Бях вестникар, а не женкар - имам 6 брака и 6 развода, трима сина от три майки, изповядва се в последното си интервю 80-годишният журналист

Няколко пъти стигам до небесните порти, не знам райски или адови.

Така описва живота си пред “Филтър” Тошо Тошев, легендарният главен редактор на вестник “Труд”, дни преди да почине в болница “Токуда” от белодробна недостатъчност.

Разказва пред Петя Бахарова, че е най-дълго живеещият с трансплантиран черен дроб, но сам се притеснява да не предизвика Дявола. В деня 20 септември, когато този “разхвърлян” според него разговор е публикуван в седмичника, Тошев не успява да го прочете. Рано сутринта в 6,30 часа умира на 80 години и 3 месеца преди рождения си ден на 7 декември.

Тошо Тошев беше един от най-изявените български журналисти. Целият му живот е минал в тази трудна професия. Освен това е писател и издател.

Роден е през 1942 г. в село Дриново, Търговищко. Като ученик в Техникума по силни токове “Киров” пише във вестник “Средношколско знаме”.

Завършва “Българска филология” в Софийския университет и се завръща в “Средношколско знаме” за първия си професионален стаж. След две години е във “Вечерни новини”, който тогава е партиен орган на Градския комитет на БКП в София. През 70-те е в “Народна младеж” , после в отдел “Пропаганда” на ГК на БКП в София и след това в БНТ.

В средата на 80-те главен редактор на “Труд” става Владислав Панов, дотогава шеф в държавната телевизия и води във вестника на профсъюзите Тошев като зам.главен редактор. Десет години по-късно, през 1991 г., Тошев става негов главен редактор.

Животът му се преобръща през 2010 г., когато бизнесменът Любомир Павлов влиза за кратко в медиите и го отстранява като главен редактор на “Труд”. През 2012 г. Тошев прави нов всекидневник - “Преса”, който фалира през 2015 г.

През дългата си кариера Тошев преодолява тежки житейски и здравословни проблеми. Започва се с трансплантацията на черен дроб в Германия. Според него е първият възрастен българин с чернодробна трансплантация. Негов спасител е проф. Крум Кацаров, който го води в град Есен, където го оперира международен екип. С присаден дроб Тошев живя до смъртта си - 23 години.

Второто голямо изпитание и почти среща със Смъртта, за която Тошев разказва, е заболяването му от лимфом. Оперират го 9 години след трансплантацията. Този път проф. Кацаров води своя пациент в Париж - известно е, че една от най-добрите хематологии в Европа е във Франция. Оказва се че лимфомът е напреднал. Тошев е подложен на силна химиотерапия. Връща се в България и успешно е долекуван във Военна болница. Това беше следващата ми среща с онези там мои приятели, разказва Тошев.

Пред “Филтър” описва и тежкото си детство. Дядо му Тошо, на когото е кръстен, бил средно заможен българин. Направил мелница, но след 9 септември 1944 г. тя е национализирана и оставена да се руши. Дядо Тошо умира от мъка.

Тошев нарича баща си Никола “бохем” - като ударел няколко чаши ракия, и целият свят ставал негов. Ругаел комунизма и новия строй и бил изпратен в Белене “за превъзпитание”.

Баща ми приказваше, пиеше много, биеше ни, биеше майка ми. Въобще имах шибано детство, откровен е Тошев.

Журналистиката става неговата голяма любов и страст. Няма как в едно интервю с Тошо Тошев да не стане дума и за неговите съпруги. Признанието му изненадва: Кой мъж не харесва хубавите жени? Не съм бил женкар, бях вестникар, живеех във вестника. Покрай тази моя работа не успях да направя здраво семейство, а съм семействен тип човек. Женил съм се 6 пъти и толкова пъти съм се развел. Имам трима сина от три майки. В България се водя многодетен баща...

“24 часа” поднася своите съболезнования на семейството на Тошо Тошев