• Една загадка отпреди 66 млн. години, малко преди астероидът да удари Земята, привлече интереса на известния изследовател

Една българска загадка, възникнала преди 66 млн. години, малко преди астероидът да удари Земята и да сложи край на ерата на динозаврите, прикова вниманието на българските изследователи докторантът Владимир Николов от Националния природонаучен музей при БАН, доц. Дочо Дочев от Софийския университет и световноизвестния консултант на продължението на “Джурасик парк” от 2022 г. Jurassic World: Dominion проф. Стийв Брусати.

Статията им, посветена на въпроса имало ли е на наша територия хадрозаври джуджета, или те са били с обичайните си 6 до 10 метра, бе публикувана в едно от най-авторитетните списания за палеонтология и геология “Cretaceous Research”. Мистерията около животното с патешка човка се ражда през 1985 г., когато експедиция в пещерата “Лабиринта” край Червен бряг открива близо

60 кости и фрагменти

на влечуги. Датирани са от периода преди астероидния удар, довел до изчезването на нептичите динозаври.

Сред останките са и фосилни находки на хадрозавроид, който по всичко личало, че е доста дребен, защото костите му подсказвали за индивид около 3,5 м. Така се очертават две безкрайно любопитни хипотези. Първата е, че може да е бил динозавър джудже, подобно на 4,5-метровите хадрозаври, обитаващи съседния остров Хацег на територията на днешна Румъния. Втората е, че е бил млад екземпляр, който не е успял да порасне.

Но ако това е така, тогава той не се е различавал от събратята си, живели на територията на съвременните Северна Америка, Азия, както и в югозападната част на Европейския архипелаг като Иберо-Армориканския остров, чиито “останки” днес са част от Испания и Франция.

След поредица изследвания и анализи тримата изследователи стигат до извода, че хадрозавърът не е бил никакво джудже, просто е умрял твърде млад. Това на свой ред поражда още по-интересни въпроси. Защо и той не е еволюирал до по-дребни размери като

“роднините” си на съседния Хацег

в резултат на ограничените ресурси, питат се учените.

Според тях не е изключено хадрозавърът от “Лабиринта” да е бил част от популация динозаври с патешки човки, които са мигрирали през региона, вероятно по време на по-ниско морско ниво, и в един момент, когато то се е повишило, са останали на наша територия. Въпреки че данните все още са силно ограничени и е необходимо издирване на нови находки, тримата учени на този етап допускат, че “територията на България е служила като мост за разселването и миграцията” на динозаври между Западна Европа и околните континенти точно преди фаталният астероиден удар да унищожи огромните “господари” на Земята.

Големият въпрос тук е как тази загадка на 66 млн. години привлече интереса на проф. Стийв Брусати от Единбургския университет.

Владимир Николов разказа пред “Космос”, че той и доц. Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН се запознават със световноизвестния учен през 2019 г. Тогава той гостува на Софийския фестивал на науката, за да представи предстоящото българско издание на книгата си “Възход и падение на динозаврите”. По-късно Владимир Николов ще изрисува корицата й. Покрай всичко това Николов и Христова канят Брусати да му покажат фосилния материал от български динозаври, включително тези, открити край Трън.

“Още тогава той остана впечатлен от намереното, оцени важността му и ни каза, че можем да разчитаме на него, ако ни е необходима помощ в работата по тези динозаври - разказа Николов. - Оттогава си сътрудничим и общите ни публикации по все още непубликуваните в научната литература открития от Трънско предстоят.”

Самият Брусати се увлича от динозаврите от дете. Роден в Илинойс, той още като ученик поддържа рубрика в специализирано издание за вкаменелости и покрай това се запознава със световноизвестния изследовател проф. Пол Серино. Младият Брусати бил така

обсебен от палеонтологията,

че още преди да влезе в университета издава първата си книга за някогашните “господари” на планетата. Във висшето учебно заведение Брусати е отличник, получил най-високото студентско отличие, но заедно с това там разкрива още един свой талант - награден е за своето научно писане. След като завършва, Брусати прави няколко изключителни открития, издава книги, които се превръщат в бестселъри, канен е в предавания на Би Би Си и “Нешънъл джиографик”, а през 2020 г. е привлечен като консултант на Jurassic World: Dominion. Независимо от заетостта си той намери време, за да отговори на въпросите на сп. “Космос”.

