Оптимист съм за излизане от пандемията - освен ваксини вече има и напредък в разработването на препарати за специфично антивирусно лечение, казва специалистката по епидемиология на заразните болести, съветник на министъра на здравеопазването.

Още акценти от интервюто:

- COVID-19 вероятно ще се задържи и ще се изявява като

сезонен вирус подобно на грипа

- Всички структури, които работят за преодоляване на медицинските проблеми, да направят анализ, за да не се повтарят грешките

- До момента у нас има много добър достъп за всеки - не до една, до всички ваксини, за разлика от доста страни в ЕС

 

- Въпросът на въпросите, който всеки си задава, е кога ще си върнем живота, а епидемиологията отговаря: Когато има достатъчно висок процент имунизирани хора. Колко са те общо – боледували, незабелязано срещали вируса и ваксинирани, проф. Кожухарова?

- Трудно е да се каже. Правят се всякакви изчисления по математически модели, много вероятно е да са и доста повече от съобщените като положителни след боледуване или безсимптомно преминали през вируса. Но колко са повече, не се наемам да гадая, защото няма представителни данни за българското общество като цяло, правят се само предположения. Но дори да са два-три пъти повече от официалните, като прибавим и ваксинираните до момента поне с една доза, пак процентът не е достатъчен. Това е притеснително и най-много ме притеснява, че е изключително нисък броят на защитените във високите възрастови групи. А те са най-уязвими, боледуват по-тежко и много по-често с неблагоприятен изход.

Гледах актуалните данни на Европейския център за контрол на заболяванията - държави като Испания и Португалия например са ваксинирали почти 100% от хората над 80 г. и висок процент от останалите възрастови групи, въпреки че там също ваксинациите са препоръчителни. Не знам как става.

- И все пак имате хипотеза – как става?

- Във всички случаи е проява на много по-високо доверие в медицинските съвети. На първо място е това - особено за настанените в домове за възрастни хора. В повечето европейски държави неваксинираните хора над 80 г. са изключение. Общо в Европейския съюз над 80% от тях имат една доза, а почти 70% вече са получили и втората доза ваксина. Значи е достатъчно лекарят да обясни на хората, че това им дава сигурност и спокойствие. Надявам се да стане така и у нас. Прави ми впечатление, че нашите сънародници са много по-склонни да се изследват (по няколко пъти понякога), отколкото да се ваксинират. Много по-логично е да се предпазиш от заболяване, отколкото да проверяваш дали си заразен. А дори да го погледнем от по-несъществената страна, икономическата, е много по-изгодно, вместо да плащаш, за да се изследваш, да си поставиш безплатна ваксина. Можем да използваме сегашното затишие в заболеваемостта и да наваксаме пропуснатото.

- През лятото?

- Лятото не е лош сезон за ваксинация не само за хората в напреднала възраст, препоръчително е да го направят и младите, като основната грижа е за тези, които имат хронични заболявания. Но разбира се, колкото повече хора се ваксинират, толкова по-малко рискове за заболяване ще има през есента.

Личното ми убеждение е, че личните лекари имат голяма роля за нагласите на възрастните хора. Има и много други възможности, като ваксинациите в парковете през почивните дни – добре организирана и много смислена инициатива, от която човек може да се възползва. Отива да се разходи и едновременно да се погрижи за здравето си. Все пак водеща е ролята на личните лекари, с които хората с хронични заболявания поддържат редовна връзка. Но е много важно и всеки за себе си да е убеден, че ваксинирането ще ни даде доза спокойствие за есента. Направи ми впечатление възрастен човек, който разказа, че се чудел дали да се ваксинира, обаче му се обадила внучката му от Германия, която следва медицина, и му казала: “Ама, дядо, как може да не се ваксинираш?!”, и той взел решение.

- Показва и респект пред медицинското мнение, макар и от бъдещ лекар, но пък такъв, на когото има безусловно доверие и е сигурен, че е загрижен за него. Дали ниският процент ваксинирани у нас може да се обясни с (не)доверие към системата?

- Не знам дали и това е обяснението, не е толкова просто. Защото, когато имат здравословен проблем, хората се обръщат към лекаря за помощ и му вярват. Така че е по-сложно и трудно можем да го обясним. Много фактори вероятно се намесват.

Помните колко упорито се повтаряше, че нашите деца – младите семейства и евентуално внуци, трябва да не ни доближават, защото от това зависи нашият живот. Това беше една травма за тях и мисля, че сега по-възрастното поколение трябва да ги освободи от тази тежест, като се погрижим да се ваксинираме, така че да сме по-спокойни всички – те и ние, че вече сме предпазени. Задължени сме им. За нас като хора, за семействата ни това е много важен емоционален момент наред с медицинските съображения.

