Кризата през 1996 - 1997 г. преобърнала тенденциите от разруха към стабилизация, правителството било заменено с “прозападно”

Преди да се спре върху бизнеса с текстил в България, в курсовата си работа от Харвард Кирил Петков разказва накратко историята на страната и прави анализ на правителствата до 2007 г. Премиерът критикува кабинетите до 1997 г. (Жан Виденов и тези преди него). Твърди, че в този период е

липсвало политическо лидерство

и до голяма степен екипите от съветската ера са останали на власт. Хвали Иван Костов, поел управлението след кризата през 1996 - 1997 г., както и следващите правителства на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Макар да не са споменати поименно, съдейки по годините, за които говори, става ясно кои са хората, които харвардецът има предвид като "успешни". И ако нещо е положително, то е заради

отхвърлянето на съветските модели

на регулирана икономика.

Специално внимание е отделено на кризата през 1996 - 1997 г. Цитира се доклад на МВФ от 2002 г., че до 1996-а държавата контролира 60% от банковия сектор и раздава необезпечени кредити на държавни предприятия, от които 70 процента са необслужвани. Централната банка се опитва да спаси финансовите институции чрез вливане на ликвидност и спешни заеми, но резултатът е хиперинфлация, девалвация на валутния курс и друга дълбока криза. Посочва се, че БВП намалява с 15%, а безработицата достига 14,3%. Екипът прави извода, че една от трайните негативни последици е значителната миграция на квалифицирана работна ръка навън.

Според курсовата работа именно кризата през 1997 г. е преобърнала тенденцията у нас, "правителството е заменено с прозападно", което стабилизира ситуацията. Разказва за

въвеждането

на борда

и закачането на лева за еврото и приватизацията на банките. Споменава се още, че след влизането в ЕС растежът на БВП се удвоява.

Продължението какво пише Кирил Петков за българската история четете ТУК.