100% е сигурно, че ДС убива писателя Георги Марков, а многобройните опити за прикриване и изкривяване на фактите, отказът за съдействие на българските власти на разследването и укриването на документи по случая не можаха да попречат истината за отвратителното престъпление на комунистическите тайни служби да види бял свят.

Това става ясно от документи и свидетелства предоставени на “168 часа” от хора, които са работили по случая.

Извън докараното до задънена улица и приключено по давност дело за убийството на Георги Марков, непознати или слабоизвестни досега доказателства и нови факти по случая недвусмислено говорят, че Държавна сигурност, железният юмрук на БКП, е организирала покушението над твореца дисидент на лондонския мост “Ватерло” на 7 септември 1978 г.

Ясни са и мотивите

за ликвидирането

на Георги Марков

- блестящото му и единствено по рода си свидетелство за годините на тоталитаризма у нас - “Задочни репортажи за България”.

Удивително е, че без злостни нападки в тях писателят прави такава забележителна дисекция на комунистическата държава, която от само себе си налага извода за нейната обреченост.

Изобличаващите есета рисуват истинската

и грозна картина

на живота у нас

Те са изпълнени с автентични свидетелства не само за безмилостно погубените съдби на обикновени честни и достойни българи, но и за първи път издават подробности около истинския лик на върхушката и лично на диктатора Живков. А за ужас на партийното и държавно ръководство чрез предаванията на Би Би Си, Дойче Веле и Свободна Европа те достигат до милиони в Народната република. Точно този факт сам по себе си е достатъчен за всеки живял в онези години да знае, че е непростим грях и се наказва жестоко от репресивния апарат.

Затова за всеки непредубеден, който по някакъв повод се е докоснал до случая, категорично отдавна е доказано как и защо ДС и БКП извършват това убийство.

“Не може да има съмнение, че Държавна сигурност извършва убийството на Георги Марков

– казва пред “168 часа” и режисьорът Александър Донев, който е копродуцент на филма “Накаран да замлъкне: писателят Георги Марков и убийството с чадър”. - Разбира се, не бих искал да говоря за физическите извършители.

Много по-важно е кой е мозъкът и организацията, която е осъществила подготовката и реализирането на тази акция, а за конкретни извършители могат да бъдат наети и добре подготвени хора на място. А всички анализи, факти и особено действията по прикриване на оставените следи недвусмислено доказват, че в дъното стоят тайните служби на българската държава от онова време. Не искам да коментирам всички абсурдни становища, които излизат и държат да се заявят като друго мнение, тъй като мисля, че случаят има по-дълбоки и морални и интелектуални измерения.

Някои хора го правят, защото имат интерес, а други - за да са по-интересни. Честно казано, уморявам се и понякога ми се струва, че е най-лесно да се прикрие истината в много думи. За съжаление живеем в такова време, в което изобилието от информация и източници не ни доближава, а ни отдалечава от истината. Причината е, че липсва моралният и до голяма степен интелектуален критерий в обществото, което преценява.”

Работилите по делото също са абсолютно убедени, кои са подбудителите и извършителите на убийството. Интересно свидетелство в тази връзка се съдържа в неизлъчваната DVD версия на филма “Накаран да замлъкне: писателят Георги Марков и убийството с чадър”.

В нея генерал Коста Богацевски (в излъчената версия от интервюто с него има само 7 минути от общо 45), който pаботи по делото за убийството на Георги Марков от самото начало в продължение на близо две години разказва:

“Ние имахме достъп, осигурен достъп до архивите на съответното управление на ДС - по това време се наричаше Първо главно управление на ДС.

В тези архиви,

въпреки старанието да бъдат заличени всички следи, свързани с това престъпление, ние на базата на особени методики, които подготвихме специално за това разследване (имам предвид за начина на издирване и събиране на доказателства), успяхме да достигнем до твърдото убеждение, че това е организирано от Първо главно управление чрез възлагането на техен сътрудник, който е извършил прострелването на Георги Марков с една сачма, заредена с отрова рицин. В резултат на това е причинена смъртта на Марков.”

Богацевски и колегата му Богдан Карайотов са следователите, които извършват безпрецедентното разследване в бившето Първо главно управление на Държавна сигурност, където установяват, че до началото на 1990 г. се е съхранявала основната разработка срещу писателя. По това време Богацевски е зам.-директор на Националната следствена служба. През 1993-1994 г. той е главен секретар на МВР, а след това работи като адвокат.

В друга част на непоказаното интервю той разказва подробно и за опитите да бъдат укрити и унищожени документите по случая, които сами по себе си също са доказателство за извършителите:

“Огромни материали, голямо количество материали са били скрити или унищожени

Това ние констатирахме както в архива на Министерството на вътрешните работи, така и в архива на Първо главно управление, до който наистина имахме достъп. Констатирахме, че шест тома от архива на Министерството на вътрешните работи и десет тома от архива на Първо главно управление са били получени от секретарката на ген. Владо Тодоров, който по времето, за което разказвам, е бил шеф на Първо главно управление.

Оттам нататък тези материали, свързани конкретно с Г.М. изчезнаха, нямаше ги тези материали. А всичко това обаче ни даде основание да предполагаме, че е станало нещо, което е свързано със смъртта на Г.М., за да бъдат укрити такъв огромен брой материали въпреки твърденията, че в папките е имало само бюлетини на БТА или информация за репортажите, които е правил Г.М. в ББС и за останалите контакти, които той е имал и които не представлявали такъв съществен интерес.

Естествено, възникна въпросът, ако те не представляват такъв съществен интерес, защо се е наложило да бъдат унищожени?