По поръка на КПСС Артьом Микоян купува два вида двигатели на “Ролс-Ройс”, по които изработват съветски изтребители

Получава инфаркт в надпреварата с Яковлев, Сухой и Лавочкин за първия реактивен самолет

Братът на приближен на Сталин, Хрушчов и Брежнев е създател на първия самолет от серията МиГ. Инженер-конструкторът Артьом Микоян, роден в семейството на бедни селяни в царска Русия, през цялото време е бил под крилото на по-големия Микоян – Анастас.

Двамата се развиват в различни области. Докато по-възрастният успява

да влезе под кожата на Ленин, Сталин, Хрушчов и Брежнев, пращат го да преговаря с Фидел Кастро около Карибската криза и ръководи Президиума на Върховния съвет на СССР, по-младият се отдава на самолетите. Няколко месеца след като Хитлер е нахлува в Полша, през декември 1939 г. го посочват за ръководител на специалния отдел за експериментално проектиране.

Но издигането му пак е зависело от Йосиф Висарионович, който изгубва доверие в директора на Държавния авиационен завод № 1 Николай Поликарпов. Изпращат го в командировка извън Съветския съюз и в негово отсъствие създават звеното на Микоян и

му възлагат вече започнатия проект за изтребител И-200.

Името е сменено на МиГ-1. Изработен е само за 4 месеца под ръководството на Артьом и заместника му Михаил Гуревич. Машината вдига феноменалните за времето си 650 км в час. Но заради недостатъците й още през 1940 г. конструират нов модел – МиГ-3, който влиза в сражения по време на Втората световна война.

МиГ-1 има много недостатъци и се налага да се премоделира. Следващият МиГ-3 става основният съветски изтребител по време на бойните действия срещу нацистите. Според съветските авиатори той има две важни характеристики – лети нависоко и може да поразява цели и нощем. За 2 години СССР произвежда над 3000 самолета от този модел от серията.

На малките и средните височини бил слабоефективен и лесно ставал мишена на системите за ПВО. Смята се, че заради това са убедили Сталин да спре масовото му производство през октомври 1941 г. Генералисимусът евакуира Държавния авиационен завод № 1 заедно с конструкторското бюро на Микоян в град Куйбишев (днес Самара). Върховният главнокомандващ издава заповед инженерите да се концентрират върху щурмовите самолети Ил-2.

По време на войната Микоян се опитва да прави още няколко машини, но безуспешно. Затова пък след края на бойните действия завършва с успех изработката на съветски реактивен самолет. Успоредно с него над задачата се трудят и други известни имена в тази сфера – Яковлев, Сухой и Лавочкин. Така в един и същи ден пускат в небето и МиГ-9, и Як-15 на Яковлев.

Надпреварата е изтощителна и от напрежение Микоян получава инфаркт. След като се възстановява, отива във Великобритания, за да купи съвременни двигатели по поръчение на компартията и Министерството на авиационната промишленост. Плановете на правителството са до края на 1947 г. да се сдобият с нов боен изтребител. Арменецът заедно с конструктора на самолетни двигатели Владимир Климов и експерта по самолетно материалознание Сергей Кишкин са командировани в Обединеното кралство. Задачата им е да се запознаят с характеристиките на двигателите "Ролс-Ройс" и по възможност да ги купят.

Преговорите минават успешно и

СССР се сдобива с 25 от модела “Нин” и 30 от “Дервент”.

В Москва съветските инженери разработват местни аналози – РД-45 и РД-500. Микоян успява да създаде нов самолет с първия от кралските двигатели, който е по-мощен, но по-тежък за маневриране, а Яковлев и Лавочкин – с втория.

Новият МиГ-15 носи късмет на изобретателя си – той е най-масовият реактивен авиоплан за времето си. От него са произведени повече от 17 000 екземпляра. Дебютът му е по време на Корейската война. Руснаците се включват на страната на Севера. Разработката на изтребителя се пази в дълбока тайна. Същото правят и американците, които пускат за първи път тогава своя F-86 Sabre.

Артьом Микоян продължава със следващия модел - свръхзвуковия МиГ-19. А МиГ-21 е произвеждан дълго след края на Студената война и на социализма. Чак през 2017 г. е спряна продукцията му в Чехия, Индия и Китай.

Последният модел, над който работи Микоян, е МиГ-25, чиято скорост надвишава три пъти скоростта на звука. Конструкторът умира на 65 години през 1970 г.

Изобретателят,

чието рождено име

е Анушаван

и го е променил в по-късна възраст, получава всички почести в Съветския съюз – ордени и награди. През цялата си кариера членува в КПСС още от 20-годишен. Като примерен комсомолец го изпращат да учи във Военновъздушната академия "Николай Жуковски", откъдето започва работата си с първия си самолет "Октябренок". През годините е бил партиен секретар и е участвал в свръхсекретни заседания на комунистическото ръководство при избора на нови технологии за военно самолетостроене. След смъртта му шеф на завода става племенникът му Иван Микоян, който почина преди 5 години, а синът му Ованес е съветник на първия заместник-директор.