Идея: НС да не се разпуска от президента при невъзможност за формиране на редовно управление

• Редовното правителство да продължава да работи и като служебно, но с ограничени от закон правомощия.
• Да се запази служебният кабинет, назначаван от президента, но със строго разписани функции в закон и контролиран от парламента, който не се разпуска.
• Да се вземе за пример гръцкият модел, в който е ясно определено в конституцията кой ще е служебен премиер.

Тези три варианта за промяна на конституцията в частта за излъчването и работата на служебния кабинет се обсъждат от депутатите, макар и неофициално засега.

Конкретните идеи не са избистрени,

но някои от групите вече дават заявки, че покрай отварянето на основния закон заради съдебната реформа и главния прокурор ще се мисли и за такива промени. Така войната, която президентът поведе с партиите (и те с него), неминуемо ще мине и през промяна, засягаща тези му правомощия.

Отвори се дебат на тази тема. Защото духът на конституцията е бил служебните кабинети да организират честни избори и в момент на политическа криза да поемат отговорността. Факт е, че Радев отиде отвъд това - начинът, по който кадруваха и управляваха държавата, агресивното налагане на служебното правителство, дори желанието то да продължи и да стане някакво квази редовно правителство поставиха под въпрос целия институт. Не е хубаво да правим законодателство заради един президент, защото утре ще е друг. Но с действията си той отвори тази тема, каза преди дни депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков пред “24 часа”.

17-те месеца управление на служебните кабинети, излъчени от Румен Радев, накараха депутатите да се замислят дали в конституцията няма “дупка”, която дава шанс на президента да се сдобие с по-голяма власт от предвидената. Те не само подготвяха следващи избори (каквито са правомощията им), а и реално взимаха управленски решения, сключваха разпоредителни сделки, кадруваха в администрацията. А с 524-те си дни на власт Радев не само постави рекорд, но и изпревари дори 4 редовни кабинета - на Кирил Петков, Пламен Орешарски, Филип Димитров и Димитър Попов.

9 служебни правителства е имала България от началото на прехода, а 5 от тях са на Радев (виж в инфографиката). 

Затова и се обсъжда дори разписването на текст, който предвижда Народното събрание да не се разпуска от президента при невъзможност за формиране на редовен кабинет. Партиите предпочитат

хората им да са в парламента до избирането на нов, като излязат само в едномесечна ваканция за кампанията

Във всички нормални държави мандатът на Народното събрание се прекратява с избиране на новото. Ако го направим като тях, тогава няма да има голям проблем със служебното правителство, защото то ще е подконтролно, коментира Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС пред “24 часа” (виж по-долу).

Основният въпрос опира до това “чий” ще е кабинетът, който ще управлява до следващия вот, или “кой ще прави изборите”. Така стигаме до трите варианта за трансформирането на служебния кабинет.

Първият е редовното правителство към момента да продължи да изпълнява функциите си още 3 месеца, но вече като служебно и с ограничени правомощия, разписани в закон. Така хем се запазва служебното, хем се връзват ръцете на президента да се разпорежда с него. Идеята е прокарвана от ПП-ДБ, но не среща подкрепа от ГЕРБ и останалите партии.

Вторият вариант предвижда запазването на служебния кабинет, но със строго разписани функции в закон. Така той не само ще е с орязани правомощия, но депутатите замислят и президентът да консултира с НС номинациите си за министри. В комбинация с неразпуснат парламент се очаква този вариант да събере поддръжници.

ГЕРБ обаче изглеждат привлечени от т.нар. гръцки вариант - в конституцията да бъде записано кой поема длъжността министър-председател в транзитния период (виж в карето). Сред обсъжданите варианти са това да е например шефът на Конституционния съд, за когото се предполага, че е равно отдалечен от всички партии.

Подобен вариант се обсъжда и в средите на ПП-ДБ, като те предвиждат служебният премиер сам да си избира министрите.

