Автопилотът е перфектен, един бутон и се минава в хоризонтален полет с 15 градуса изкачване

По мое време пилотите летяха по 130-150 часа годишно, сега по 30

О.з. подполковник Николай Калев, военен пилот изтребител-прехващач, прехваща въздушни цели. 20 години служба в бойната авиация, преминал от старши летец до командир на 15-и авиационен полк на Равнец и Балчик, първият командир на този полк и първият българин, летял на реактивен самолет. Летял е на безмоторни самолети, на L-29, УТИ-МиГ-15 (самолетът, на който загина Юрий Гагарин), МиГ-17, МиГ-17Ф с форсаж, МиГ-17 ПФ и МиГ-21 ПФМ. Общият му нальот е над 1600 часа. 

В първата част на интервюто Калев изключва възможните причини за катастрофата, повече можете да прочетете тук. 

- Г-н Калев, възможно ли е майор Терзиев прекалено много да се е приближил към морето?

- На МиГ-29 има радиовисотомер и при слизане под 200 м "Наташа" съобщава, същото е и ако приближи към чуждо тяло. Изтребителите не се оборудват със система за доближаване до чуждо тяло, както транспортните.

- Може ли да е изпаднал в тежка ситуация?

-Това е важен въпрос, зависи и от стажа. Има няколко квалификации – пилоти без клас, трети, втори и най-високия първи клас. Летец първи клас лети денем, нощем, в прости и сложни метеорологични условия. Аз стигнах това ниво на четвъртата година, на петата година го взех, но летецът става първокласен благодарение на рутината, а тя се получава към осмата - десетата година. При някои към 12-ата. Най-важното е да се поддържа натренираността. Има определени норми на прекъсване по видове метеорологични условия и видове подготовки, при прекъсване повече от тези срокове следва да се изпълнят контролно-превозни полети на летеца с инструктор, той си възстановява подготовката и може да лети самостоятелно. Ако летецът е в сложно положение – когато нощно време тръгне със 75 градуса в морето, навсякъде е тъмно, дори лека

пелена от облаци

може да отрази звездите и човек губи пространство и ориентация, има много такива случаи. От друга страна, самолетът има автопилот, на МиГ-21 само изправяше от наклон, а на МиГ-29, ако летецът изпадне в сложна ситуация, с един бутон изправя от наклон, системата извежда в хоризонтален полет и

с 15 градуса

започва изкачване. Има много случаи, когато летецът получава илюзии, струва му се, че е с краката нагоре, а приборите показват нормално положение, но МиГ-29 има хубав автопилот и той предпазва от изпадане в сложно положение.

- Какъв е катапултът?

- Ако летецът забележи, че двигателят угасне по някаква причина, само с един превключвател може да го запусне, запускът е напълно автоматичен, има и кислородни бутилки за подсигуряване. Ако той не тръгне и на 2 хил. м, следва катапулт. Натискане на бутон и всичко става автоматично. Имах командир, който казваше: "По-добре без един самолет, отколкото без самолет и без летец".

- Може ли да е бил взривен по погрешка?

- Това е въпрос - ако летецът/летците не могат да свалят мишената, има ли хипотеза, че зенитно-ракетните комплекси могат да стрелят по нея с цел тренировка? Имало ли е такава възможност? Има ли вероятност този, който е бил в станцията за насочване на

ракетно-зенитния

комплекс, да обърка целите, да не изпълни условията за пуск, да изстреля ракета и да удари летеца? Това е въпрос.

- Но той е изпълнил стрелбата?

- Питам се дали не е станал сблъсък с чуждо тяло, включително със самата мишена. Теоретично може да се допусне сблъсък и с друг самолет, който не е изпълнил предупреждението да не навлиза в зоната за стрелба. От друга страна, гражданските самолети имат мигащи светлини, въпреки това летецът на изтребителя може да не го види. Някой изказа хипотезата за птици, но в 12 часа през нощта те не летят. Мигриращи гъски на повече от 2-3 хил. м няма, а и сега не е моментът за миграция, така че изключвам тази версия. Възможно е обаче да е срещнал аеростат, навремето, когато нямаше спътници, от Запада пускаха балони, за да фотографират територии, те вече не са необходими, защото всичко се наблюдава чрез спътници, но ако някой си пусне метеорологична сонда, геофизичен уред? Те не се виждат нощно време, а при тази голяма скорост може да са предизвикали катастрофата на моя колега.

