Битката за втория мандат

В няколко броя ви представяме част от уроците на президента от 2002 до 2012 г. Георги Първанов от книгата му “Пътуване към паметта. Разкази за политика” (Университетско издателство “Св. Климент Охридски”).

В публикацията от главата “Как се печелят и защо се губят избори” във вчерашния брой Първанов разказва как се е стигнало до победата му на изборите през есента на 2001 г.

Георги Първанов се явява за втори президентски мандат и го печели на изборите на 22 октомври 2006 г.

Публикуваме текста с известни съкращения, а заглавията са на редакцията.

Ще дадем място и за разкази на други участници в тези събития, ако имат различна гледна точка.

- Уроците на бившия държавен глава – как се печелят и защо се губят избори

- Тогава казах, че няма да допусна партийни лидери да обясняват какво да правя

- Аз предложих Станишев за лидер на БСП - сега го оценявам като недалновидно

Десницата упорито, години наред, разпространява тезата, че съм избран заради подкрепата на ДПС. Какви са фактите? В решение №206 от 20.ХІ.2001 г. на ЦИК са посочени резултатите. Още на първия тур ние с ген. А. Марин бием двойката П. Стоянов и Нели Куцкова съответно с 1 032 665 срещу 991 680 гласа (т. е. 36,39 срещу 34,95%). Тогава ДПС имаше отделна кандидатска двойка – Ренета Инджова и Кръстю Илов, получили 139 680 гласа. Ние имахме тактика “втори на първия тур; първи на втория”, но спечелихме още на първото гласуване. Екипът на Стоянов и СДС излъгаха за решаващата роля на ДПС, за да имат оправдание за загубата. (...)

Изборите бяха спечелени и както си изисква партийният канон, насрочихме ново заседание на 44-ия конгрес на партията. (...) Разискванията по избора на нов председател бяха трудни, тегави. Аз бях предложил С. Станишев, но почти никой не знаеше нищо за него. Тази идея не получи консенсусна подкрепа при обсъжданията в ИБ и на конгреса го обосновах като лично предложение. “Това е мое и морално право, и задължение. И припомням, че са го правили и моите предшественици. “Новото лице” на БСП е перспективен, политик на бъдещето, с потенциала на европейски лидер”. И после

хваля Сергей, както никой

не го е правил. Доста

съм се изхвърлил тогава

Надявах се, че фигурата на новия лидер, нефокусираща противоречия към онзи момент, би могла да бъде обединяваща. Години след това, когато седнах да пиша за миналото, се мъчих да си припомня нещо ярко, атрактивно за С. Станишев. И все не успявах, макар че толкова време сме работили заедно… (...) Станишев беше доведен на “Позитано” от Красимир Премянов. Той впрочем ми предлагаше на мен “момчето на др. Димитър Станишев”, но аз отклоних идеята и защото нямах свободен щат в Историческия център, а и защото темата на историка Станишев не ме респектира. И така той постъпи в Международния отдел. Стилът на неговия патрон Премянов сложи отпечатък върху по-нататъшното му развитие в партията.

По едно време на мъчителния конгресен дебат от есента на 2001 г. стана един делегат от Пещера и откровено заяви: “Другарю председател, аз не познавам С. Станишев, но знам Вас и Ви имам доверие. Да прекратим дебата и да гласуваме”. Така С. Станишев беше избран за председател на БСП.

(...) От дистанцията на времето мога да оценя това мое предложение като недалновидно. А това, че след загубата на БСП през 2009 г. защитих председателя, беше тежка политическа грешка.

Но важно е, че победата от 2001 г. върна вярата на хората в шансовете, възможностите на левицата. Видя се, че вотът за БСП не е непрестижен. (...)

Много по-различна беше кампанията за президентските избори през 2006 г. В началото на годината

Б. Борисов даде интервю

за тиражен жълт вестник

със заглавие “Ако

ме ядосат, ще стана президент”

Отделих си интервюто и го закачих на дървената стена със съобщенията. (...) В следващите месеци периодично излизаха социологически проучвания, в които Борисов имаше най-висок рейтинг, но на въпроса “кого бихте избрали за президент” съотношението беше примерно 40:20 в моя полза. А Б. Борисов не обича да губи, ама хич не умее да губи. И затова се оттегли далеч преди да започне предизборната надпревара. В същото време Борисов “благослови”, обяви своята подкрепа за десния кандидат проф. Неделчо Беронов. Кандидатурата на Беронов беше резултат от спорове и разправии вдясно, по-скоро като възможен компромис. Едва ли не като “отбиване на номера” за участие в изборите.

Между двете изборни кампании за президент (2001 и 2006 г.) имаше съществени отлики. Ако през 2001 г. бях в силната роля на опозиционния кандидат, то през 2006 г. ми тежеше, непрекъснато ми натякваха, че съм свързан с управлението и съм архитект на тройната коалиция. Още повече че ядрото на подкрепящите ме партии беше от управляващите.