ПП-ДБ и ГЕРБ усилено водят разговори за конституционно мнозинство с ДПС и така си осигуриха нужните 160 гласа. А в петък дори правосъдният министър Атанас Славов разговаря по темата с Делян Пеевски, и други депутати от движението. Засега в основата е съдебната реформа, но темата за служебните кабинети би могла да е мост към БСП (чиито отношения с Радев отдавна са във фризера) за постигане на необходимите 180 гласа за бърза писта за промени в основния закон.

Към момента в БСП обаче темата не е обсъждана. Конституцията е обществен договор, затова трябва да има много голямо обсъждане на всички промени в нея и да се прецени дали е необходимо да се свика ВНС за някои от тях, коментира червеният Филип Попов.

Няма да се ограничим само в съдебната реформа, но въпросът е да бъде избрано най-доброто за страната. Ще се запознаем с европейските модели, лаконичен бе Хамид Хамид от ДПС.

Какъвто и вариант да бъде избран обаче, първо трябва да бъде внесен законопроект за промени в конституцията, подкрепен от 1/4 от депутатите. За да мине подобен текст в пленарната зала, трябват минимум 160 гласа. А

стартът на цялата процедура минава през вече гласуваната, но все още некомлектувана конституционна комисия в НС

В комисията трябва да членуват 12 депутати, но сега са само осем. В нея бе и новият правосъден министър Атанас Славов, а сега ПП-ДБ трябва да посочат друг на негово място. Славов беше и начело на комисията, след като шефът на НС Росен Желязков обяви, че до избирането на титуляри комисиите ще се водят от тези депутати, които са били техни председатели в предния парламент.

Председателството на конституционната комисия обаче бе договорено да е на ротация, както ще е и в правната, между групите на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.

Радомир Чолаков, ГЕРБ-СДС:

Не може да оставаме без народни представители в нито един момент

- Г-н Чолаков, темата с правомощията на служебното правителство се превърна в един от акцентите при разговорите за евентуална конституционна реформа. Кои са акцентите, за които ГЕРБ ще настоява по тази тема? 

-Това, върху което мислим и за което според мен ще има огромно мнозинство в парламента, е да се поправи този пропуск в конституцията, съгласно който, когато президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание. Това прави дупка в законодателната власт.

След като сме парламентарна република, не може парламентът да бъде прекъсваем. В нито един момент не бива България да остава без народни представители. Във всички нормални държави мандатът на Народното събрание се прекратява с избиране на новото. Ако го направим като тях, тогава няма да има голям проблем със служебното правителство, защото то ще е подконтролно.

Това е първото, което трябва да се направи. Иначе се случва това, което видяхме - имаме изпълнителна власт, но нямаме законодателна власт. И изпълнителната власт прави каквото си иска. Ако през цялото време има действащ парламент, той ще контролира служебното правителство.

- Трябва ли да има промяна и спрямо статута на самия служебен кабинет?

- Разсъждава се дали може да се сложат някакви параметри на служебното правителство. Например министър-председателя да не го назначава президентът по своя преценка, а в конституцията да е записано кой става служебен министър-председател. Така нареченият гръцки вариант.

- За да се случи всичко това, трябва да заработи и конституционната комисия, тя обаче е в непълен състав. Кога може да бъде свикана?

- Тя все още няма председател, но председателят на парламента Росен Желязков би могъл да я свика, като посочи някой от членовете на комисията, който да я води. Тя обаче трябва да се състои от 12 членове!

На първото си заседание, когато обсъждахме НПК, бяхме деветима. Сега, след като Атанас Славов стана министър, те са едва осем. Да заработи конституционната комисия с 8 души в нея, за мен е скандално! След като това е най-важният обществен или политически въпрос в момента, редно е, преди да заработи, тя да бъде комплектувана с всички 12 членове. Обстоятелството, че ИТН нямат достатъчно депутати, е въпрос на приоритет - ще изтеглят от другаде членове на комисии, за да ги вкарат в конституционната.

В Европа действащите правителства често преминават в служебни, в Гърция по конституция премиер е съдебен шеф

Нидерландия е рекордьор по брой с 11, Белгия по най-дълго управление – 541 дни

Много страни в Европа също прибягват до служебни правителства като в България. Най-честият модел е действащият кабинет да промени функциите си и да продължи работата си с намалени правомощия като служебен. Пример е служебното правителство на Марио Драги в Италия, в което не бе сменен нито един човек след падането му миналата година като редовно, припомня британският “Икономист”.

