Учени от Швейцарския институт Paul Scherrer (PSI) със сложни технологии, като микроскопски изображения, птихографската томография и рентгени за първи път конструираха 3D изображение на точния състав на загадъчен средновековен наноматериал, наричан Zwischgold.

„Смятаме, че занаятчиите са запазили рецептата си в тайна“, казва изследователят Кинг Ву. Той и колегите му с помощта на изображения в наномащаб и документи от по-късни епохи успяват да разшифроват метод, използван за позлатяване на олтари и фигури от XV век.

Учените са привлечени от иновацията, тъй като дебелината на златния слой е 30 нанометра. Това е учудващо малко, тъй като през този период масово дебелината е била 140 нанометра, посочва Ву.

Според него златния лист и сребърния са ковани отделно - на фини фолиа. Целта е била златното покритие да е многократно по-тънко от сребърното, тъй като и тогава благородният метал е бил дефицитен и скъп. Едва след това средновековните занаятчии са започвали да обработват двата листа заедно със специални инструменти за натиск и матрици от различни материали, в които поставят фолиата.

„Този ​​метод пести злато, което е било много по-скъпо,“ казва Ву, уточнявайки, че истинският благороден метал е използван само за лицата на фигурите, а миксът със среброто за робите им. 

„Невероятно е как са успявали само с ръчни инструменти да изработят подобен материал в наномащаб", допълва колегата на Ву - физикът Бенджамин Уотс.