“Много ми хареса да работя с Владимир Николов и другите ми колеги в България - разказа Брусати. - За първи път дойдох тук през 2019 г. и се влюбих в страната ви. Оттогава се връщах няколко пъти. За мен беше голяма привилегия да бъда поканен от Влади и Латинка Христова да работя с тях в разкопките им в Трън. Мисля, че България е една от най-вълнуващите нови граници за открития на динозаври в света. Дълго време се смяташе, че те не се срещат в страната ви, някои дори допускаха, че на тази територия никога не са живели динозаври. Но тези нови открития доказват, че това е погрешно.”

“Намерените в пещерата хадрозаври са едни от най-добрите фосили на динозаври в България - допълни още Брусати. - Веднага ме заинтригуваха заради Влади. Той ми разказа за откритието им и мистерията защо костите са толкова малки. Дали са някакъв особен вид джудже? Може би са били малки, защото са живели на древен остров. Но тествахме това с костна хистология и очевидно костите все още са растели активно, когато

динозавърът е умрял,

така че това беше просто млад динозавър, а не джудже. Млад екземпляр от вид, който би станал голям, може би дори с тегло от няколко тона. А това ни показва, че големите динозаври са могли да живеят на европейските острови през най-късната креда. Вероятно тези места са били обитавани от смесица от малки и огромни динозаври. Това е интересно. Имало е богата и разнообразна фауна.”

На въпрос как е работил като консултант по палеонтология със Стивън Спилбърг и с режисьора Колин Тревъроу, Брусати каза, че с Тревъроу е било “страхотно”. "Той наистина се интересуваше от динозаври и искаше да знае всичко за най-новите открития - допълни още професорът. - Тревъроу много уважаваше науката. Стивън Спилбърг не участваше много в този филм и не успях да го опозная. Но мисля, че той е невероятен режисьор.”

Най-яркият му спомен е от посещението на снимачната площадка през 2020 г. “Тогава имаше много предпазни мерки заради Covid - отбелязва проф. Брусати. - Строги правила. Всички бяха с маски. Трябваше да се срещна с няколко от актьорите там, Крис Прат, Брайс Хауърд и Омар Си. Прекарах време с режисьора Колин Тревъроу и човека, който отговаряше за всички визуални елементи и изкуство Кевин Дженкинс. Страхотен ден!”

Два месеца след премиерата на гледания от милиони филм, през 2022 г. Брусати пристига в България, за да се присъедини към експедицията на Николов, Христова и колегите им в находището край Трън.

“Въпреки че оригиналният “Джурасик парк” е причината да стана палеонтолог

и палеоартист, през годините започнах да се дразня от творческите решения по отношение на дизайна на динозаврите в поредицата, които често противоречат на научните данни", отбеляза Николов. Но именно тази култова поредица изглежда вдъхновява нестихващите опити да се възродят динозаврите и други древни животни, населявали Земята. В това отношение най-популярен стана проектът на руския олигарх Андрей Мелниченко, който твърди, че се е сдобил с древна ДНК на мамути и сега развива амбициозен проект да ги върне към нов живот, за да помогне за възстановяване на климата на планетата. Всъщност именно тази негова мечта накара мнозина да се размечтаят за реален “Джурасик парк”.

Възможно ли е един ден да видим жив динозавър?

“До момента никой не е открил нищо - бе категоричен пред “Космос” проф. Брусати. - ДНК е химикал (молекула - бел.ред.), който се разпада много бързо след като животното умре - аргументира се той. - Най-старата ДНК, откривана някога, е на малко повече от милион години. Мисля, че е много малко вероятно да оцелее в динозавър, който е на десетки или стотици милиони години. Но ще бъда повече от щастлив, ако бъде доказано, че греша и някой все пак да открие такава ДНК.”

“Хората трябва да осъзнаят, че изчезването на един организмов вид е необратимо събитие - обяснява и Владимир Николов. - Смъртта е окончателна. В последните десетилетия ставаме свидетели на изчезване на видове и загуба на биоразнообразие заради човешката дейност в мащаби и темпове, невиждани от измирането на нептичите динозаври в края на кредата. Това е биоразнообразие, което все още можем да спасим, на което все още има шанс да помогнем и сме длъжни да предпазим, за да имаме самите ние едно по-добро и стабилно бъдеще на тази планета. Към тези цели трябва да са насочени усилията ни, а не към илюзии, че можем да възкресим отдавна изчезнали видове.

Да не говорим, че от гледна точка на самия клониран индивид Земята днес ще бъде един извънземен свят, към който той просто не е пригоден да съществува. А ако пък някой толкова мечтае да види жив динозавър, нека погледа птиците навън. Те са едни живи, дишащи целурозаврови тероподи, последната родословна линия на една династия, която е властвала на планетата в продължение на 140 милиона години, и са тук, за да ни напомнят колко крехък е животът и как само в един съдбовен миг целият свят може да се промени. Било то заради огромно парче скала, долетяло от Космоса.”