Действието на служебното правителство продължава, докато след избори бъде съставено ново редовно или докато текат преговорите за сформиране на нова управляваща коалиция. В обичайния случай то трябва да изпълнява наложителните задачи, без да има законодателна инициатива, или образно казано - да пази местата в Министерския съвет топли за новите министри.

Във Великобритания например се смениха трима премиери само през 2022 г., без да има избори

Там, както и в Канада и Австралия, има ограничаване на функциите на подалото оставка или сваленото с вот на недоверие редовно правителство, което продължава да изпълнява функциите си като служебно до избиране на ново. Този модел е типичен също за Белгия, Италия, Финландия, Естония, Латвия и Полша.

Когато правителството падне след вот на недоверие или подаде оставка, вторият вариант е да бъдат свикани предсрочни избори. В този случай често се налага преходът да се извърши от служебно правителство. Според анализ на изследователския център “Пю” Нидерландия е страната в Европа с най-много служебни правителства от Втората световна война насам - 11. Настоящият премиер Марк Рюте е на власт от 12 г., но от водените от него 7 последователни кабинета 3 са служебни. Последният от тях бе на власт 360 дни - от януари 2021 до януари 2022 г., което бе рекорд за поствоенната история на страната. Когато този кабинет на Рюте падна заради скандала с детските помощи, той остана в същия вид като служебен и изкара мандата си докрай. Според политолозите така се е създало усещането за политическа стабилност. Както и в Белгия, основната цел на служебните кабинети е да поддържат курс на управление без сътресения, не се правят резки движения и радикални промени.

Следващи по брой на служебни правителства в Европа са Белгия и България с по 9. Австрия и Финландия имат по 7. Гърция е с 5, Италия и Чехия с по 4, Испания - с 3. Германия, Ирландия, Швеция и Латвия са с по 1.

Дори Люксембург - държавата, където редовните кабинети най-често изпълняват пълния си 5-годишен мандат, има в следвоенната си история 2 служебни. Тази малка страна е и европейски рекордьор по най-дълго управлявали служебни правителства - средно 309 дни. Като абсолютна величина обаче третото правителство на белгийския премиер Ив Льомер държи европейския рекорд за най-дълго управление - 541 дни между 2010 и 2011 г.

Единственото друго, което е надхвърляло 500 дни на власт, е това на Марио Монти

в Италия - 528 дни в навечерието на европейската дългова криза.

Хронологично най-новото европейско служебно правителство е това в Гърция.

То бе сформирано, след като спечелилата изборите партия “Нова демокрация” нямаше достатъчно гласове, за да сформира кабинет. Това сигурно ще стане на следващите предсрочни избори, на които според гръцката избирателна система победилата формация взема бонус от 50 допълнителни депутатски места, ако е спечелила над 40% от гласовете. 16-членният служебен кабинет, чиято основна цел е да подготви изборите на 25 юни, е ръководен от шефа на Сметната палата Йоанис Сармас и е с изцяло различен състав от редовния кабинет на “Нова демокрация”, по което прилича на българския вариант. Разликата е, че  по конституция в Гърция президентът назначава за служебен премиер по свой избор един от председателите на върховните съдебни инстанции в страната - Върховен съд, Държавен съвет и Сметна палата.  Посоченият не може да откаже, защото това е негово конституционно задължение.

Не само в Европа, но и в други страни правителствени кризи доведоха до размножаване на служебните кабинети, както се случи в Израел. По-интересното е, че там през 2021 г. бе съставено редовно правителство, при което премиерите се сменят на ротация. Кабинетът на Нафтали Бенет и Яир Лапид управляваше до ноември 2022 г. Бенет бе начело 1 г., а Лапид едва 4 месеца, защото кабинетът падна. Още по-любопитното е, че Лапид стана ротационен премиер след разпускането на Кнесета, така че на практика той бе служебен премиер.