Въпрос на желание е лятото, когато инфекциите не изчезват, но намаляват значително, да бъде използвано. До момента у нас е осигурен много добър достъп за всеки - не до една, до всички ваксини, за разлика от доста европейски стани, където възможностите не са толкова големи.

Пандемии е имало и преди нас, ще има и след нас. Започват и свършват. Целта е с медицинска помощ и добра организация да излезем от пандемията с по-малко тежко боледували и починали хора. Разликата е, че при сегашната пандемия навреме се появи средство за предпазване, а се работи доста и се надявам скоро да влезе в практиката и средство за специфично лечение.

Имаме условия сега да излезем от пандемията с по-малко жертви отпреди 100 г., но трябва да поискаме да се възползваме от тях. Насила не става. Насила можеш да вземеш нещо на човека, но насила не можеш да му дадеш дори шанс.

- Преди 100 г. с тогавашните възможности на медицината светът се справя с испанския грип за 2 г., можем ли да форсираме затихване на коронавирусната пандемия на базата на натрупания опит?

- На основата на плана за готовност за грипна пандемия беше направен и публикуван план за управление и контрол на пандемии. Сега е важно всички структури, които са работили и работят за преодоляване на медицинските проблеми, да направят анализ – не само епидемиологичен, какво е направено до момента. Знаем със сигурност само какво се постига с ваксините – зад всяка направена доза има конкретни числа, проценти, които измерват каква ефективност се постига. За другите мерки е по-трудно да се изчисли, но всеки в своята област може да направи анализ какво е постигнато, кое е било работещо и кое не е допринесло особено или е било грешка.

- Например?

- Например всяко лечебно заведение и кабинет за доболнична помощ да анализира – толкова легла, толкова персонал, беше ли правилно, достатъчно, не беше ли. Но такава равносметка е необходимо и във всички останали структури, участвали според своята специфика. Анализът е много важен, за да може следващите решения да са по-обосновани. Човек, като работи, няма начин да не греши, но е хубаво да може да си даде сметка за плюсовете и минусите и да не повтаря грешките, а да използва това, което е било успешно. Сега най-успешното, което можем да направим, е да се ваксинираме – колкото може повече хора, и така всички да помогнем пандемията да започне да затихва.

- “Доброзорен” инструмент ще бъде ваксинационният паспорт за пътуване, който при предишното интервю за вестника вие смятахте за малко вероятен или поне по-далечна перспектива. Нужен ли е този имунен паспорт, независимо как го наричат, заобикаляйки първото и най-логично име на тази бариера?

- Не съм сигурна. Но от това, което чета, очевидно е необходим на туризма. Може би не е единствената причина, но е една от движещите сили за такъв подход. Хубаво е, че все пак решиха да има сертификат и за факта, че човек е преболедувал, защото това по никакъв начин не е по-малко доказателство за наличие на имунитет, а и възможността, за когото е решил да не се ваксинира, да си прави PCR тестове. Не е точно бариера, продиктувано е от страха на страните да не се увеличи “вносът” на разпространители на вируса. Това, че случаите непременно ще се увеличат от влизащи в страната, е тема, по която може да се спори, но ако човек иска или има намерение да пътува, е по-добре да се ваксинира, вместо непрекъснато да си прави тестове.

- Заплаха ли са новите варианти – индийски, бразилски, пък виетнамски супервирус, в който едни мутации са “ашладисани” с мутации от друг, или ние, неспециалистите, ги оценяваме с големите очи на страха?

- Става дума за постоянно и обстоятелствено информиране на широката общественост за резултати от научни вирусологични проучвания, без в повечето случаи да се държи сметка за възприятието на отделния човек. Така стигаме до големите очи на страха. А при копирането на вирусите с някаква честота, редовно стават малки грешки, в резултат на които възникват мутации и варианти. Някои не допринасят за оцеляването на вируса, при други се получава нов вариант. Това е типично поведение за вирусите. В конкретния случай не може да се говори за нов щам, защото не е съществено различен от първоначалния вирус. Към момента епидемиологичен проблем няма. Модификациите на вируса са интересни за вирусологията и е обяснимо, че се следят и им се обръща внимание. Това е важно от научна гледна точка, изследванията трябва да продължават, но като практик епидемиолог мисля, че на този етап няма причина да се притесняваме. Вариантите са си варианти, но след като ваксината защитава от тях, няма защо да се тревожим. При грипните вируси не е така, променят се всеки сезон, но това приемаме като нещо естествено и всяка есен си поставяме ваксина, ефективна срещу новия щам, без това да ни притеснява. А е безспорно, че когато си спокоен, разсъждаваш по-трезво и взимаш по-верни решения.

