Няма отговор англофил или русофил е бил политикът банкер и защо през 1951 г. е осъден с обвинението, че искал да отцепи Варна и да я предаде на англичаните

Атанас Буров е министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев. Става обвиняем според Наредбата закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България във Втората световна война на страната на Германия. Кабинетът е съставен на 2 септември 1944 г. и пада след седмица, а в действителност работи едва 4 дни. Алинея първа на чл. 1 от Наредбата закон предвижда съд за “министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 г”. Атанас Буров е арестуван от отечественофронтовската власт на 9 септември 1944 г. следобед във вилата на Командареви край Бояна. Още същия ден е освободен и поставен под домашен арест. Защо ли? Причините, както по-късно ще стане ясно, се крият в неговите политически приятелства.

Пътят на Атанас Димитров Буров е от бизнеса към политиката

Логично, защото той е представител на голяма търговска и банкерска фамилия от Горна Оряховица. Баща му Димитър е приятел на Константин Стоилов и митрополит Климент (писателя Васил Друмев), които му помагат в тези му начинания. Димитър е няколкократен народен представител от Горнооряховска околия и чест гост на балове и тържества в двореца. На едно от тях през 1893 г. взема 18-годишния си син и го представя на Фердинанд. Князът веднага отчита “Това момче е с характер” и му подарява златна игла. Което дълбоко огорчава Буров, защото той смятал, че не е “там някакво си хлапе.”

Атанас се включва в делата на семейната фирма, като същевременно учи в Априловската гимназия в Габрово. После следва едновременно финансови и правни науки в Монпелие и Париж. Там прави впечатление, което по-късно прераства в приятелство, на своите професори Понкаре и Бриян (по-късно и двамата известни политици). До 1911 г. Атанас Буров, макар вече да е направил впечатление на Фердинанд, се занимава основно с делата на фирмата. Наред с това, наред с брат си Иван, става акционер във всички големи фондове и банки в България за времето си.

През 1911 година предстоят изборите за Петото ВНС. Буров се кандидатира и печели

Преди да бъде предложен на обсъждане член 17 за даване на неограничени права на цар Фердинанд да може да сключва еднолично международни договори, той кани Буров на обяд. Току-що включилият се в голямата политика банкер отказва. Така дава повод обществото да разбере, че няма да играе по царското желание, а ще държи на собствено мнение. Всъщност скоро излиза истината, че двамата са се договорили предварително и когато се подлага на обсъждане промяната, то Буров произнася тричасова апологично пламенна реч. В следващото Народно събрание на 24 ноември 1911 г. той се проявява като познавач на финансите и бюджета и името му се издига на подобаваща за икономист висота.

През 1913 г. за пръв път е министър в правителството на Ив. Е. Гешов

Буров е един от политиците у нас с най-дълъг стаж като депутат – над 30 години. За втори път е министър на търговията в коалиционното правителство на Теодор Теодоров през 1918 г. После се проявяват непреодолими различия със земеделците на Ал. Стамболийски. След събора на цвеклопроизводителите в Горна Оряховица през 1922 г., на който са поканени и представители на опозиционните партии, бити още по пътя от Оранжевата гвардия и арестувани в града, Буров успява да се спаси. Опозиционните лидери са откарани в Шуменския затвор, а Буров, преоблечен в женски дрехи, се добира до Свищов, с лодка преминава Дунав и отива във Франция. През 1926 г. с българските финанси се разпореждат френски и немски банки. С политическите си приятелства Буров успява да издейства т. нар. Бежански заем.

Самият Атанас Буров, говорейки за себе си в трето лице, казва

“България е имала само трима политици, които са разбирали от политическа икономия – Рачо Петров, Иван Е. Гешов и Атанас Буров”

При разпита по време на следствието за доказване на вината на бившите министри и депутати на 26 октомври 1944 г. най-напред питат бившия министър Буров какви мерки е взел за обезоръжаване на германските войници.

Той съвсем простичко, но и хитроумно отговаря, че мерките трябвало да се вземат от военните власти и няколко дена след образуване на техния кабинет, разбирай дните след 2 септември, в България не бил останал нито един немски войник, та нямало кого да разоръжават.

Следващият въпрос е какви мерки е взело правителството за изтегляне на военния ни корпус от Югославия. Той казва, че това пак е било възложено на военния министър ген. Иван Маринов. Той е приятел на Дамян Велчев, който пък ще го наследи на 9 септември 1944 година, а самият Иван Маринов ще отвори вратите на Военното министерство на хората на Отечествения фронт и ще ги пусне вътре при преврата в ранните часове на 9 септември. След това ще стане главнокомандващ на българската армия. Буров, който много добре знае това, решава да му прехвърли малко вина, което ще е съвсем безвредно за генерала.

