Аз вкарах царистите в този формат, Станишев и Доган не ги искаха особено

Общо мнение бе да няма “феодални владения”, за съжаление после се появиха в министерствата

В няколко броя ви представяме част от уроците на президента от 2002 до 2012 г. Георги Първанов от книгата му “Пътуване към паметта. Разкази за политика” (Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”).

Актуална тема е тази за съставянето на коалиционен кабинет с широка партийна подкрепа от главата “Архитект” на тройната коалиция. Как и защо в политиката “минус по минус прави плюс...”. Става дума за периода след парламентарния вот през 2005 г. На него БСП е първа сила, НДСВ - втора, а ДПС - трета. Първанов е президент. Вървят преговори за съставяне на правителство.

Публикуваме текста с известни съкращения, а заглавията са на редакцията.

Ще дадем място и за разкази на други участници в тези събития, ако имат различна гледна точка.

Тежките преговори за правителство през 2005 г.

На 22 юли 2005 г., в навечерието на дебата и гласуването на първия мандат на БСП, разговарям с лидерите на БСП, НДСВ, ДПС. Обсъжда се съотношението в евентуалната коалиция, ориентират се към 9:6:3 (предложение на С. Станишев), 9:6:4 (обосновано от Ахмед Доган); Симеон Сакскобургготски заявява, че приема формулата, но не тя е важна, а коалиционният дух. “Моята жертва е моят отказ” завършва конструктивно той. Ахмед Доган е още по-категоричен - “аз разбирам от власт, не ми трябва количество”.

Станишев подчертава, че реализацията на втори мандат не е възможна - ще бъде загуба на време. Той споменава, че е възможно окрупняване, но най-добре е да се запази досегашната структура на МС. Общо е мнението да не се допускат “феодални владения”, да има взаимен контрол и взаимна зависимост (за съжаление, впоследствие разпределените по формулата 8:5:3 министерства на практика станаха партийни владения от феодален тип...). Между Симеон и Доган прехвърчат искри, когато става дума за двустранна коалиция. Станишев се обявява против консенсуса при вземане на решения в МС, тълкува го като амбиция и възможност за вето. Признават, че не се чувства стремеж към екипност, усеща се амбиция за партийно парцелиране на изпълнителната власт. (...) В крайна сметка, след всички разговори, в изпълнение на възложения му мандат,

Станишев предложи на

парламента правителство

на двойна коалиция

БСП - ДПС

Очевидно на “Позитано” имаше хора, които се надяваха “да убедят” някои депутати да “закърпят” мнозинството около двупартиен кабинет. Това беше недалновидно.

През годините често са ми приписвали включването на ДПС... Истината е, че БСП и ДПС се бяха споразумели преди това. Опитът на Станишев да прокара двупартиен кабинет с ДПС беше в разрез с усилията ми в политическите консултации до момента. Поведението на НДСВ при опита за реализация на първия мандат (на БСП и ДПС) беше безобразно. Очевидно са разчитали да провалят този опит, за да формират самите те кабинет от втора позиция. Това беше нереалистично от гледна точка на политическата аритметика, но тази претенция не беше особено политически морална с оглед не особено високата оценка за приключилото им управление.

Наблюдавах в пленарната зала дебата по проектосъстава на кабинета “Станишев” по реализацията на първия мандат. Носеше се някакъв краен реваншизъм, възраждаше се идеологическата нетърпимост, т. е. върнаха се най-лошите парламентарни нрави. Записал съм си, че парламентът се “атакизира”, улицата, митингаджийството се пренесе в Народното събрание. (...) В един момент имах усещането, че сякаш целта на парламентарните сили беше да довършат чрез процедурни хватки спора кой е победител в изборите, а не да формират правителство, което да преведе България през последния мост към Брюксел. (...)

НДСВ изострят тона и към мен, “дават ми акъл”. Моята реакция също е остра - не ми давайте съвети - ако се отклоня от ангажиментите, можете да бъдете критични, но преди това не нагнетявайте напрежението. (...)

НДСВ направи

завой надясно,

там никога не са харесвали БСП и сега това им “изби”. Но при тях всичко е тактическо. Твърди се, че аз съм направил “невъзможно” участието на НДСВ в коалицията БСП - ДПС. По-скоро аз вкарах царистите в този формат, Станишев и Доган не ги искаха особено. Въпреки агресията, злобата между НДСВ и БСП, отстоявах виждането, че тройната коалиция е по-добър, по-работещ вариант от двойната.