- И за коронавируса вече се смята за сигурно, че е дошъл, за да остане завинаги. Има ли все още шанс да се махне като предишните два?

- Не ми изглежда вероятно. При епидемичните взривове в кратко време се вижда тенденцията. Последният коронавирус се разпространи в целия свят и се задържа прекалено дълго, за да имаме илюзията, че просто ще изчезне. Вероятно ще се задържи и ще се изявява като сезонен вирус подобно на грипа.

- Дали и как ще си съжителстват двата зимни вируса?

- Предстои да видим. Тази година грипът отстъпи терен на пандемията. Това беше благоприятно, защото грипът също може да протича тежко и всяка година взема жертви, отново най-много сред възрастните хора. Впрочем у нас възрастните и за грип се ваксинират рядко. Чудила съм се защо. Може би защото много по-малко в сравнение с възрастните хора в други държави си обръщат внимание, мислят, че за тях вече всичко така или иначе е свършило. Вълните на коронавируса, каквито и да са в бъдеще, с всяка следваща трябва да започнат да отслабват на базата на това, че има все повече имунно население. Както и за това, че първата среща с вируса създава базисен имунитет и дори да има следващо заразяване, заболяването не протича тежко. Странно ми е, че всички казват как им е омръзнало да живеят под заплахата на пандемията, а сега, когато има ваксина, много хора не бързат да се ваксинират, а като ли чакат да се разболеят. Може би нещо от обясненията, които даваме на хората, е неразбираемо или неточно казано. Да поемеш риска да се разболееш тежко или да умреш, защото не можеш да вземеш решение да се ваксинираш? Не го разбирам. Този риск съществува и за по-младите, но за възрастите е много висок.

- В този контекст – вече в някои държави ваксинират и деца. Вие какво мислите?

- Съвсем отскоро една от ваксините получи разрешение да се прилага при деца на 12 и повече години. В страните от Европейския съюз в момента от експертите се обсъждат конкретни препоръки. Вероятно ще бъдат ориентирани към поведението при деца с определени придружаващи заболявания. Но по принцип разрешението означава, че всяко дете може да бъде ваксинирано, ако семейството желае.

- Оптимист ли сте като цяло за излизане от пандемията?

- От самото начало съм оптимист, историята е показала, че няма пандемия, която трае вечно. Иска ми се това напрежение в обществото вече да изчезне. Не съм оптимист по отношение на пропуските в образованието на децата.

Не съм оптимист също по отношение на състоянието на тревожност, в което толкова много хора все още живеят и то им пречи да вземат прагматичните решения. Но се надявам с времето тези последици да се изгладят и всички да се върнем към предишния си живот.

От самото начало казвам, че трябва да мислим рационално и да сме по-спокойни, паниката, която се създаде, не ни помага с нищо.

Най-вече съм оптимист, защото и срещу този вирус вече имаме ваксини, най-сигурното средство за предпазване, а и напредъкът в разработването на препарати за антивирусно лечение е много обещаващ.

- Как си представяте сбогуването с вируса във времето?

- Много пресилено ще е да си мислим, че наесен или след това изобщо няма да има боледуващи. Но можем много да променим ситуацията, като хората, които не са боледували, се ваксинират.

CV

Проф. д-р Мира Кожухарова е специалист по епидемиология на заразните болести. Съветник на министъра на здравеопазването за областта, в което е компетентна.

Завършва медицина в Медицинския университет в София, тогава Висш медицински институт, и като първенец на випуска през 1974 г. получава правото да бъде назначена в катедра по свое желание в университета. Избира Катедрата по епидемиология, където преподава от 1974 до 1995 г. През 1995 г. се хабилитира в Националния център по заразни и паразитни болести и до 2016 г. се посвещава на изследвания, преподаване и практическа работа в областта на епидемиологията на заразните болести.

Научните й интереси са свързани с епидемиологията, надзора и профилактиката на ваксинопредотвратимите инфекции и особено грип, бактериални менингити, полиомиелит и вирусни хепатити. Участвала е и е ръководила редица национални и международни изследователски проекти. Има опит на ръководни административни позиции в НЦЗПБ, като лидер на медицинското сдружение по епидемиология и национален консултант към Министерството на здравеопазването.

Един от първите и постоянни участници в лигата „Лекарите, на които вярваме“.