Тежките преговори за правителство през 2005 г.

В няколко броя ви представяме част от уроците на президента от 2002 до 2012 г. Георги Първанов от книгата му “Пътуване към паметта. Разкази за политика” (Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”).

Актуална тема е тази за съставянето на коалиционен кабинет с широка партийна подкрепа от главата “Архитект” на тройната коалиция. Как и защо в политиката “минус по минус прави плюс...”. Става дума за периода след парламентарния вот през 2005 г. На него БСП е първа сила, НДСВ - втора, а ДПС - трета. Първанов е президент. Вървят преговори за съставяне на правителство.

Публикуваме текста с известни съкращения, а заглавията са на редакцията.

Ще дадем място и за разкази на други участници в тези събития, ако имат различна гледна точка.

Уроците на бившия държавен глава - как се прави мнозинство за управление

Формирането на правителство доказва, че президентът е силен не с формална власт, а с влияние

Решението за плоския данък беше взето в тесен състав - от съвета на коалицията

 

В началото на август 2005 г. НДСВ предлага проект за “принципи на отношенията между коалиционните партньори”, в който основното предложение е за създаване на съвет на коалицията и за утвърждаване на консенсуса при вземането на повечето, включително и кадрови решения. НДСВ предлага левицата да излъчи премиера и съветът на коалицията да се председателства от царя. Идеята за съвет е моя, от по-ранен етап на разговорите, но ако Симеон Сакскобургготски беше председател, това можеше да създаде впечатление за двувластие. Не може да има настойник на кабинета.

На 11 август, след заседание на ръководствата на БСП и КБ Станишев обявява, че те не биха участвали в консултации за втори мандат на НДСВ... Но са разговаряли с царистите, че ще работят за четиристранна коалиция с третия мандат, която да не изключва НДСВ.

Същия ден НДСВ декларира, че няма да упражни правото си да излъчи кандидат за премиер. С други думи -

вторият мандат за

съставяне на правителство

“изгоря”, без да бъде

дори направен опит

за реализация. (...) А ситуацията съвсем се заплете... Към 12.08.2005 г. позициите на потенциалните участници във властта можеха да бъдат обобщени така:

ДПС бяха за формат КБ, ДПС, БНС и евентуално НДСВ (макар че по-скоро не ги приемаха). Бяха склонни мандатът да се реализира и от БНС, но при постигнати предварително договорености.

Към тази дата НДСВ биха приели всякакъв вариант за носител на мандата, но сякаш предпочитаха БНС пред ДПС.

БСП поддържаха за четиристранен формат, с участието и на НДСВ. Междувременно се разбра, че БСП, ДПС, БНС са имали тристранна среща на 11.08.

С БНС се постигаше конституционно мнозинство. А и при сътресения и напускане на коалицията от някой партньор мнозинството се запазваше.

С. Станишев втвърдяваше позиции. На официални консултации (12.08.2005 г.) в президентството той заяви: “Ние, естествено, ще направим всичко възможно премиерът да бъде лидерът на КБ - нашите структури се нуждаят от своеобразна реабилитация след първия мандат”. (...) С тази позиция автоматично се изключваше БНС от участие в коалиционния формат. (...) ДПС имаха резерви към БНС заради стабилността им и заради различията, които имаха с някои от партиите. (...)

И хората на Доган бяха склонни на моя сценарий, образно казано - с едната ръка получават мандат, с другата връчват номинацията за премиер. Държат лидерът на левицата да бъде кандидатът като условие за стабилност на коалицията. (В началото на разговорите

Доган беше доста

скептичен към Станишев;

а царят май и не го

познаваше особено...)

В ДПС допускаха тристранен вариант с НДСВ само теоретично - “но от гледна точка на обществената визия носи по-голям негативизъм...”, казва Доган.

ДПС бяха склонни да се удовлетвори очакването на БНС за земеделското министерство... Кр. Каракачанов имаше амбиция за военното ведомство. (...)

В публичното си обръщение от 13.08.2005 г. категоричният ми извод на базата на приключилите консултации с партиите е, че “с най-голям потенциал е четиристранната коалиция, която да включва КБ, НДСВ, ДПС и БНС”. Бях убеден и настоявах, че на страната е необходима голяма коалиция, която да обединява усилията на левицата и центъра.

Такава коалиция не само

можеше да олицетворява

отдавна желания

исторически компромис,

но можеше да бъде и мощен фактор за консолидацията на обществото. Управляващи коалиции не се правят само на обща идеологическа основа. (...)

Позволявах си да разсъждавам с примера на БНС - те могат да бъдат формален мандатоносител. Аз обаче държах мандатът да бъде поет политически от цялата коалиция, от нейните лидери. В случай че не се реализира вариантът за голяма коалиция, аз допусках, че решаването на тези приоритетни задачи може да се осъществява и от тристранна коалиция; че и тя може да мобилизира достатъчно управленски потенциал.

