В залата с олющени стени има няколко щанги и скърцащи уреди за спортна гимнастика, но те се оказват напълно достатъчни за подготовката на олимпийски и световни шампиони

Нямаме пари, нямаме стадиони, нямаме резултати – това със сигурност сте го чували, ако сте фен на българския спорт. И сте го чували неведнъж, защото от 1989 г. насам все си повтаряме, че липсата на средства и желание за модернизиране на писти и стадиони упорито ни тласка към дъното. Обаче не всичко е пари, приятели. Те, разбира се, са необходими за изграждането на стабилната основа, но пътят до върха е много дълъг и не може да бъде извървян без упоритост, дисциплина и талант.

Ако не вярвате в идеята да се побеждава, без непременно да се вадят големите пачки, може да се разходите до спортния салон на училище „Христо Ботев" в Асеновград. На пръв поглед салон като всички останали в страната, но стените му са пропити със славна спортна история. Някога там тренират момичета и момчета, които след това ще прославят името на България по европейски и световни първенства, че и на олимпиади. Бъдещите шампиони в различни спортове споделят една и съща зала, ползват очукани уреди и не смеят и да помислят за модерните за онова време методи за по-бързо възстановяване. И въпреки това печелят медали за родината си.

„Някога това салонче беше по-очукано, по-скромно, така да се каже, но именно оттук излязоха олимпийски и световни шампиони по вдигане на тежести и общо 15 заслужили майстори на спорта", разказва пред „24 часа - 168 истории" Виолета Стамболийска. Самата тя отдавна си е спечелила статута на легенда сред съгражданите си в Асеновград, въпреки че най-много от всичко на света мрази да говори за собствените си успехи. Сега г-жа Стамболийска е на 80 и почти всичките тези години прекарва именно в салона на училище „Христо Ботев", където първо тренира, а след това преподава спортна гимнастика и близо 50 години учи децата на модерни танци.

„Занимавала съм се с много неща – тренирах гимнастика, скокове във вода, а години по-късно самата аз започнах да уча младите. Организирала съм и танцовите композиции в Асеновград на големите празници. Но по-важното е, че имах уникалния шанс да общувам с големи спортисти, които принудиха големите държави да ни уважават и да се съобразяват с нас. Тук направи първите си стъпки световният шампион във вдигането на тежести Трендафил Стойчев. Пак тук се подготвяха в началото олимпийските ни легенди във вдигането на тежести Йордан Митков, който стана първи на игрите в Монреал, и Стефан Топуров, завоювал сребро в Сеул. В училищния ни салон се подготвяше и Велик Капсъзов, който след това стана първият ни олимпийски медалист по спортна гимнастика. На олимпиадата в Рим през 1960 г. грабна бронз на халки", изброява само част от великите имена, минали през училищния салон, Виолета Стамболийска. И бърза да допълни, че това са известните ни спортисти, но в училищната спортна зала работят и легендарни треньори. Самата тя се откъсва от спортния живот, който кипи около училище „Христо Ботев", само докато учи във ВИФ (сега НСА).

„Бях на 9 години, когато влязох в залата, а сега съм на 80. Не ми се иска да изчислявам колко години съм прекарала между тези 4 стени. Но никога не е било по принуда. И сега идвам тук с удоволствие, защото тук ме посрещат с обич и уважение", категорична е Виолета Капсъзова. През далечната вече 1976 г. тя основава своя клуб по спортни танци „Детски свят" и вместо да учи децата на задължителния по онова време казачок, започва да им пуска западна музика в салона.

„Избрахме малко по-различен път на развитие на спортните танци и сама не можех да повярвам колко добре се възприе моята идея от децата и техните родители. И така вече почти 50 години продължавам да ръководя моя клуб по спортни танци, който сега се казва „Косара" и в който вече главна роля играят порасналите ми ученички. А защо продължавам да идвам в залата ли? Вие представа си нямате какво значи да обичаш това, което правиш, и да си сред любимите хора, които не те оставят да почувстваш, че си остарял, усмихва се Виолета Стамболийска.