Една пета от всички разходи в момента се дават за жилището - ток, отопление, чистене, мебели 

Въпреки кризата хората не посягат на спестяванията си, даже трупат още по-усилено

През първото тримесечие на 2021 г. е настъпил сериозен обрат в харчовете на българина, който говори само за едно - че страхът от пандемията и от ограниченията, които тя ни налагаше, са на път да се изпарят.

Това се вижда по абсолютните стойности на парите, които се дават за храна, за облекла и за развлечения. Според данните на НСИ от наблюдението на домакинските бюджети за първото тримесечие се вижда, че разходът за храна и безалкохолни напитки, който през първото тримесечие на 2020 г. е бил 461 лв., през първите три месеца на тази година пада на 456 лв., което е намаление с 1,1%.

За сметка на това

с цели 34,6%

нарастват

разходите за

свободно време

и развлечения

- от 47 на 63 лв. А парите, които даваме за облекла и обувки, за една година са се увеличили от 35 на 53 лв., т.е. с 52,1%.

При това сравненията са правени с период, в който пандемията не бе получила широко разпространение през цялото време, и преди моловете, заведенията, кината и театрите да затворят напълно. През второто тримесечие на миналата година разходите за облекла и развлечения паднаха до абсолютно незначителни стойности и когато излязат данните за второто тримесечие на тази година, най-вероятно ще се окаже, че ръстът им тази година ще е още по-голям.

Друга много видима тенденция в харчовете на българина е, че парите, които дава за жилището, доближават една пета от всичките му разходи.

От 2010 г. насам тези разходи по принцип нарастват, защото в тях влизат парите, които даваме за електро- и топлоенергия, а те поскъпват непрекъснато. Вътре влизат също разходите за мебели и обзавеждане за дома, за наеми, за препарати за почистване и други консумативи.

Но допреди 3-4 години тези разходи не са надвишавали 13-15% от общите. През последните две години те са по-често 15-17%, но през първото тримесечие на 2021 г. вече стигат 19,5%.

При това

нарастването

в сравнение с

година по-рано

е значително

- от 258 на 313 лв., или с 21,2%. Освен на ръста на енергийните разходи това най-вероятно се дължи и на обстоятелството, че покрай пандемията хората направиха и вероятно продължават да правят доста разходи за жилищата си, свързани с подобрения, с купуване на домакинска техника и др.

Разходите за транспорт и съобщения също нарастват спрямо година по-рано - от 172 на 186 лв., т.е. с 8,3%. Но

като дял от

общите те

си стоят

неизменно 11,6%

Това се получава заради общото увеличение на разходите в сравнение с миналата година, което е 8,2%. Освен това днес горивата са вече по-скъпи, отколкото година по-рано, и през второто тримесечие това ще се усети, защото базата за сравнение ще е много по-ниска.

Единственият разход, който изобщо не се е променил в сравнение с година по-рано, е този за изплащането на данъци и осигуровки. През първото тримесечие и на 2020, и на 2021 г. той е 228 лв., но делът му в общите разходи намалява леко заради увеличените доходи.

Въпросът

дали българинът

е посегнал на

спестяванията

си в кризата,

има отрицателен отговор. Даже напротив, той е продължил да спестява още по-усилено, както личи и от данните на БНБ за нарастване на депозитите. От данните на НСИ за домакинските бюджети също се вижда, че разходите за влогове нарастват: от 121,44 лв. миналата година на 143,54 лв. през тази.

За сметка на това регулярните трансфери към други домакинства, т.е. парите, с които хората подпомагат близки и познати, намаляват - от 17,48 лв. на човек преди година на 15,22 лв. сега.

Средният доход на българина също расте в сравнение с миналата година - с 6,9%, достигайки 1830 лв. средно на лице от домакинство.

Както при всяка криза обаче

дяловете на

различните

източници

на доход

са леко

разместени

в полза на осигурените и гарантирани от държавата плащания, каквито са пенсиите и социалните обезщетения и помощи за сметка на доходите от работна заплата и от самостоятелна заетост.

Доходът от работна заплата продължава да е най-важният, но въпреки нарастването му от 1002 на 1011 лв. за една година неговият дял в общите доходи намалява - от 58,5 на 55,2%.

Съвсем леко нарастват доходите от самостоятелна заетост - от 96 на 100 лв., но те винаги са били малък дял, а сега още повече намаляват - от 5,6 на 5,5% от общите доходи.

Доходът от пенсии обаче нараства чувствително - от 473 лв. през първото тримесечие на 2020 г. на 574 лв. през първото тримесечие на тази. Делът им е вече 31,3 на сто от доходите на домакинствата, а година по-рано е бил 27,7%.

Социалните помощи нарастват като дял от доходите от 2,9 на 3,2%, но като абсолютна сума те са незначителни - 57 лв. сега при 50 лв. година по-рано.

Ядем по-малко

хляб, захар и олио,

повече плодове,

зеленчуци и месо

В сравнение с година по-рано българинът загърбва все повече консумацията на нездравословни неща като хляба и тестените изделия, а увеличава приема на плодовете, зеленчуците и месото, личи от данните на НСИ за потреблението на домакинствата през първото тримесечие на 2021 г.

Ако през първото тримесечие на миналата година един човек от домакинство е консумирал 20,5 кг хляб за тримесечие, то тази година количеството е вече 20 кг. Олиото е спаднало от 3 литра на 2,9, а на захар - от 1,7 на 1,6 кг. В списъка на продуктите, чиято консумация намалява, е и киселото мляко - от средно 7,2 на 7,1 кг на тримесечие през тази година.

Увеличава се обаче консумацията на плодове - от 11,7 на 12,8 кг, на зеленчуци - от 11,9 на 13,4 кг, на месо - от 8,9 на 9,4 кг, на прясно мляко - от 4,4 на 5 литра.

Тези тенденции обаче нямат никаква връзка с пандемията и продължават от над десетилетие. Например консумацията на краве масло, която преди двайсетина години бе около една трета от тази на маргарина, вече е равна на него, защото се увеличава за сметка на маргарина, който българинът купува все по-малко. Намалението на консумацията на хляб също продължава от близо 20 години насам.

При нехранителните стоки обаче пандемията определено е променила много неща. Чувствително разместване например се наблюдава при стоките, които се купуват от магазините за техника, включително и тези на изплащане.

Например лаптопите са се качили от шесто на четвърто място в класацията на стоките, които се купуват най-често на изплащане. При това, ако средната им цена преди една година е била 400-550 лв., сега е вече 900-950 лв., т.е. почти двойно по-висока.

Силно е нараснала средната цена и на купуваните смартфони и телевизори. Телевизионните приемници драстично поевтиняха през последните години и българинът вече предпочита да купува предимно смарт-приемници, които са с вграден браузър и интернет връзка, при това с възможно най-големи екрани.

Климатиците, които миналата година са били на пето място в предпочитанията на хората за уреди, купувани на изплащане, през тази са вече на шесто. Но за сметка на това са средно с 21% по-скъпи, т.е. българите са се ориентирали към по-висок клас, по-мощни и по-безшумни климатици.

С принудителното оставане у дома за дълго време, естествено, хладилниците се купуват повече и те се преместват с едно място по-нагоре в класацията. Средната им цена сега е с 43% по-висока, отколкото през миналата година, което се обяснява с това, че се купуват по-големи, за да побират повече храна. Това е в унисон с промяната на навиците за пазаруване, настъпила през пандемията - супермаркетите се посещават по-рядко, но пък затова средната стойност на една касова бележка е по-висока. (24часа)