В крайна сметка лидерите на БСП, НДСВ и ДПС се споразумяха за тройна коалиция. Мандатът беше връчен на ДПС с участието на самата церемония и на останалите коалиционни партньори - като гаранция, че нещата ще се случват съгласно споразумението. Станишев, номиниран за премиер от името на новата коалиция, представи своя проект за структура и състав на Министерския съвет. Проектът получи внушителна подкрепа в парламента, която с малки колебания се запази до края на мандата на т. нар. тройна коалиция.

В следващите години често са ме питали защо мандатът е връчен на ДПС и дали аз съм ги “пакетирал” с БСП. Надявам се непредубеденият документален анализ на събитията от лятото на 2005 г. да показва ясно моята роля. Съпричастен съм към създаването на коалицията не заради предстоящите президентски избори; но без съмнение стабилната коалиция, особено в първите ѝ две години, беше аргумент в тези избори. (...) След трите опита и създаденото вече правителство се пошегувах:

Като не успяхме да

създадем правителство,

което харесваме,

ще харесваме това,

което сме създали

Ако има позитивен ефект в многобройните отрицателни консултаци и необявени преговори, че се скъсиха дистанциите; че беше преодоляна част от недоверието... Стана като в математиката - “минус по минус прави плюс”...

Съдействах активно за създаването на правителство след вота от 25.06. 2005 г. Убеден съм, че отсъствието на работещи институции на законодателната и изпълнителната власт в една нестабилна вътрешна обстановка щеше да забави и отсрочи и членството ни в ЕС.

На онзи етап, при създаването на коалицията, формулата 8:5:3 беше приемлива. Когато тя се разпространи вътре в самите министерства, областни управи и други структури на властта, тя започна да вреди - не само защото “набъбна” прекомерно държавният апарат, но и заради затрудненията с административния процес. Затова през мандата нееднократно критикувах тази формула.

Бях съпричастен към идеята за Политически съвет на коалицията, който да определя стратегията. Това беше необходим жест към лидерите на партиите. Но с времето този съвет на практика “иззе” функции на легитимните партийни ръководства, призвани да формират политиката... Дори такова ключово политическо решение като въвеждането на плоския данък беше взето в тесен състав; националните партийни органи разбраха за него след това. (...)

Към края на юли екипът ми беше направил серия от разработки по правните принципи, структурата и задачите на служебното правителство. Обсъждани са много имена на кандидати за министри, предложени от различни фактори в онзи период, т. е.

имах висока степен

на готовност за

служебен кабинет

Колкото и да не желаех, имах го като решение “във вътрешния си джоб”. След време моят наследник Росен Плевнелиев изтъкваше като постижение формирането на две служебни правителства. Разбира се, добре е един държавен глава да може да направи ефективен служебен кабинет. Мисля си обаче, че много по-важно е президентът да намери начин да подпомогне формирането на редовно, стабилно правителство...

Формирането на тройната коалиция потвърждава тезата ми, че президентът е силен не с формалната власт, а с влияние. Ролята на държавния глава нараства в нестабилни и кризисни ситуации.

Впрочем, когато финализирахме процеса за тройната коалиция, нерядко повтарях: “На това правителство не бива да се гледа като на обречено заради мъчителния процес на формирането му; но то не може и да бъде гарантирано само заради внушителното мнозинство в Народното събрание”.

Обречени сме на

коалиционно взаимодействие

и на коалиционно управление. Не само заради тази тежка разпокъсаност на политическото пространство в България. Нужна е добра коалиционна и като цяло добра политическа култура, която да обединява, да консолидира българското общество. За съжаление, в последното десетилетие взема връх конфронтационното начало.

В годините на своето управление тройната коалиция е била обект на много критки, нерядко заслужени. Но всяка оценка е въпрос на сравнение. От дистанцията на времето можем да кажем, че тя не отстъпва на последвалите управленски конструкции, формирани безболезнено, те затъваха бързо в безкрайни вътрешни разправии и това всъщност ги обездвижваше. Което е и едно от обясненията за настъпилия дълъг период на своеобразен “застой” в икономиката на страната.

Това ни връща към един от основните изводи за прехода - за дефицита на коалиционна, на политическа култура като цяло. Затова на финала на този дълъг, мъчителен преговорен процес (есента на 2005 г.) бях категоричен, че “политическата система трябва да бъде реформирана”, че “трябва да се възобнови дебатът за ефективността на политическия модел, за необходими реформи в политическата ни система, които да засилят мажоритарното начало и отговорността”.