Третият въпрос е дали правителството и Буров са взели мерки за прибиране на вещите от складовете в Македония, Югославия и Беломорието. Следва положителен отговор. Питат го и защо се разформирова жандармерията и не са наказани виновниците от нейния състав. После пред съда този въпрос е видоизменен на: “Защо не разформировахте веднага жандармерията?”. Буров отговаря, че тя е разформирована, защото пречела хората да възприемат по достойнство полицията и армията. За няколкото дни, в които са управлявали, е било невъзможно да открият виновниците, а още по-невъзможно - да ги накажат.

После го питат кой от министрите е настоявал за амнистия за убийствата, извършени от комунистите, но той хитроумно отвръща, че това било възложено на целия Министерски съвет. После било поръчано на министъра на правосъдието Борис Павлов да направи проект за амнистията, но с колегата му, министъра на войната, не се разбрали за детайлите и Министерският съвет ги оставил да се уточнят. Във връзка с това го питат

защо едва на 7 септември е дадена амнистията

Той отговаря, че 1-2 дена са загубили, докато двамата министри се разберат и изгладят разногласията, но после правителството настояло бързо за Закон за амнистията и приемането му станало веднага. Питат го и колко убити има при манифестациите по повод оттеглянето на немската армия от България в Перник, София и другите градове по време на неговото правителство. Той отговаря, че на няколко манифестации е имало стрелба. Едната била при Славянска беседа в столицата, където обаче стреляли изостанали германски войници, но без жертви. Това му казал земеделецът Вергил Димов. Втората проява е на пл. “Света Неделя”, където един от манифестиращите искал да говори, качил се на трибуната, но бил смъкнат от нея от полицията и тогава застрелял стражар, но пък неговият колега убил манифестиращия. В Перник “тълпа манифестиращи”, както се изразява Буров, напада полицейската стража, тя стреля и има няколко жертви, но не уточнява колко.

След като свършва разпитът, Буров допълва: “Използвам случая да заявя, че преди още да започне войната и до участието ми в кабинета “Муравиев”, аз съм бил напълно убеден противник на съюза на България с Германия, защото ще доведе страната ни до катастрофа.

Единствената статия, която цензурата ми е позволила да отпечатам, е статията ми от 30 декември във в. “Мир”, в която съм изложил мнението си. Оттогава правил съм всичко възможно да въздействам на власт и правителства да изоставят пагубната си политика. Бил съм през последната година в непрекъснат контакт с представителите на Освободителката ни - Лаврищев, Киреев и Яковлев".

После уточнява, че е участвал във всички срещи на опозицията с цел да се въздейства на управляващите в България преди септември 1944 г. С нескрита радост заявява, че германското радио го определяло за английски шпионин (което ще се окаже вярно – б. а.) и неприятел №1, във Военното министерство бил разследван за шпионаж, а областният управител на Варна г-н Пенев се опитвал да го изгони от града, където Буров и съпругата му Смарайда имат вила близо до двореца Евксиноград, в разстояние само на 24 часа, защото там бил образувал престъпно английско гнездо.

Допреди 34 години упорито в българската история се внушаваше, че още в първите часове след преврата на 9 септември 1944 г. България е обявила война на Германия. Днес се коригира с два дни назад и се твърди, че това станало на 7 септември. Буров обаче опровергава с показанията си и тази дата и уверява, че решението е взето от правителството на Муравиев още на 5 септември вечерта.

    Излежава я и е освободен през 1946. След като е на свобода, се включва в опозицията на земеделския лидер Никола Петков (б. а. - един от основателите на Отечествения фронт). След разгрома ѝ и налагане на тоталитарното управление продължава търсенето на предишни вини на Атанас Буров. През 1947 г. след приемане на Закона за национализацията банката на Буров е одържавена, а домът на Буров - отнет. Семейството му е въдворено в Дряново. Едва през пролетта на 1951 г. срещу него е повдигнато обвинение от Държавна сигурност, че организирал “заговорническа група за сваляне на народната власт със сила и с помощта на чужда военна сила”. Осъден е на 20 години затвор заради обвинение, че искал да отцепи Варна и да я предаде на англичаните. Всъщност това говори сам Буров пред следователите, като ги иронизира. Пред съда той заявява: “В цяла България не се намери един човек, който да каже, че съм повел нелегална борба.” Осъден е и изпратен в Пазарджишкия затвор.”

През 1954 г. близките му получават съобщение: На 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор почина затворникът Атанас Буров от хроничен миокардит и пълна сърдечна декомпенсация.” Той е навършил 79 години на 30 януари същата година. Мнозина от изследователите на неговия живот не приемат тази версия и са убедени, че е убит.

