Въпросът вече не е дали, а кога ще инсталирам моята система, която ще накара автомобилния двигател да заработи с чешмяна вода. Всички опити са успешни.
Остават да се доуточнят някои детайли и след това няма да стъпвам на бензиностанция по целия път към морето", усмихва се с надежда пловдивският изобретател Чавдар Каменаров.
Повече от 10 години той работи върху идеята си да задвижи старата си Шкода 120 с обикновена H2O. Кризата с конвенционални горива след затварянето на бургаската рафинерия отново изкара на преден план опитите на десетки българи да подкарат колите си с вода, олио, отработено машинно масло и какви ли не други странни, но евтини течности.
Повечето експерименти са с променлив и доста съмнителен успех. Не и опитите на инж. Каменаров, който още през 2007 г. постига първия си сериозен пробив. Тогава грохналата му шкода успява да се движи по пловдивските улици, задвижвана от най-обикновена чешмяна вода.
Под капака на колата се извършват сложни физични процеси, докато пъпли в квартала. Водата от резервоара се загрява и се превръща в пара. Водните пари са отвеждани в реактор, изобретен от инж. Каменаров и сина му Пламен. Системата им разлага водата по магнитнотермичен път.
Вътре в реактора има магнитно ядро, което под влиянието на висока температура взаимодейства с водата. Създаденото магнитно поле прави водната молекула нестабилна и тя се разлага на водород и кислород.
Точно тези два газа посредством тръби отиват
в двигателя и там започва процесът на горене
Според баща и син на почти същия принцип работят бензиновите и дизеловите системи, защото и при тях горенето на водород и кислород задвижва буталата. По време на тестовете през 2007 г. инж. Каменаров установява, че колата все пак трябва да потегли на бензин, докато загрее неговата система. Четири години по-късно той преработва проекта си и този път се зарича да подкара шкодата си изцяло на вода.
"Отказах се от първоначалната си идея, тъй като не бях доволен от производителността на моето изобретение. Най-простичко казано, изкарвах толкова, колкото влагах. Освен това имаше проблеми и със стабилността на реактора. В него се развиваше огромна температура - над 300 градуса, а с моите скромни финансови възможности успях да осигуря изолация, която да издържи на около 200 градуса", признава инж. Каменаров.
Той търси помощ дори от китайски завод, за да реши проблемите си, но никой не му обръща сериозно внимание и това го принуждава да тръгне по друг път.
"Смених технологията и вече работя с браунов газ или т. нар. послушен газ. Той не е толкова нестабилен като водорода, но също се възпламенява в двигателя и е отличен за моите цели. За съжаление не мога да разкрия всички подробности около системата ми, тъй като все пак има конкуренция между изобретателите.
Само ще кажа, че новият ми проект работи идеално с чешмяна вода. Наскоро пробвах с речна и пак постигнах успех. Синът ми докара 40 литра морска вода и сега ще видя дали и тя е приложима", обяснява най-пресните си впечатления от своя опит Чавдар Каменаров. Той с усмивка допълва, че в повечето специализирани магазини вече добре го познават.
"В България е пълно с ентусиасти, които искат да разработят двигател, задвижван от вода. Като мина през магазина и поискам някои материали, веднага се сещат за какво са ми. И други правят опити. Почти 100 процента от останалите експериментатори работят с дестилирана и дори дейонизирана вода.
Тя е дефицитна стока и едва ли ще свърши работа, когато говорим за системи, които да бъдат пуснати за масово производство", категоричен е пловдивският изобретател. Неговият най-голям проблем от доста години насам са
ограничените финансови възможности
 "Доста хора се заинтересуваха от проекта ми. Повечето идват и веднага искат да го пускаме в продажба и да печелим. Така не става. Необходими са дълги и прецизни проучвания. Събирам известно време, за да си купя съответния материал и да направя експеримент. После пак събирам и пак проучване и така стъпка по стъпка.
Смешното е, че сега имам нужда от спонсори, но когато завърша цялата система, тяхната помощ вече няма да ми е необходима. Сам ще мога да патентовам и да пусна системата си на пазара. Въпрос е на време и на необходимите усилия от моя страна", обобщава инж. Каменаров. Той не се притеснява от реакция от страна на производители и вносители на конвенционални горива.
"В света има много изобретатели като мен, които са постигнали сериозни успехи. Едва ли големите петролни компании ще тръгнат да се борят срещу тях. Проблемите ми са безпаричието и липсата на интерес от страна на държавата", убеден е Чавдар Каменаров.
Той съвсем не е единственият, който пробва да кара с вода своята кола. Повечето ентусиасти на тази тема се притесняват да разказват за своите системи, въпреки че има доста напреднали в работата.
"168 часа" се свърза с учен, който дори продава свои устройства, които "помагат" на двигателя да работи с вода. Той признава, че неговата система не може да работи без бензин, но разходът на гориво пада с 30-40 процента.
Изгоряло автомобилно и трансформаторно масло също в момента е на мода, когато става дума за алтернативни горива, които да заместят скъпия дизел. Най-напред в разработките са пернишките автоджигити, които по едно време бяха изкупили всичкото налично употребявано масло. После
самоуките химици сипвали малко дизел в маслото
и продавали своята смес
по един лев за кило
Пробвалите новата течност се хвалят, че колите им вървят идеално, въпреки че пушат зловещо по светофарите. Но както гласи стара шофьорска поговорка - да му мислят пешеходците, които и без това не трябва да си блъскат главите откъде да извадят пари, за да напълнят резервоара.

