Едно спокойно и непредубедено наблюдение на политическа България днес, води до заключението, че това е една детска, инфантилна страна, където обаче децата, заели позата на политици, са природно злобни и с вродена неспособност да се развиват, за да пораснат до някаква политическа зрялост. Пък и елементарната човешка зрялост, което е в основата на проблема.

Поне да знаеха как изглеждат отстрани...

Липсата на елементарна човечност помежду отделните хора, попаднали на политически “терен” е обезкуражаваща. Мисля си, че точно това ги унищожава като хора, без да го проумяват. Докато те се изживяват като победители в момента, всъщност те са постигнали абсолютното си и истинско нищожество.

Дали го знаят?

Едва ли...

Те просто кряскат. Така беше навремето по опашките причинени от социализма, когато всеки се опитваше да надвика, да пререди или да прецака “ближният” си, за да се сдобие с нещо безценно, например дефицитен къс свинска карантия.

Манталитетна увреда се нарича това.

Излечима ли е?

Съдейки по грубите озлобени лица, по опашкарският дискант от публичната трибуна или по разпищолената безотговорност на оратори, които дори не са в състояние да формулират смислени идеи за обществото, което смятат да представляват или да управляват, отговорът е - не!

От фейсбук