 1,3 млн. турци, живеещи на територията на България.

Протестите им са буквално смазани, има убити и много ранени, а стотици са изпратени в концлагера "Белене" без съд

и присъда или интернирани далеч от родните им места.

След демократичните промени у нас започна разследване по възродителния процес. На 31 януари 1991 г. е образувано досъдебно производство за подбуждане към дискриминация, насилие или омраза на етническа основа.

По делото са предявени обвинения на бивши управници - първия секретар на БКП Тодор Живков, министър-председателя Георги Атанасов и вътрешния министър о.з. ген.-полк. Димитър Стоянов, за злоупотреба с власт в различни форми на съучастие и при условията на продължавано престъпление.

На 20 юли 1993 г. делото е внесено с обвинителен акт във Върховния съд. С разпореждане е върнато за допълнително разследване заради допуснати процесуални нарушения.

На 19 декември 1997 г. делото отново е внесено за разглеждане пред съдебна инстанция, а на 28 април следващата година е върнато за доразследване от прокуратурата.

През годините след това досъдебното производство е спирано и възобновявано многократно. Извършвани са действия по разследване - разпити на свидетели, изготвяне на молби за международна правна помощ до компетентните съдебни власти на Турция.  

На 31 май 2022 г. досъдебното производство е прекратено с прокурорско постановление. То е обжалвано и потвърдено от Софийския градски съд с определение от 20 юни 2022 г. С друго определение от 22 декември същата година Софийският апелативен съд е отменил определението на първоинстанционния и постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство.

На 30 септември 2024 г. наблюдаващият прокурор дава конкретни указания към разследващите след постъпили искания

на процесуални представители на пострадали, председателя на Гражданската организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите Сафие Юрдакул и група народни представители от 50-ото народно събрание.

"Военните следователи трябва да извършат всички необходими действия по разследване, така че да разкрият обективната истина. В този смисъл не е определяна конкретна бройка на свидетели, които следва да бъдат разпитани", казаха от Военно-окръжната прокуратура.

Според обвинението това, че част от пострадалите от репресиите са починали, няма да попречи на разследването, защото голяма част от тях вече са дали показания.

Прокуратурата е изискала информация от имащите отношение по казуса институции.

Ще бъдат издирени агенти на бившата Държавна сигурност (ДС), които са изпълнявали задачи по линия на възродителния процес, и ще бъдат разпитани, за да се установи кой и как им е поставял задачи, какво точно те са извършвали и пред кого са се отчитали.

След установяването на конкретни агенти ще се изискат оперативните дела от Комисията по досиетата, за да се проследи хронологията на събитията, както и съпричастността им към възродителния процес. След това ще се прецени дали са извършили престъпление.

"Целта на всяко досъдебно производство е да установи какво се е случило в даден времеви период и същото съставлява ли престъпление. В този смисъл се очаква след извършване на всички възможни действия по разследването да се изясни дали и кои лица са извършили престъпление от общ характер.

По този начин след дълго време ще бъде отговорено на обществените очаквания пострадалите от този процес лица да получат справедливост", казаха още от Военно-окръжната прокуратура.