Каква бе избирателната система в Румъния, когато Кьовеши извърши своите подвизи – не се гласуваше за партийни листи, а за конкретни кандидати в едномандатни райони. Ако не променим сега системата, няма как да се борим ефективно с корупцията – едните мутри ще заместим с други

Вече втора година революционните сили щурмуват властта, но най-важните, системните проблеми на България, са в пълна безопасност. Те не се споменават. Няма ги в дискусиите, няма ги и в скандалите. Значи гарантирано няма да ги има в действията на бъдещата власт.

Може да се спори кои са системните проблеми на една страна, но аз бих се спрял на 2 неща – доколко народът има възможност да контролира властовия елит и доколко икономическата политика разпределя справедливо и ефективно общественото богатство.

По втората тема е ясно – някъде от 2008 г. насам България е държавата с най-високо социално неравенство в ЕС. Твърдо сме на дъното. България не само е най-мизерна, тя се развива най-бавно от всички източноевропейски страни в съюза. Това не е “европейско развитие”, а нубийско.

Ако българите

не работеха

в чужбина, вече

нямаше да сме

държава,

а размирна и кървава територия. България не може да изхранва народа си. Тя е една спалня за ратаите на Европа. Това е и основната причина за демографската криза, изчезваме като народ.

Какво предлагат партиите по темата за икономическата система? Нищо.

Вярно, във “визията” на БСП има зачатъци на една по-европейска икономическа политика, но това остана на заден план, не се дискутира. А и едва ли БСП ще управлява след 11 юли.

Ако има правителство – начело ще е партията на Слави, ИТН. Икономическата платформа на тази партия е дяснолибертарианска и общо взето съвпада с политиката на ДПС. Изчезването на България ще се ускори.

А сега за първия системен проблем – властта. Някой да предлага повече власт на избирателя?

Фокусът е

изместен само

върху борбата с

корупцията,

която ще бъде доведена до победен край чрез проста рокада в елита. Абсурд.

Тези дни всички надуха тромпетите и биха тъпаните заради посещението на Лаура Кьовеши – манекена на румънската антикорупционна революция. Ура! Тя ще ни оправи!

Но никой не сети за главното - каква бе избирателната система в Румъния, когато Кьовеши извърши своите подвизи? Да, там също имаше референдум и народът също поиска мажоритарен вот в 2 тура (М2). Тъй като избирателната активност не бе достатъчна, и там елитът хвърли резултата в кошчето. Но все пак там елитът не е чак толкова безсрамен. Той въведе т. нар. униноминална система, при която не се гласува за партийни листи, а за конкретни кандидати в едномандатни райони. Няма да я обяснявам в подробности, но всеки политик бе принуден да се изправи пред избирателя в лично качество.

Това веднага, буквално на другия ден даде старт на антикорупционната революция в Румъния и звездата на Кьовеши изгря. И обратното – на следващите избори елитът върна старата партийнолистова система и още на другия ден Кьовеши бе уволнена. Ако не бе намесата на Европа, щяха да я вкарат в затвора.

Но за това у нас ни дума, ни вопъл, ни стон. Не може да има никаква борба с корупцията без натиск отдолу, без истинско избиране. Без това просто сменяме едни мутри с други мутри.

А какво да

кажем за

проблема с

референдумите

в България?

Днешният закон на практика ги забранява! Той е пълен с юридически абсурди. Например подписката за гражданска инициатива е абсурдно висока - 400 хиляди, което на практика означава поне 600 хиляди. В Швейцария например са нужни 100 хиляди. Затова пък с една подписка може да се зададат 2, 5, 10 въпроса. Това е още по-абсурдно – ами ако харесвам само един въпрос, а другите са ми антипатични? Вероятно няма да се подпиша.

Така при по-ранния комунизъм заради една интересна книга те караха да купиш още 2-3 непродаваеми. Никъде по света няма такова нещо, но никой у нас не повдигна този въпрос. Няма нормални юристи в България.

А нима не е абсурдно изискването избирателната активност на референдума да е колкото на последните парламентарни избори? Помислете – участието в изборите е задължително, а в референдума – не. Е, как тогава ще се прескочи тази летва? Къде по света има такова нещо?

Във всяка друга що-годе демократична държава по света референдумът от 2016 г. щеше да има задължително действие. Само у нас – в кошчето.

Това не е

хепънинг на

плажа на Доган,

а фундаментални

гафове на

системата

Това отменя член 1 на българската конституция. Защото какво пише в него? Първо – че сме република с парламентарно управление. В момента няма парламент и това също е гаф. Второ - народът си избира представителите. Не ги избира, елитът си ги назначава. И трето, народът управлява пряко чрез референдуми. Мажоритарен вот и референдуми - това са двата крака на истинската демокрация. И двата у нас са ампутирани, за да ни управляват жълтите павета.

И на никой “революционер” не му пука. Не се сеща дори правосъдният министър, който навремето се бореше за истински референдуми, с много по-нисък праг за активността. Сега той може поне да постави този проблем на масата, но не го прави. Защо? БСП не му дава?

Така че народът не трябва да очаква нищо хубаво от промените – нито по-добра икономическа политика, нито власт, нито борба с корупцията. Пак стани да седна. Аз се надявах, че ИТН ще удържи на обещанието си да въведе М2 и от там нататък народът сам ще постигне своето. Но и тази илюзия се изпари.

Това, което наричаме корупция, е всъщност българската обществена култура, тя е самата система. Тя не може да се преодолее от горе надолу. Просто сменяме досегашните корумпирани с нови мераклии да се корумпират. Ако откажат да се пригодят, системата ще ги изхвърли. Корупционните обществени отношения може да се “изчегъртат” само с мощен всенароден остен, който да ръчка елита от горе надолу. Но този остен тия революционери няма да го дадат.

И все пак, някои промени вече настъпиха.

Например в Турция вече ще има 121 избирателни секции, което според Каракачанов означава 120 хиляди гласа, докато на 4 април бяха едва 20 хиляди. Не се знае дали ще го докарат до толкова, но явно Карадайъ поиска нещо от Ердоган. А той знае и може.

За разлика от вота в Германия и Великобритания, в Турция не живеят временни нашенски арбайтери, а отдавна уседнали или родени там хора с турско гражданство, много от които дори не знаят български. Така че партийният елит на ДПС е главният печеливш от “революцията”.

Но от това губят и етническите турци у нас, защото те имат същите проблеми, каквито и етническите българи. През 2009 г. за ДПС са гласували 611 хиляди, през 2014 г. – 487 хиляди, а през 2021 – едва 336 хиляди. Очевидно част от електората не одобрява политиката на ДПС и се насочва към други партии. Следователно вотът от Турция няма да помогне на етническите турци у нас, а тъкмо обратното.

Язък за

“революцията”.

Колко

обществена

енергия отиде

на вятъра,

колко маршировки по жълтите павета, блокирани кръстовища, вдигнати юмруци и люти клетви! И колко още избори ще правим? Никой не знае. Знае се само едно - българската Кьовеши още не се е родила.