Неговата председателка на парламента угаси и последната надежда за М2

Много се разочаровах, когато партията на Слави отложи чистата и свята мажоритарна избирателна система в 2 тура (М2). Но все пак остана една свещичка надежда. Сега и тя угасна.

На 1 юни г-жа Ива Митева би трябвало да е защитила в БАН дисертация. В нея предлага една смесена система, която е на светлинни години от М2. А г-жа Митева е главният експерт на ИТН, нали я направиха председател на Народното събрание. Ако ИТН търси как да се изсули от М2, на нея е възложено.

Прочетох реферата към дисертацията и какво да кажа?

Да черпи олигархията!

Най-отдолу пише, че г-жа Митева е подготвила и проектозакон. Предлага се само една трета от депутатите да се избират мажоритарно, а останалите две трети ще се разпределят след вот за партийни листи. Но разпределението ще е компенсаторно, по-долу обяснявам. Подобна е системата в Германия, но там мажоритарно се избират 50 на сто от депутатите. Тук сме по-циции.

А не бяхме! През 2003 г. Емил Кошлуков внесе в парламента същата система, но с 50 на сто мажоритарни мандати. Нарекоха го "мерцедеса на избирателните системи". Всички му ръкопляскаха, даже мина на първо четене с квалифицирано мнозинство. После излязоха в отпуск и законът изчезна. Така е, като оставиш чисто нов мерцедес на улицата. Тъй като системата на г-жа Митева е по-стипцава, можем да я наречем “голфчето на системите”.

Да му вдигнем предния капак. 80 мандата се разиграват мажоритарно, а съдбата на останалите 160 се решава след пропорционален вот с непропорционален резултат. Целта е да се изравни загубеното или спечеленото от мажоритарния вот с добавяне или отнемане. Пропорционалният вот определя колко трябва да вземе една партия от двата вота общо. Частта определя цялото. Сложно ли е? Немците са го схванали едва след 10-15 години гласуване.

Пример 1. Да речем, че партията "Зелени хунвейбини" взема 40 мандата от мажоритарния вот, тъй като кандидатите й са най-живописни. Но на пропорционалния вот получава едва 20 на сто. Ако това бе паралелна смесена система като за Великото народно събрание, хунвейбините щяха да получат общо 40 мажоритарни мандата плюс 32 от пропорционалния вот, общо 76 мандата. Но тук крайният общ резултат трябва да е колкото процента при партийнолистовия вот. 20 на сто от 240 е 48. Партията вече има 40 мандата от мажоритарния вот, значи й се добавят само 8. Така партийната листа прецаква избирателя.

Пример 2. Да кажем, че хунвейбините вземат 40 мандата мажоритарно и едва 10 на сто от пропорционалния вот. 10 на сто от 240 е 24. Значи не само че нищо няма да им се добави, но трябва да им се отнемат 12 от честно и почтено извоюваните 40 мажоритарни мандата! Не знам как Ива Митева решава подобен казус, в реферата го няма.

Важното е, че при тази система партийните лидери нямат интерес да издигат силни кандидати в мажоритарните райони, за да има повече мандати в пропорционалното разпределение.

Пример 3. "Зелените хунвейбини" вземат само 10 мандата от мажоритарния вот и 20 на сто при вота за партийни листи. Значи й се полагат общо пак 48 мандата, както при пример 1. Само че в пример 1 партията взе допълнително само 8, а сега получава цели 28, които отиват при водачите на листите.

Доколкото съм изучавал подобните системи в Германия и Италия, сметките обикновено не излизат и се налага да добавят мандати. Може да се наложи нашите депутати да не са 240, а 247 или 258, което пък създава конституционен проблем. Не видях в реферата как се решава проблемът, но това е малък кусур.

Големият кусур е, че г-жа Ива Митева гледа откъм интересите на партийните олигархии и това изкривява цялата й логика. От този ракурс се виждат неща, които в истинския свят изобщо не съществуват.

Да вземем разпространената лъжа, че при мажоритарния вот се “губят гласове” и те трябва да се компенсират на партиите. Чакайте малко, кой ги губи? Губят ги партиите? Но те да не са техни? Хората си избират пряко свои народни представители. Защо изведнъж партиите да имат право на собственост? Когато депутатите са назначени отгоре с партийни листи, избирателите губят 100 на сто от гласовете си. А те са суверенът Избирателите. Това е голямата кражба. Това е логиката, от която би трябвало да мислим за избирателните системи – суверенът трябва да получи своето, а не търговците с власт. Властта трябва да се делегира от долу нагоре. Г-жа Митова подхожда от точно обратния ракурс и затова всичките й аргументи в реферата са крайно нелогични.

На едно място например ражда идеята, че ако някоя партия е под 4-процентовата бариера на пропорционалния вот, но има поне 5 мандата от мажоритарния, ще може също да бъде представена в парламента. Ами ако има само 4 мажоритарни мандата? Тогава какво? Ще прогони депутата, избран от в моя район с пълно мнозинство? Гледано отдолу, това е пълно безобразие.

Олигархичният ракурс насърчава г-жа Митева да променя смисъла на понятията. Нямам време да изброявам подробно, но във всички учебници нейната система се нарича "пропорционална смесена".

Тя обаче я назовава "функционална смесена". Да не би другите системи да не функционират? Паралелната смесена система, която помним от изборите за ВНС, според нея е "Механична смесена".

Защо така извърта едни добре установени в политологията понятия? За да внуши сублиминално, че онази е лоша, че не работи, а нейната е добра, тя "функционира". Това не е наука, това е елитарна идеология.

Да, г-жа Митева не приближава, а отдалечава вота от хората. Например тя предлага многомандатните райони (МИР) да не са 31 както сега, а само 8. Да приемем, че избирателите са 6 милиона. Падат се по 750 хиляди на МИР. При днешната система са по-малко от 200 хиляди и пак дистанцията е огромна, а сега нараства почти 4 пъти!

Днес на един МИР се разиграват средно по 7,7 мандата. Ако се приеме схемата с 8 МИР-а, ще станат по 17,7. Представете си как обикновеният човек ще се блещи пред листите отвън. Мержелеят му се десетки партии с хиляди имена, все едно да търсиш 17 игли в 20 купи сено.

Има един много важен принцип при избирателните системи - простотата и яснотата. Това го пише във всички учебници и ръководства. Дори да не е завършил първи клас, човек трябва с лекота да направи своя избор.

Днешната система и без това е нещо като судоку, но г-жа Митева ? добавя една голяма кръстословица. Колко години ще са нужни на хората да схванат как се разпределят мандатите? Тъкмо да я усвоиш – и вече те настигнал алцхаймерът.

"Всеки избирател иска да гласува по система, при която да може да определи както с пропорционалния, така и с мажоритарния си вот лицата, които да го представляват и решават вместо него" – пише г-жа Митева към края на своя реферат.

А?! Слави, ако не те е настигнал алцхаймерът, кажи й какво поиска избирателят!