20 години след терористичния акт близките им още не знаят как са загинали

Приближен на Путин подозира, че всичко било режисирано, за да се вдигне рейтингът на президента

40 въоръжени мъже и жени от Чечня задържат 916 души в театъра, сред 174-те жертви, има убити с тайна субстанция

"Всъщност това беше спецоперация, замислена за вдигане на рейтинга на Владимир Путин! Чудовищно! Смятаха само да разиграят театър, в който президентът да излезе героят победител над "терористите". За съжаление, се случи трагедия, в която умряха стотици невинни хора."

Това разкрива в специално интервю бившият приближен на Путин - инвеститорът Сергей Пугачов, за терористичния акт в Театралния център до метростанцията в Дубровка през 2002 г. На 26 октомври се навършиха 20 години от жестоката атака на чеченските бойци.

Всичко започва 4 дни по-рано, на 23 октомври. В 21,05 часа московско време три микробуса спират пред Театралния център до метростанцията.

40 въоръжени мъже и жени, облечени в камуфлажи,

изскочили от колите и на бегом влезли в културния дом. Без проблем обезвредили петимата охранители, които разполагали с електрошок и газови пистолети. Повечето нахлули в концертната зала, където по това време се представяло второто действие на мюзикъла "Норд-Ост". Останалите започнали да проверяват другите помещения на сградата, а в едно от тях 30 ученици имали репетиция.

Мъж с картечница излязъл на сцената и наредил на осемте артисти, облечени във военни униформи на летци от 40-те години на миналия век, да слязат. Изстрелял няколко куршума в тавана, за да покаже, че не се шегува. Тогава всички 916 души разбрали, че са заложници на чеченски терористи. Сред тях имало и трима българи – Елена Предова-Узунова, Веселин Недков от Разград и бесарабският българин Юри Габров.

"Желанието ни да умрем е по-силно от вашето желание да живеете", заявил им шефът на терористите Мовсар Бараев, който настоявал за изтегляне на руските войски от Чечня, иначе заплашвал да взриви театъра. Предупредил, че ако на фронта имало убит или ранен боец в тези часове, той ще убива по 10 души за всеки свой брат.

Престъпниците се разпръснали из залата и

започнали да залагат експлозиви,

а жените патрулирали между редовете. Междувременно някои от заложниците успели да се заключат в други помещения или да избягат през аварийни изходи. На хората дори им било позволено да звъннат на близките си и да обяснят, че са в плен.

По-късно се оказва, че преди началото на представлението чеченците са успели да вкарат в залата огромно количество оръжия и експлозиви.

Руските спецчасти са уведомени за терористичния акт и те изнасят информацията, че още през лятото на 2002 г. в щаба на военния Аслан Масхадов в Чечня е проведено съвещание, на което е решено да се извърши голяма атака в Москва с вземане на заложници, подобна на тази в болница в Будьоновск през 1995 г. Избраната дата била 7 ноември - Денят на съгласието и примирението. Освен това трябвало да се взривяват автомобили на оживени места.

За командир на групата е назначен Мовсар Бараев Избрани са 21 мъже и 19 жени - черни вдовици, изгубили съпрузите си във войната, които били готови на всичко, за да отмъстят. По-голямата част от тях били на възраст от 20 до 23 години. За да се отклони вниманието на Федералната служба за сигурност в Русия, чеченците не предприемали никакви въоръжени действия на фронта и дори съобщили, че Мовсар Бараев е починал при ракетно-бомбени удари.

Първата задача на групата била

да вкара в Москва оръжието,

което транспортирали в КамАЗ – прикрили всичко с ябълки. Товарът включвал 18 автомата "Калашников", 20 пистолета "Макаров" и "Стечкин", няколкостотин килограма пластит, от който направили взривните устройства за колите камикадзета, и над 200 гранати.

Цялото оборудване се пазело в селска къща извън центъра на Русия, а след това е разпръснато в няколко апартамента в столицата, където живеели бойците.

На 18 октомври 2002 г. Аслан Масхадов дава интервю за френската агенция Франс прес, в което обявява, че е засилил връзките си с най-екстремистките лидери на чеченските терористи заради отказа на Запада да го подкрепи.

"Западните лидери са принудени да флиртуват с Русия, за да разрешат своите глобални проблеми като Балканите, Афганистан, Грузия и сега Ирак – посочва тогава той. - Сега, когато войната продължава, няма какво да губя, общувайки с хора като Басаев, Удугов или Яндарбиев, които са основните радикални лидери.

Ще станете свидетели на изключителна операция, подготвяна от сепаратистите."

Масхадов не разкрива повече подробности, но нападенията с взривяващи се коли започват още на следващия ден. Заради засилените действия на полицията чеченците решават да сменят датата на големия удар от 7 ноември на 23 октомври.

Към 22,00 часа около театъра вече били разположени множество полицаи, а подполковник К. Василев – военен юрист, решава да влезе при терористите и

да предложи себе си за заложник в замяна на задържаните деца

Бойците не повярвали, че той е дошъл сам, и го застреляли. Няколко дни по-късно тялото му е намерено в мазето с шест рани от куршуми.

Към 23 часа петима актьори, заключени в гримьорната, успяват да избягат от превзетата сграда, а след тях се измъкват още 7 души от техническия екип на мюзикъла, които били в монтажната.

В първите часове на 24 октомври терористите пускат 15 деца и няколко десетки души, сред които жени, чужденци и мюсюлмани, и предявяват искания за прекратяване на военните действия и извеждане на руските войски от Чечня.

В 5,30 часа една от заложничките - 26-годишната Олга Романова, започва спор с нападателите и е убита с три изстрела. В следващите часове са освободени още няколко деца, а към 8,00 часа чеченците пускат още 41 души.

Към обяд терористите настояват да дойдат представители на Червения кръст и организацията "Лекари без граници", за да продължат чрез тях преговорите, като условието е да няма руснаци. По-късно искат да говорят с журналистката Анна Политковская и политиците Борис Немцов, Ирина Хакамада и Григорий Явлински. Към 13 часа в театъра влизат певецът и депутат Йосиф Кобзон, британският журналист Марк Франкети и двама швейцарци от Червения кръст. След половин час групата излиза,

извеждайки жена, три деца и възрастен мъж

В следващите часове две момичета успяват да избягат през прозореца на тоалетната. Терористите стрелят по тях, но раняват майор Константин Журавльов, боец от група "Алфа", който прикривал момичетата.

В 1,30 часа на 25 октомври медикаменти и превързочни материали внася Леонид Рошал, един от най-изтъкнатите специалисти по спешна помощ. С него влиза и журналистката Анна Политковская. През нощта чеченците освобождават още 7 души, сред които е и бременна жена. Към обяд представители на Червения кръст успяват да изведат от залата 8 деца на възраст между 6 и 12 години. Вечерта терористите прекъсват преговорите и пускат още четирима. В ранните часове на 26 октомври

един от заложниците изпада в нервна криза и се нахвърля върху терористка

Бойците откриват огън и раняват двама, като единият умира по-късно.

Владимир Путин категорично отказвал да преговаря с терористите, но предложил да спаси живота на чеченците, ако освободят всички заложници.

"Седяхме неподвижно по креслата, изтощени след три дни без храна и вода, чакахме атаката на специалните части като единствен начин да се освободим от този кошмар", разказа по-късно пред медиите Олег - един от оцелелите заложници.

Кризата приключва с щурм на руските специални части, които сутринта на 26 октомври вкарват във вентилационната система отровен газ. Заложените в театъра бомби били обезвредени, а терористите - избити.