Тежките преговори за правителство през 2005 г.

В няколко броя ви представяме част от уроците на президента от 2002 до 2012 г. Георги Първанов от книгата му “Пътуване към паметта. Разкази за политика” (Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”).

Миналата седмица ви представихме как се печелят и защо се губят избори, преплетени през личния му разказ как бе избран за президент през 2001 г.

Днес започваме не по-малко актуалната тема за съставянето на коалиционен кабинет с широка партийна подкрепа от главата “Архитект” на Тройната коалиция. Как и защо в политиката “минус по минус прави плюс...”. Става дума за периода след парламентарния вот през 2005 г.

Публикуваме текста с известни съкращения, а заглавията са на редакцията.

Ще дадем място и за разкази на други участници в тези събития, ако имат различна гледна точка.

Уроците на бившия държавен глава – как се прави коалиционно управление

Смисълът на предизборната кампания е да се разграничиш. Но когато се отиде твърде далеч, това минира полето за преговори

Как разбрах, че Симеон има скрит ход

Доган подчертава, че стабилно мнозинство е възможно само при реализация на мандат от левицата (+ ДПС)

 

Едни от най-тежките атаки срещу мен бяха свързани с ролята ми във формирането на правителствено мнозинство, известно в най-новата ни история като “тройната коалиция”. Не отричам своята съпричастност, дори участието ми в преговорния процес между партиите. Съдействах не само формално, в рамките на официалните консултации при държавния глава. Пазя документи, записки, които ще анализирам в следващите редове не толкова за да отговоря на въпроса в какво се изрази моето посредничество, в какъв смисъл съм бил “архитект на тройната коалиция”... По-важно е събитията да се анализират с оглед ролята и значението на коалициите в управлението в годините на прехода.

След парламентарните избори от 2005 г. до връчването на третия мандат бях по-скоро домакин на интензивни разговори. Мисля си, че това беше положително, защото Сергей Станишев все още нямаше доверителни отношения с другите лидери на партии. Тези разговори се провеждаха в максимално широк кръг - БСП, НДСВ, ДПС и БНС. Неформалните разговори бяха в рамките на добрия тон, макар че на моменти дебатите бяха остри и нелицеприятни.

Впрочем през годините ми е излязло име на привърженик на коалициите. Може би защото съм участвал във формирането не само на ширококоментираната тройна коалиция, но и на най-голямата предизборна коалиция - “Коалиция за България”. Истината е, че

предпочитам политически

хомогенно управление

Неведнъж, включително и в навечерието на парламентарните избори от 2005 г., съм го обосновавал. “Еднопартийното правителство, което има зад себе си мощна, стабилна парламентарна подкрепа и хомогенна, консолидирана програма за управление, е по-доброто за България. Не знам на този етап дали е постижимо”.

Очакванията и прогнозите за изборите от 2005 г. бяха за силно фрагментиран и натоварен с противоречия парламент. На тази основа далеч преди изборите аз съм развивал тезата, че за да имаме силно, стабилно и ефективно правителство, със сигурност трябва да се намери формулата на компромиса поне между три политически сили... две не са достатъчни. Все по това време партийните лидери бяха част от засилващо се противопоставяне. Дори и премиерът Сакскобургготски заяви (май 2005 г.), че “НДСВ няма да прави коалиция с БСП”. Оцених изявлението му като “стратегическа грешка на премиера”. (...)

Смисълът на предизборната кампания е в това да се разграничиш... Затова никой не прави предизборни анонси за коалиции. През 2005 г. големите партии отидоха твърде далеч в разграничението и противопоставянето и то лесно, инерционно се пренесе в новия парламент. Така минира полето за коалиционни преговори.

Още през април същата година бях заявил, че сме обречени на коалиционно управление. Това се оказа не само необходимо, но и задължително след изборите, когато се видя, че електоралният вот не беше даден “накуп” на никого. (...) Стабилното управление предполага повече от две коалиращи се формации. Това е извод, който се налага не само от политическата аритметика, не само заради усилията да се постигне по механичен път магическото число от 121 депутати, за да бъде избрано правителство.

Нито 82 (депутатите на КБ), нито 53-те мандата на НДСВ са политически върхове в парламента, които да позволяват високомерие в консултациите и преговорите. Основните политически партии в НС бяха в базовия лагер, трудното изкачване им предстоеше. Резултатите от парламентарните избори (юни 2005 г.) поставиха пред сериозно изпитание политическата ни класа (системата дори). Никога до момента управлението на страната не е било толкова неясно.

В нощта след изборите всички се обявиха за победители.

Щеше да бъде трагично,

ако при толкова много

победители България и

българите загубят

Но още първите реплики в новото НС показаха, че напрежението от кампанията се пренася в новия парламент. (...)