На Атанас Буров е Българска търговска банка, в която нещата движи брат му Иван, докато Атанас осигурява политическото влияние. Тази сграда на пл. “Гарибалди” придоби Българска корпоративна и търговска банка на Цветан Василев и перипетиите около която и до днес разпалват обществения интерес.

Доказвал пред Народния съд “просъветските си пристрастия”

В последното заседание Буров моли да бъде допуснат за първи негов свидетел юристът Петко Стайнов, министър на външните работи в отечественофронтовското правителство на Кимон Георгиев. Друг негов свидетел е ... ген. Иван Маринов. Те двамата според възражението му до съда трябва да “установят моята антифашистка и противогерманска политическа линия, моето отрицателно отнасяне към тристранния и антикомунистически пактове, моята дейност, както и застъпничеството ми пред министър-председатели за скъсване с Германия”.

За свой адвокат посочва Андрей Гергинов. Не пропуска да отбележи и че включването като подсъдими на всички министри за периода от 1 януари 1941 до септември 1944 г. в обвинителния акт е несправедливо, защото, както той отбелязва: “Между нас няма нищо общо, защото политиката на тяхното правителство (на Богдан Филов) е напълно противоположна на политиката на другите правителства”. В действителност обвинението срещу правителството на Константин Муравиев е, че са “позабавили провеждането на завоя”. Къде ли, ако не във външната политика, разбира се, там, където често ни се налага да го правим и до днес.

Странното е, че на самото заседание председателят на съда задава няколко протоколни въпроса на Атанас Буров и пита Никола Гаврилов, заместник заедно с Атанас Армянов на народния обвинител Георги Петров: “Имате ли въпроси към обвиняемия?”. Той веднага отговаря: “Нямам”.

Излиза, че Буров е изявен русофил, но всъщност по-вярното е, че той и кръгът от политици около него са изпреварили събитията. Откъде ли обаче те знаят какво ще последва? Отговорът, който мнозина се опитват да наложат, е: защото са били агенти. Едва ли. Буров е човекът, който създава банковото разузнаване у нас, а е общоизвестно, че парите вървят преди политиката. Другият отговор, който се налага, е, че Буров е бил близък с доста лица от новосъздадения Отечествен фронт и е бил твърде в час с това, което предстои.

Пред Народния съд Буров съобщава още един факт, с който доказва просъветските си пристрастия. На 5 септември в 10 ч вечерта по покана на трима от министрите на Константин Муравиев, сред които и Буров, идва представителят на съветското представителство в София Яковлев. Срещата е заради това, че в правителството, след като разбират, че СССР е обявил война на България, по думите на Буров “бяхме като ударени от гръм”. И продължава по-нататък: “Нито българският народ, нито българското правителство, нито българската войска искат да воюват с Русия. Това е положението. Ние сме скъсали сношенията си с Германия, в този момент разискваме въпроса за обявяване на война на Германия.” Яковлев: “Решихте ли го, за да телеграфирам?”

Следват още малко обяснения и уточняване на подробности и той пита: “Вие, които сте решаващи министри, какво е вашето мнение?” Тримата министри и Константин Муравиев отговарят: “Нашето мнение е война. Молим ви да телеграфирате това на г-н Молотов (б. а. - министърът на външните работи на СССР Вячеслав Молотов)”.

Английски шпионин ли е бил

В последните години в разсекретени архиви на ЦРУ се налага тази теза. В годините на Втората световна война – от 1942 до 1945 г. бъдещият директор на ЦРУ Алън Дълес ръководи мисията на американската Служба за стратегически услуги, която е установена в Берн, Швейцария. Съобщенията, които той изпраща до Вашингтон, са резултат от работа на агенти и мрежи, изградени във Франция, Италия, Австрия, страните от Източна Европа, че дори и в Германия.
В една от тях с номер 1381 от 27 февруари 1943 г. той изпраща секретните имена на хората в България, от които са придобити сведения – Бен е Буров, Нейбър е външният министър на България, Джонс е цар Борис, със секретен номер 503. Уточнени са и двамата говорители по Би Би Си Мицанкев и Тодоров, които остро критикуват царя. Следва обаче, че "Буров, в негово съобщение, специално поиска съдействие..."
Името на Буров се споменава в още няколко секретни телеграми на Алън Дълес. Няма категоричен отговор дали Бен-Буров лично е изпращал съобщенията си, или те са изпращани от трето лице от разговори с него. Загадката е дали през 1951 година, когато е произнесена присъдата над Атанас Буров, те са били известни на съда и на какви факти почива това обвинение, че искал да отцепи Варна и да я предаде на англичаните.