“Децата с аутизъм избират яденето по цвят - бял и червен! Могат да отворят опаковка с лакомство със зъби или с крак”, казва създателката на Центровете по поведенческа терапия “Аутизъм днес” Владислава Цолова

“Нямаше да усети дори счупен крак! Страхът е в друго измерение, ако тръгнеш с нож към него и проблесне, той ще се зарадва”, обяснява специалистът

Момчето ще разкаже какво се е случило “под някаква форма”, може да го направи след години

Сашко най-вероятно се е хранил с бели гъби и пръст. Причината - голяма част от децата с аутизъм ядат само бяла храна. Когато вали дъжд, те не се крият, а гледат нагоре и отварят устата си, за да пробват вкуса на капките. Така не се е обезводнил. Оцелял е в екстремните условия поради особености, характерни за неговото заболяване.

Пред "168 часа" за тях разказва Владислава Цолова - създател на Центровете по поведенческа терапия "Аутизъм днес", психолог, юрист и докторант по поведенчески финанси.

- Г-жо Цолова, хранил ли се е Сашко през 9-те дни на изчезването си? Появиха се съмнения, че няма как да е отварял оставените в опаковки храни.

- Децата с аутизъм избират храната по цвят. Голяма част от тях ядат само бяла храна и пият червен сок. Например ако храната не е бяла, няма да я опитат. Затова искат ориз и пилешко месо, както и биха пили бананов сок, само ако им сложиш червен оцветител. В случая със Сашко можем да кажем, че той най-вероятно е намирал бели гъби в гората. Късмет е, че не са били отровни. Може да се е хранил и с листа. Нещо, което с категоричност мога да кажа, е, че много деца от този спектър слагат в устата си пясък и пръст Затова е кошмар за родителите да ги водят на плаж, защото трябва да ги пазят, тъй като те задължително искат да сложат пясък в устата си. В екстремни ситуации обаче, ако пясъкът или пръстта са поставени в устата, те преминават през хранопровода и имат стойността на храна. Има го моментът на засищане, така че да не се усеща осезателен глад.

- Но можел ли е сам да си отваря опаковките с храна, която доброволци са оставяли?

- Кроасани са оставяни от доброволците на различни места. Някои от тях наистина са откривани празни след повторно обхождане на маршрутите. Той може да ги е вземал. Не изключваме. Не е истина, че дете с аутизъм не може да отвори опаковка с някаква храна. Вярно е, че начините, по които невротипичните хора подхождат към предметите и ситуациите около тях са различни от подхода на децата с аутизъм. Тоест той може да е наблюдавал как другите отварят опаковката с ръце, но неговият начин няма да е същият. Ще я отвори със зъби или дори с крак. Тоест несоциално приемлив е начинът, по който ще го направи, но все пак ще успее. Не поставяме това под съмнение.

- А водата? Възможно ли е да си я е набавял от дъжда?

- Когато вали дъжд, децата с аутизъм винаги вдигат главата си нагоре и си отварят устата. Не се крият и не се пазят от дъжда. Дори когато ги докоснеш по лицето, за да им се порадваш, те си отварят устата. По този начин детето не се е дехидратирало силно. Под душа тези деца също правят така. Аз съм майка на 22-годишен младеж с аутизъм, наблюдавам го. Нямам съмнения за това дали Александър е бил навън. За 8 часа съм изпитала същите страхове и тревоги, които неговите близки изпитаха. Просто моето дете само се прибра преди 00,00 ч. вечерта. Беше ходил до аерогарата. За похищение при Сашко не може да говорим.

- Прагът на болката му различен ли е от нашия? Усетил ли е осезателно студ?

- Много различен! Мога да ви кажа, че дете с аутизъм не усеща счупен крак. Синът ми беше в първи клас, когато го счупи, докато се разхождаше зимата с баба си в парка. На сутринта ме попита – защо не мога да стъпя на крачето си? Заведох го в "Пирогов", където ни обясниха какво е станало. При всеки невротипичен човек счупеният крак не е повод да се питаш защо не можеш да стъпиш на него. От друга страна,кошмар за родителите е, когато такова дете трябва да се заведе на зъболекар, защото в 90 процента от случаите специалистът не може да работи с него, не защото то изпитва болка от процедурата, а по-скоро болка и ужас от това да си отвори устата и да има намеса в личното му пространство. Затова техните зъби се правят под пълна упойка. За студа също мога да кажа, че не го е усетил, особено заради адреналина от това, че е свободен, справящ се, независим. Хиперактивността, която има, му е помогнала да се качи нивото на адреналин толкова, че да не чувства студ. Той е обикалял. Не е изпитвал страх, защото при него е в друго измерение. Ако ти например отидеш с нож при дете с аутизъм и точно в този момент ножът проблесне, отразявайки светлина, то ще се зарадва и засмее. Както и обратното – ако тръгнеш да го гушкаш, той може да побегне. За него това ще бъде болка.

- Ще успее ли по някакъв начин да предаде какво му се е случило през тези 9 дни?

- След време той със сигурност ще разкаже. Състоянието на моя син се отключи на 4-годишна възраст, когато го дадох на детска градина. Години по-късно го чух да казва – "Госпожата не трябваше така да те бие и удря, не трябваше така да ти взима дистанционното, но ти наистина много лошо правиш, като вземаш дистанционното и си пускаш твои неща, а децата трябва да гледат други неща". Той говори за себе си във второ лице. Така разбрах, че една от преподавателките е подходила по-грубо към него. Несъзнателно той обясни какво е станало. Сашко също в един момент ще го направи – ще каже под някаква форма какво се е случило. Със сигурност няма да е отговор на конкретен въпрос, защото това вече е комуникация, но ще го направи.

- По възможностите ли е било на детето да оцелее в тази екстремна ситуация, защото това също се поставя под съмнение?

- Аутизмът е разстройство в психичното развитие, което засяга единствено комуникацията, адаптацията и социализацията. Не засяга интелектуалното развитие. Много от децата показват и интелектуална недостатъчност, но това е или заради грешна диагноза, или заради недостатъчно работа с тях от професионалисти. Общото между всички деца от този спектър е, че те имат сензорно-интегративна недостатъчност, тоест дефицит, свързан с информацията, която постъпва от петте сетива – звук, светлина, мирис, тактилна чувствителност (чувството за допир – бел.р.). Всичко това при тях не се обработва едновременно, така че да реагират адекватно, а се обработва поетапно. Поради това изпитват болка от светлина или силен звук, например. От друга страна, почти всички те имат силна хиперактивност.

Изпитват, разбира се, и същите нужди като на останалите деца и хора – да са значими, да получават внимание. Поставени в парникова среда, обгрижени от родители и учители, те нямат възможност да се изявяват, защото имат комуникативни и социални проблеми, сиреч – в тийнейджърска възраст е възможно да бягат от близките си, които се грижат за тях, и пред които могат да са значими. Децата с аутизъм изискват поне един член от семейството да е на линия 24 часа в денонощието. Разбираема е ситуацията – Сашко, виждайки първа възможност да се почувства самостоятелен и да се изяви, е тръгнал на разстояние от баща си. Той обаче е свикнал, че винаги ще бъде намерен. Другото характерно за децата с аутизъм е, че те са много добре с ориентацията. В средата, която познават, няма как да се загубят – градът особено. Сашко няма да се обърка и ще се прибере сам. Случаят обаче не е такъв, защото той се губи в гориста местност.