С олио за 45 лева до морето и обратно

Според проучване на "168 часа" поне няколкостотин души в София сипват олио в резервоара и участват пълноправно в столичното движение. Въпросните новатори изчисляват, че един литър от използваната мазнина им излиза около 50 стотинки.
"Отивам до морето и се връщам за около 45 лева. Няма нищо сложно в преоборудването на колата. Трябва да се монтира един топлообменник и да се свържат няколко маркуча. Естествено, повечето от колегите си пазят системите в тайна, защото всички ще минат на олио", усмихва се шофьор, използващ за гориво слънчогледово олио.
Той не желае да се изявява с името си. Споделя още, че използва уред, наречен центрофуга, за да си филтрира олиото и така да улесни работата на двигателя. Центрофугата може да се поръча от специализирани американски сайтове по темата. Естествено, има и песимисти относно качеството на олиото, което да замести скъпото гориво.
Според тях, сипвайки от любимата на всички домакини течност, рискувате колата ви да се превърне в подвижен фритюрник, който разнася миризма на пържени картофи на километър след себе си.
Пробвалите този вариант обаче моментално отговарят, че карат на употребявано олио, в което са потапяни тиквички, риба или картофки, и са много доволни от резултатите на автомобилите си.

Внимавайте с домашните експерименти

Интернет сайтовете гъмжат от инструкции, упътвания и схеми, които ще ви научат как да подкарате колата си на вода. Редица гаражни майстори завладяват форумите и са готови да ви инструктират как да пригодите двигателя си за шофиране на вода срещу малка сума.
Други са готови да помагат безвъзмездно, споделяйки опит. Представени са подробни схеми и упътвания как стъпка по стъпка да ъпгрейтвате двигателя, така че да се движи с вода, олио или употребявано машинно масло.
Икономичното шофиране има своите рискове и недостатъци. Още по-рисковано е да експериментирате в домашна обстановка. Не е изключено да стигнете до частичен успех и да покарате на вода.
Скептиците предупреждават, че след това течността ще задръсти помпи, ще повреди маркучи и накрая като нищо ще блокира целия двигател. А това означава наливането на огромни средства за поправка. Някои предричат дори и здравословни проблеми. Според тях разлагането на водната молекула на водород и кислород хич не е толкова безопасен процес. Недостатъчно добре изпипаните системи могат да произведат взрив. Засега няма сериозно пострадали, но поне във форумите се разказват истории за експериментатори, които вече недочуват след гаражни миниексплозии.