При откриването на 40-ото НС на 11.07.2005 г. имах обръщение към народните представители. (...) Отговорният прочит на вота на избирателите означава не просто търпимост и разбирателство, не само коалиционно мислене и действие, но и най-вече нов, интеграционен модел на управление... управление чрез максимално съгласие... Съгласието не като еднократен декларативен акт, а като процес на всекидневно преодоляване на различията. Това е формулата на успеха. (...)

В медиите се създаде впечатление за проточване, за забавяне на процеса по формирането на новото управление. Истината е, че конституционните срокове бяха сериозно съкратени на първия етап, а при третия мандат вече не трябваше да се бърза, трябваше да се изпипат детайлите, за да се избегне провалът, който щеше да е фатален.

Бързо (почти мигновено) свиках 40-ото НС. Няма друг случай в годините на прехода, когато парламентът да е почвал работа толкова бързо след изборите. Консултациите, с които стартира конституционната процедура по формиране на ново правителство, обикновено се проточват седмици. Аз ги приключих за половин ден. След което се загуби твърде много време по (не) реализацията на първите два мандата. Натрупаха се много недоверие и напрежение.

Преди старта на преговорите за формиране на ново правителство съм си записал: “Двама са малко, трима са много”. С други думи - ситуацията е близка до патовата - коалиция от 2 формации не е възможна (или поне е твърде рискова), ако партиите в коалицията са три и повече, няма гаранции за стабилност и ефективност (поради разнородния им характер и стремежи).

На 11 юли 2005 г. провеждам консултации с НДСВ... “Царят” дълго време се включва с кратки фрази от по 2-3 думи. Предпазлив е: ще трябва да чуем и мнението на нашите хора утре, ще има Политически съвет...”. Идеята за широка коалиция е “най-приемливото или най-хубавото към Брюксел и въобще за да може да се управлява по един по-спокоен начин... От по-общите впечатления и спомени бях записал, че

Симеон (за разлика от

НДСВ, от партията му) не се

интересува от постове

Но в стенограмите са запазени негови реплики, които показват друго отношение: Има и за нас въпросителни, първата сила изказва претенции за двата най-важни, ключови поста. Това също е нещо, което трябва да обсъдим дали въобще е възможно за нас. Аз мисля, че има начин да се огледат нещата, пречупени в различни сфери, да има компенсации.Тук е трябвало да ми светне “червена лампа”, но аз не включвам, проспал съм момента и говоря красиви думи за “високата коалиционна култура” и т. н., на което “Царят” рече: “Да”. Продължавам - колко важно е между първите две партии да се изяснят нещата още преди връчването на първия мандат. Разговорът се оживява, когато споменавам за историческия компромис, но тутакси Симеон вметва: “Но културата въобще за коалиция все още не е достигната”. А когато царят дава думата и на А. Мингова, разбирам, че “отлагаме партията” в ситуация, в която той има записан “скрит ход”... В едно сме на сходни позиции - всички трябва да отстъпят, да направят своя компромис. Лошото беше, че всеки искаше другите да отстъпват.

На 14 юли посрещам ръководството на БСП - С. Станишев, Р. Овчаров, Р. Петков, Ивелин Николов и Д. Дъбов. Записал съм си реплики, които говорят за спокойни отношения с НДСВ - “вдигали си цената”; но се подчертава конструктивизмът. Социалистите са с очакване да се разберат за премиер от БСП и 5 министри от НДСВ.

БСП не искат НДСВ или поне не се ентусиазират от участието на “царистите” в коалиция, защото са се бетонирали в администрацията и това би било голям проблем. (...)

С ръководството на БНС си говорим по-спокойно. Анастасия Мозер с ревност за това как трите формации си общуват, обсъждат и приоритети, а е трябвало да поканят и други... Да не стоят като украшение (брошка). И хвали позицията от словото ми. Стефан Софиянски говори за широк програмен (непартиен) кабинет, за да се постигне конституционно мнозинство. Красимир Каракачанов припомня, че в един първи кръг разговори с НДСВ и БСП са обосновали подобни позиции.

На този първи етап от разговорите от ръководството на ДПС звучат най-определено и изчистено. Ахмед Доган подчертава, че стабилно мнозинство е възможно само при реализация на мандат от левицата (+ ДПС). Към този момент Доган тълкува позицията на НДСВ “по-скоро да, отколкото не”. Смята за целесъобразно премиерът да бъде излъчен от левицата. Отклонява странната идея за ротация на министър-председатели между БСП и НДСВ.

Оптимизмът ни по това време се е градил върху мощната подкрепа за избор на парламентарно ръководство - 169 депутати “за” е резултат, който не се случва всеки ден в НС.

(СЛЕДВА)