Действащият президент и особено, когато има най-високи шансове, получава и т.нар. изборна зестра, т.е. мнозина от неопределилите се могат да се насочат към подкрепа за него. В същото време през първия мандат се бяха насъбрали и неудобни въпроси, а хората очакваха искрени и убедителни отговори. Ако през 2001 г. бях “в цайтнот” поради прекалено късното ми номиниране, то през 2006 г. разполагах с прекалено много време. Достатъчно, за да направя мащабна кампания; но и за опонентите ми, които ме атакуваха ежедневно. (...)

По своя характер през 2006 г. ние направихме кампания на масиран отчет на свършеното през първия мандат, вкл. и с отделни издания (напр. за социалния президент...). (...) На опонентите ми, които мърмореха, че съм обикалял много преди кампанията, отговарях: “Не правя нищо повече от онова, което съм правил през последните 5 г.”. Сега просто “имах очи” да застана пред хората, където съм помагал по време на наводненията, пожарите; на здравната служба, за пътища или за училището. Стремежът ни беше да обикаляме страната, но без тази представителност, която лъха навсякъде. Когато наближавахме съответния град или особено село

и виждах отпред и назад

по 5 мерцедеса (или

лъскави коли), се напрягах

и почвах да ги разгонвам

В президентските избори има два предварителни, взаимносвързани, възлови въпроса - формулата на участие и кандидатурите за президент и вицепрезидент. Ако през 2001 г. бях кандидат на партията и “Коалиция за България”, то след 5 г. като държавен глава естествено беше да използвам формулата “независим кандидат”, издигнат от Инициативен комитет и съответния брой подписи.

Имах възможно най-силната и представителна подписка - творци, хора на образованието, от академичната общност, голяма част от кметовете, мнозина от спортистите шампиони, представители на социалните и професионалните общности... 5 г. по-рано такава подписка беше немислима. “Тогава се включих в кампанията заради едната чест - моята и на БСП, която ръководех. Дори част от екипа ми беше разколебан.

Тогава можех да загубя

единствено тежкия партиен

товар, който се беше

стоварил върху плещите ми

години преди това”... - заявявам при представянето на Инициативния комитет през 2006 г. (...) Ясно декларирах, че “няма да приема подкрепа под условия, които влизат в противоречие с досегашната ми линия на поведение... Няма да се крия зад подкрепата на партийни лидери и няма да допусна те да обясняват какво да правя”. (...)

През 2001 г. щабът на действащия президент Стоянов очевидно беше преценил, че аз съм “по-удобният” противник, защото възпроизвеждаме идеологическия сблъсък на прехода на антикомунистическа основа. Не им се получи...

През 2006 г. ние съзирахме тенденцията Сидеров да надделее и да се класира на втори тур и затова симулирахме сблъсък с Н. Беронов, за да “помпаме” неговия рейтинг. Е, и на нас не ни се получи, там просто нямаше потенциал. От друга страна, се видя, че и националистът Сидеров не може да мотивира десните демократи и че има таван на подкрепата.

Плод на тази тактика беше и идеята за публичен телевизионен дебат между мен и проф. Беронов. В специално споразумение между щабовете на двамата кандидати бяха подробно разписани правилата на този предизборен дебат.

Когато Н. Беронов ме попита

защо съм връчил третия

мандат на ДПС

и чрез него се е формирала тройната коалиция, аз отговорих спокойно (и мисля - убедително):

1) защото първите две партии (БСП и НДСВ) се провалиха в опита си да формират правителство;

2) защото не успя опитът да бъде привлечена ПГ на БНС - земеделците, ВМРО, Софиянски;

3) защото това е парламентарната логика - след провала на първите две ПГ да се връчи на третата. Може и да има изключение, но само ако се гарантира реализация на мандата, т.е. че ще има готов кабинет и подкрепяща го коалиция.

Тройната коалиция е резултат от парламентарните избори; няма отношение към президентската кампания. Президентските избори не са референдум “за” или “против” управлението, изпълнителната власт. Грешат онези, които очакват да адвокатствам безпринципно на коалицията, при положение че съм подпомагал нейното формиране. Посочвал съм многократно нейните грешки, критикувал съм вредни законодателни и решения на правителството. Това, че преди година коалицията нямаше алтернатива и беше условие за стабилност, не може да е алиби за партизирани решения, за отказ от предизборни ангажименти или за мудност в преодоляването на корупционни практики. (...)

Казано на шахматен език – партията се доиграваше в спечелена вече позиция. И резултатите бяха убедителни. На първия тур съотношението между нашата двойка и Сидеров беше съответно 64% срещу 21,5%. Заради относително ниската активност се отиде на второ гласуване, където спечелихме със 75,9% срещу 24,1% на опонента.

(СЛЕДВА)