- Има клип, показващ, че е заснет взрив във въздуха?

- Възможно е това да са били изгорелите газове на ракетата, не може да се каже, самата тя се вижда като диря, има много неясноти в този случай.

- Възможно ли е да му е станало лошо?

– Има случаи във въздуха на рязко влошаване на здравословното състояние на летци, макар че преди всеки полет има преглед, кислородният глад е изключен, но човек може да получи инсулт, инфаркт и след това не се знае как ще протече полетът.

- Накратко, какви са вашите изводи за катастрофата?

- Първо, МиГ-29 е съвременен модерен изтребител и не той е причината за летателното произшествие.

Второ, подготовката на летателния състав е

незадоволителна

Ако питате който и да е от летците, никой няма да ви каже хубави работи. През 1990 г., когато започват да летят на МиГ-29, до 1995 г. младите са правели по 130 - 150 часа на година, а целият полк над 3500 часа. Сега летците имат по 30 - 40 часа, а в някои месеци и по един полет. Така летателна подготовка не се поддържа. Предполагам, че базата има не повече от 500 часа годишно, докато нашият полк 15АП налетяваше 4500 - 5000 часа, а всички полкове в системата на ВВС - общо 30 хил. въздушни часа. Нашите летци респектираха южните ни съседи, ние

летяхме в нощни

и в дневни сложни условия, а гръцките и турските колеги летяха в по-прости.

Трето, организацията на полетите - не искам да давам категорични оценки, но за мен тя не е на необходимата висота и трябва да се установи има ли някакви грешки в управлението на полетите? 8 самолета F-16 са крайно недостатъчни, можеше да съхраним МиГ-21, който е базов свръхзвуков самолет, нарязахме самолети с голям остатъчен ресурс като СУ-22, МиГ-23 МЛД, а други страни като Румъния, Германия, Чехия запазиха същите тези самолети и те още летят. Какво значи 8 F-16 с двама дежурни летци, ако един е на регламентиран преглед, ако друг е неизправен, остават 4 - 5, с тях как ще отбием атака на противник, как ще проведем настъпателна операция, за да подпомогнем сухопътните сили?

Този въпрос стои

и чест прави на българските летци, щурмани, командири, които влагат всичките си сили, за да поддържат висока бойна подготовка на екипажите, поклон за тях, но срам за политиците, които доведоха авиацията до това положение. Преди 4 - 5 г. трябваше да приемат 7 летци във военно училище, бяха намерили 4, трима не могат, а през 1965 г. имаше 2 хил. кандидати, прецеждаха ни през няколко сита, останаха най-добрите 150 и от тях приеха само 50, а сега не могат да намерят 7?! Още помня как един колега неотдавна се пенсионира след 10 години служба с 30 летателни часа.

- По ваше време летците по колко часа летяха?

- В периода 1985 - 1988 г. при мен не по-малко от 95 - 100 часа, а инструкторският състав, който се състоеше от командири - 70 часа, но още толкова часове те имаха като инструктори. За да станеш военен пилот първи клас – този клас се защитаваше всяка година със сложни полети денем и нощем, едва когато 15 поредни години го защитиш, тогава може да не се защитава, защото командирските ангажименти изискват да не летиш редовно. С две думи, летец първи клас нищо не означава, ако не се поддържа с редовни тренировки. Тогава ние правехме по 100 часа, а натовските летци на Гърция по 160 часа, но ние летяхме при всички видове метеорологични условия денем и нощем и с по-голяма интензивност на задачите. Един прехват на въздушна цел може да се изпълни

по 30 начина

в зависимост от подготовката на летеца, всичко това се изпълняваше и се летеше. Аз съм летял на 200 м над морето на отстояние 120 - 150 км източно от Бургас и съм получавал илюзии и благодарение на автопилота съм се справял. Полетът нощем над море е в сложни условия и изисква добра натренираност на пилота.

Четвърто, предлагам хората, които стоим и наблюдаваме отстрани, да проявим търпение и да изчакаме резултатите от комисията, която разследва произшествието с майор Терзиев, нека да не правим прибързани оценки, а това да стане, когато стане ясно какво се е случило. През това време един въпрос ще виси със страшна сила - подготовката на авиационната техника и за летателната и бойната подготовка на състава. Не може половината самолети и по-малко да са в летателна годност и летците да са с токова малък нальот, това е престъпление към тях и към националната сигурност!