Доц. Дочо Дочев, Софийски университет: Оттук са мигрирали

- Доц. Дочев, какви острови е представлявала сегашната територия на България по времето, когато тук е живял младият хадрозавър? Един остров ли е била или множество?

- Когато е живял хадрозавърът (по време на късния маастрихт - преди около 67 - 66 милиона години), част от територията на Северна България, включваща днешната Мизийска платформа и част от Предбалкана, са били залети от водите на обширен плитък воден басейн, в който са се образували седиментни карбонатни скали. Този басейн е съществувал и в по-южните части на страната, където днес се намира Средногорието.

В южната си част този морски басейн е бил значително по-дълбок в сравнение със северните му области. По времето, когато е живял българският хадрозавър, северните плитки части на това море са били отделени от дълбоките му южни части от суша с разчленен релеф, който е бил по-висок в западните части, докато на изток е бил по-нисък. Не може да се каже със сигурност дали тази суша е била цяла и се е разпростирала от най-западната до най-източната част на страната ни, или са били отделни островни суши, разделени от плитките води.

При всички положения обаче е имало колебания на морските води, което е водело до осушаване на части от този басейн и образуване на нови суши. Независимо от размера и типа на сушата тя е била благоприятна за заселването и/или миграцията на динозаври.

- Съседни острови ли са били части от сегашната територия на Румъния?

- Да. Част от територията на днешна Румъния също е била островна суша, наречена остров Хатег (или Хацег), която също е била обитавана от различни малки динозаври и огромни летящи влечуги. Заедно с островната суша на територията на България, съществувала по време на маастрихтския век, сме били част от Къснокредния европейски архипелаг.

- Възможно ли е водата около нашата територия да е била достатъчно плитка, за да има миграция?

- Има геоложки доказателства, че в края на маастрихтския век е имало отдръпване на водите на този плитък епиконтинентален басейн, което е довело до значително намаляване на дълбочината му, осушаване на части от него и излизането им на сушата. Това допълнително е довело до образуване на нови сухоземни коридори, по които е можело да има миграция на животински видове. За съжаление, не може с точност да се каже колко дълго са съществували тези коридори и колко време е продължавала тази миграция.

Владимир Николов от Националния природонаучен музей към БАН: Хадрозавроидите са уловени в морски капан

- Г-н Николов, бихте ли обяснили защо присъствието на хадрозавроид със средни до големи размери на наша територия се оказа толкова изненадващо?

- Изненадващо е, защото вкаменелостите показват, че хадрозавроиди с такива размери са обитавали континенталните маси или много големи острови, като например Иберо-Армориканския остров, който е заемал съществена част от територията на съвремените Испания и Франция. На него са съжителствали както по-дребни хадрозавроиди, така и такива с дължина от 6 - 7 метра, а може би и повече. Според някои палеогеографски реконструкции площта на този остров достигала 1 млн. кв. км, т.е. доста по-голяма от тази на съвременна България. Въпреки че геоложките данни за размерите на островните маси на наша територия по времето на къснокредната епоха са ограничени, можем убедително да кажем, че сушата, обитавана от нашия хадрозавроид, е била с далеч по-малка площ от тази на Иберо-Армориканския остров и вероятно по-сходна с тази на съседния ни румънски остров Хацег. Площта на последния се изчислява според различни изследвания на между 10 и 100 хиляди кв. км.

- На съседния “остров” на територията на Румъния е имало джуджета телматозаври - те изследвани ли са както този у нас, изяснено ли е, че става дума за възрастни индивиди?

- Телматозавърът е описан за науката през 1900 г. от прочутия палеонтолог и колоритна личност барон Франц Нопча. Наистина убедителни доказателства са представени през 2010 г., когато фосилизираните костни тъкани на кости от крайниците на телматозаври са подложени на палеохистологичен анализ. Получените резултати показват, че най-големите изследвани кости, които са на животни с дължина около 4,5 метра, принадлежат на скелетно зрели индивиди, достигнали максимални размери. В тези кости са установени до 8 броя от т.нар. “линии на задържан растеж”, които подобно на дървесните пръстени имат годишен характер и служат за определяне на възрастта на индивида. Същия тип анализ на костните тъкани направихме и ние на костите на хадрозавроида от “Лабиринта”.

Те са мигрирали през островите при по-ниско ниво на водата, а след покачването й са били принудени да останат