С маймунска сила някои родители прегръщат живота на децата си, за да ги изведат до върха. Други само подбутват детето в началото и после го оставят само да си намери пътя в световния спорт

Шест години не са никак малък отрязък от човешкия живот. За толкова време детето са научава да ходи, да говори и да разбира света около себе си. Григор Димитров със сигурност ще потвърди, че и на него не му е било никак лесно да преживее толкова дълъг период без титла в ATP-тура. Но чудото се случи и най-добрият български тенисист за всички времена триумфира по възможно най-категоричния начин в Бризбейн.

Веднага след страхотната си победа над Холгер Руне хасковлията си взе купата и с насълзени очи призна, че в този момент е сред най-щастливите хора на планетата Земя. И веднага след това разчувства публиката на корта и хилядите зрители през телевизорите с признанието, че най-близките на сърцето му не са успели да бъдат с него точно в този специален момент.

„Родителите ми трябваше да си тръгнат преди края на финала, за да хванат полета за вкъщи. Жалко, че не са тук, но ще им пратя снимка. Дано да са следили резултата", каза Гришо, докато си гушкаше трофея. Мнозина се запитаха как така майката и бащата на толкова успял и богат спортист бързат да хванат точно определен самолет. Все едно не могат да отидат на летището и да платят за следващия най-удобен полет до Европа и по-конкретно до България.

В случая парите със сигурност не са проблем. Самият Димитров обясни, че неговите създатели си имат свой живот и ангажименти, които понякога се оказват дори по-важни от финалния му мач. Точно и заради това българинът цени редките случаи, в които успява да седне с тях на една маса.

„Щастлив съм, че имах шанса да съм заедно с родителите си по празниците. През годините не съм бил много с тях и сега се опитвам да се реванширам. Семейството е най-важното", отсече Григор Димитров след триумфа си в Бризбейн. Думите му са добър повод да бъде повдигнат въпросът – пречи или помага, ако мама и тате следят неотлъчно своето чедо по пътя му към спортния връх. Сухата статистика поне в световния тенис не дава задоволителен отговор на този въпрос. Има такива, които са се превърнали в големи звезди, израствайки именно под крилото на майката орлица (всъщност по-често е татко орел). Но не са малко и тези герои на корта, които ползват помощ от семейството само в началото на своя път и след това гледат сами да се оправят в живота и в спорта.

Григор Димитров по-скоро е от втората порода шампиони. Мнозина са чували историята за първите му стъпки в тениса, когато с баща му Димитър тренират в студената хандбална зала в Хасково, понеже няма къде другаде. Но това е само в началото. Когато работата става сериозна, идват треньорите, психолозите и всякакъв друг вид помощници, които вървят по петите на всяка голяма спортна звезда. А Димитър и Мария се отдръпват назад и живеят своя си живот, който не включва 24-часово наблюдение на безценното чедо. Същите възпитателни методи прилагат и родителите на Роджър Федерер. Дават газ в началото и след това оставят наследника си сам да гради върху положените основи. Разликата е, че семейството на Маестрото е богато и няма нужда да дебне за свободни часове в залите, предназначени за съвсем други видове спорт. Съвсем наскоро таткото Роберт си спомни, че в самото начало е плащал по 30 000 франка на година, за да осигури всичко необходимо за талантливия си син.

За най-успелия в този спорт истината е някъде по средата. Родителите на Новак Джокович не се бъркат в спортната му кариера, но баща му Сърджан някак винаги е загледан в чуждата паница. Навремето се заяждаше с Надал, после с Федерер, а не чак толкова отдавна захапа и Григор Димитров. Иначе родителят рядко си позволява да коментира възходите или спадовете на собствения си син.

Само че големият тенис керван помни и родители, които превръщат в истински ад ежедневието на собствените си деца, докато ги избутат до върха в световната ранглиста. Бащата на сестрите Уилямс – Ричард, е толкова ярък пример в това отношение, че чак получи вниманието на холивудските продуценти. В спортната драма „Методът Уилямс" е разказано достатъчно добре за таткото, който е и треньор, и мениджър, и рекламен агент и психолог, и шофьор, и мъчител, и още и още за двете суперзвезди на световния тенис.

Преди тях чудеса на корта прави Щефи Граф, която според някои специалисти е най-великата тенисистка на 20. век. Но дори и в най-славните си години на корта германката не успява да се освободи от мечешката прегръдка на баща си. Петер Граф напуска работата си като търговец на употребявани коли и се посвещава изцяло на тренировките и мениджмънта на своята дъщеря. Много по-късно ще стане ясно, че методите му са били абсолютно безмилостни.

Точно толкова, ако не и повече, е безмилостен и бащата на съпруга на Щефи - Андре Агаси. Американската тенис легенда признава, че дължи всичко на своя създател, но и че е изтърпял нечовешки психически и физически мъки, за да се качи на самия връх. Може би и заради това Граф и Агаси толкова много си допадат и се обичат – преминали са през едни и същи кръгове на ада и все пак са устояли.

Йелена Докич не е чак толкова силна психически и често се поддава на депресията заради баща си Дамир. Но кой ли може да я обвини, когато чуете нейното признание: „Когато на 17 загубих на „Уимбълдън", баща ми ме изхвърли на улицата. В продължение на 15 години ме малтретираше физически и психически", ще разкаже много по-късно бившата номер в света.

Ами какво да кажем за Стефанос Циципас, който е преследван от баща си дори когато отиде до тоалетната. Добре де, това е твърде манипулативно твърдение. Гръцкият тенисист има навика да ползва WC-то по време на напечени мачове и според съперниците му именно там си чати с татко, за да обсъдят с каква нова тактика да победят врага.

А когато модерните технологии все още не бяха част от нашето ежедневие, Джим Пиърс крещеше направо от трибуните на дъщеря си: „Мери, убий кучката!". Бащата на френската тенис легенда е пример за най-лошите родителски практики в спорта. Той тормози семейството си, държи се гаменски край корта и всячески се меси в личния живот на дъщеря си. Веднага след навършването на пълнолетие Мери Пиърс успява да издейства ограничителна заповед срещу баща си, но той продължава да я следва на всяка крачка. Елитната тенисистка дори наема охрана, за да се пази от бащината любов, а след това и се съди с баща си за пари. И все пак печели две титли от Големия шлем, преди тежка контузия да я откаже от спорта.

Това са по-популярните примери, но има и стотици други момчета и момичета, които са тормозени от родителите си, но не успяват да станат шампиони. Има и такива, които ползват минимална родителска помощ, за да си проправят път към най-високото стъпало на почетната стълбичка. И в двата случая обаче са необходими изключителни лични усилия, лишения и дори мъчения, а малцина се оказват способни да влязат в месомелачката.