След дебата по реализирането на първия кандидат се създаде положение, което някъде характеризирах лаконично - “от проблемна ситуация към криза”. Изводът ми беше, че в първия си месец това беше един “атакуващ” парламент, т. е. всички бяха заразени от агресивната идеологически и личностна полюсност в действията на парламентарните сили. (...) Блокирането на законодателната и на изпълнителната власт беше следствие не само и не толкова от изборните резултати, а от дефицита на политическа воля да се постигнат компромиси в името на европейското бъдеще на страната. Коалиционната култура предполага първо доверие - а то липсваше между основните формации. (...)В един момент,

в един от вариантите за

обръщение съм възкликнал

“Сбогом, Европа?!”

Дълго време основният вариант, по който се работеше, беше за коалиция между БСП, ДПС и БНС. Защото в БСП бяха гневни за поведението на “царистките” депутати при гласуването на първия мандат; хората на Доган си имаха “едно наум” заради проблемите по време на приключващото им двупартийно управление; а в БНС имаше “исторически” съображения и резерви към НДСВ. Аз самият клонях към варианта с четворна коалиция с мандат на БНС. Бях се дотолкова “навил” на този вариант, че си бях подготвил убеждаваща аргументация затова, че те са “самите работеща коалиционна формула от равноправни и стабилни субекти; че са толерантна формация и най-сетне - че биха били ясен политически знак за разширяване на подкрепата за управляващата коалиция”. Разбира се, давах си сметка, че при евентуален избор на БНС щях “да прескоча” третата по численост парламентарна група (тази на ДПС), т. е. вече се губеше този обективен критерий. Реализация на тройна коалиция с БНС криеше и формално-правни рискове. Коалицията по документи се представляваше заедно от Красимир Каракачанов, Стефан Софиянски и Анастасия Мозер, за която имаше съмнение, че може и да не подпише за голяма управленска коалиция с лява доминация. Изобщо

имаше сериозни опасения

за осуетяване или

опорочаване избора

на правителство

(...) С ръководството на БНС сме имали много работни разговори, в които те бяха изразили готовност да поемат мандат за широко, програмно правителство на четирите партии, включително ДПС. Те имаха своето твърдо условие - премиерът да бъде излъчен от състава на най-голямата парламентарна сила - “Коалиция за България”, но това да не бъде нейният лидер. (...) И тъй като нещата отиваха към мандат на БНС, настоявах да има решение на партийните лидери, приподписано от повече от 10 депутати от БНС. Едва тогава щях да поканя лидерите на коалиционните партии на среща, на която да връча мандат на кандидат-премиера, посочен от ПГ на БНС... (Този механизъм се реализира, но с мандат за ДПС). По мнението на водещи конституционалисти

при връчването

на третия мандат

президентът има

право на избор,

институцията става непосредствен участник в политическия процес и има своята споделена отговорност за успеха на мандата. (...)

На финала на консултациите с парламентарните партии заявявам категорично, че третият мандат не се полага на никоя партия “по право”. Третият мандат не е втори за левицата или НДСВ; от друга страна, по-малките групи трябва да осъзнаят, че не могат без поне една от двете формации.

Споровете за това от чий мандат да се реализира проектоправителството, ако предварително са договорени принципите, политиката и дори съставът - това е най-безсмисленият (или по-скоро - най-измисления дебат на българския преход). Това е схоластичен спор, който не интересува хората...

На 28 юли 2005 г. КБ и ДПС огласиха Декларация на Коалицията за европейска интеграция, икономически растеж и социалната отговорност. (...) В декларацията се осъжда оттеглянето на НДСВ от преговорите за широка управленска коалиция и цялостното поведение на десните партии и “Атака”. Заключението на декларацията е в стил - правете каквото сте си наумили, но да знаете, че “без нас не може”.

Същия ден провеждам нов кръг консултации с БСП и оценявам ситуацията като “много тежка”. С. Станишев и екипът му са много сърдити, главно на НДСВ. Внимателно подхвърлям, че очакванията са да бъдат конструктивен фактор в преговорите. Но не би - излъчват стремеж към реванш -

“ей сега ще им го

върнем тъпкано”

Говори се за предсрочни избори - като “възможност за формиране на по-работещ парламент”. Тук се разминаваме, защото бях убеден, че изборите няма да променят радикално нещата. Моята настойчива препоръка е да не се действа огледално, да не се прилага тактиката от първия мандат.

Аз не съм правил опит да подпомагам НДСВ да реализират мандат (те не са го и искали); но съм настоявал за тяхното включване в тройната коалиция. Не съм включил и ДПС; те бяха уредени като коалиционен партньор дори в двойна коалиция.

(СЛЕДВА)