В мезонета се бият, на партера обедняват

България e в прегръдките на “революция отгоре”. Тя се е случвала хиляди пъти в историята, случвала се е и у нас.

Да вземем класическия пример - войната на английските барони срещу крал Джон Безземни в началото на ХIII век. Бароните са недоволни, защото кралят им налага тежки контрибуции, арестува ги незаконно и дори им отнема имотите. Те се наговарят, правят обединен фронт (ОФ), побеждават краля и го принуждават да подпише знаменитата “Магна харта”, която им гарантира правата. За останалите 99 на сто от англичаните ползата е никаква.

Ако приемем, че

олигарсите са

днешните барони,

в общи линии сега у нас е същото. Крал няма, но една малка овластена група започна да атакува по-апетитните олигарси, да ги арестува, да им отнема бизнеса - също като в ХIII век в Англия.

Като започнем с разгрома на КТБ през 2014 г. и минем през серията погроми срещу кръга “Капитал”, Арабаджиеви, Баневи, Бобокови и така нататък, стигаме до капката, която преля чашата - подгонен през януари миналата година, самият Васил Божков бяга в Дубай и оттам организира контраатака. При това Божков не е прост барон, той е херцог. Не е лесно да бъде изчегъртан.

Нормално бе подгоненият елит да си направи ОФ или може би нещо като ЕООД, което да финансира клатенето. И няма значение кой крив и кой прав юридически – това е битка за оцеляване. Човек не може да се произнася за вината, без да прочете делата, а това са папки от Земята до Луната. Едно е важно - войната се води в най-горния етаж на обществото, в неговия луксозен мезонет. Долу партерът също е въвлечен в събитията, но така и не представи свои искания и нищо няма да получи. Даже ще му отнемат.

През юли 2020 г. прокуратурата направи голяма грешка – нахлу в президентството. Този ход ядоса и стресна единствената фигура, която може да легитимира бунта на бароните – президента. У нас никой не е луд да прави класически преврат. Но има

кратък прозорец

от време, в който

демокрацията

излиза в отпуск

– служебното правителство. Няма парламент, няма разделение на властите. За кратко президентът става автократ и няма кой да го спре. Предишните президенти криво-ляво спазваха куртоазния етикет. Но пък досега прокуратурата не бе ги предизвиквала.

При това сега президентът е генерал от кариерата и има професионално хипертрофиран инстинкт за доминация.

И така, щом президентът се включи в ОФ–то, оставаше само демокрацията да излезе в отпуск. Затова бяха летните вълнения, затова и след 4 април парламентът не състави правителство. Първо трябваше да има период на автокрация. Високите нива на държавната администрация се прочистват, настаняват се кадри на ОФ ЕООД-то и ако поради избирателната реформа ГЕРБ отиде на трето-четвърто място, демокрацията се връща на бял кон.

Ако до 11 юли тази задача не се изпълни докрай,

парламентът пак

ще се разпусне

и отпускът на демокрацията ще се удължи с още 3 месеца. И пак повтарям – няма нищо престъпно, просто малко по-люта политическа борба в рамките на закона.

Разбира се, възможно е на 11 юли пак да бие ГЕРБ, ИТН да рухне, ИМВ да отпадне, патриотите да влязат и тогава целият сценарий отива на кино. Но да приемем, че ОФ-то е победило. Тогава разнородните му части ще се сетят, че са несъвместими. И пак революция.

Подобни периоди на безвластие се случват и в най-развитите държави, където се гласува за партийни листи.

Например неотдавна Белгия изкара 2 години без правителство, а малко по-рано – година и половина. Нидерландия пък изкара само 10 месеца, но тепърва ще гони нови рекорди. Голямата разлика е, че тези държави не си разпускат парламентите и затова там не се стига до автокрация като у нас.

Очевадно е, че тези кризи се предизвикват от гласуването за партийни листи.

В Италия при същата система между 1946 и 1993 г. се сменят общо 52 правителства, средно по 10 месеца живот. Във Франция след Втората световна война за 13 години се сменят 27 правителства, средно по 5,7 месеца живот.

Щом през 1958 г. във Франция се въвежда мажоритарен вот – край, предаването на властта от тогава до ден днешен става плавно и след края на мандата. Същото става и в Италия след 1993 г. Там пък се въведе смесена система, в която три четвърти от депутатите се избираха мажоритарно.

Все едно дърпаш мощен политически шалтер – и хаосът веднага спира, настъпва законност и ред.

Както има хроничен трипер, така има и хронични революции отгоре. Нормално е при първите признаци да се лекува. В случая с хроничните мезонетни революции терапията е мажоритарният вот – здравословно проветряване на властта отдолу.

Важна особеност на “революциите отгоре” е, че
долните класи
винаги са
прецакани

Големите реформи на Петър Първи в Русия поробват мужиците и модернизират феодализма. Същото се повтаря при Сталин, а и у нас, където революцията е внесена като филиал на руската. Но да не се връщаме толкова назад – 10 ноември също бе революция отгоре, също филиал на руската горна революция и също част от елита забогатя баснословно и светкавично, а народът бе обречен на поне 10 години мизерия.

Днес вече ясно личи, че и Лисабонският договор също извърши “революция отгоре” в Европейския съюз.
Както казва знаменитият бивш гръцки финансов министър Янис Варуфакис, “В ЕС има толкова демокрация, колкото кислород на Луната – нула”. Според него днешният европейски режим е нещо като “технофеодализъм”, антиутопия.

Не знам дали е антиутопия, но не е ли скандално, че европейският ужким парламент няма законодателни функции? И при това Брюксел забранява на държавите да си посочват евродепутатите с истински избори, т. е. с мажоритарен вот? И защо натиска националните държави да не правят никакви референдуми? Не ви ли мирише на Средновековие?

Слава богу, има начин Средновековието да ни се размине. Нарича се демокрация. Тя стъпва на два крака - редовни референдуми и мажоритарен вот.

Никакви революции, просто проветряване с чист въздух.