Малко преди да издъхне, е вкаран в психиатрична клиника в Плевен, но причината за смъртта му все още не е ясна

Най-много се гордеел, че е напълнил училището с деца и че улиците са асфалтирани и чисти

Залавя крадец на местопрестъплението, спасява бременна циганка, пребита от мъжа си с тухли

Чепат, избухлив, до болка откровен. С черни рокерски дрехи или с камуфлаж, с пистолет и белезници на кръста, той яхваше мощния си мотор и обикаляше, за да пази Буковлък от кражби, побоища и безредици.

Като кмет бившият полицай Росен Русанов бе въвел собствени закони и правила в селото с преобладаващо ромско население.

Легендарният управник

напусна този свят точно на Великден, но причината за смъртта му все още не е известна. Плевенски медии съобщават, че малко преди да издъхне, е вкаран във Втора психиатрична клиника към УМБАЛ - Плевен, защото след прекаран коронавирус е развил психично заболяване. Близките му обаче твърдят, че не е бил луд. Как е попаднал в психиатрията, какви медикаменти са му давани и как е починал, изобщо не е ясно.

Въпреки това смъртта му предизвика истински шок сред местните в Плевен и околността, а в социалните мрежи заваляха хиляди жалейки. Росен Русанов бе кмет на Буковлък близо 20 г. и още от самото начало успя да си спечели уважението на ромското население. Той винаги се явяваше на изборите като независим кандидат и

винаги печелеше с нечуваните 98%

Отказваше на всяка партия, която се опита да го привлече.

Местните го обичаха и затова го изпратиха подобаващо в последния му път. На погребението му имаше бивши колеги полицаи, много близки приятели, кметове и "негови хора". Така той наричаше ромите в селото, сред които имаше много приятели, но и мнозина от тях изправяше пред закона.

За Русанов казваха, че има мисия - да се грижи за хората и за селото.

Завършва психология, социална педагогика и национална сигурност в полицейската школа, като защитава и магистратура по политология. Става част от органите на реда в Плевен и години наред е в отряда за бързо реагиране към Областната дирекция на полицията в града. През 1997 г. го изпращат като районен инспектор в Буковлък и оттогава започва да се

грижи най-вече за сигурността и мира в селото

Внушителната му физика, моторът, дрехите и пистолетът му спечелват прякора Робокоп.

Смятал, че хората трябва да живеят добре, и обикалял денонощно, за да следи дали всичко е наред. В повечето случаи се хранел в движение и спял, ако му остане време. Най-много се гордеел, че улиците на селото са асфалтирани и чисти. Заради всеотдайността в работата жена му го напуска още докато е полицай. Безсънието и екшънът се превръщат в ежедневие. Така е и по време на пандемията. Още от самото начало Русанов обикаля улиците на селото с автомобила си и лично проверява дали съселяните му носят задължителните предпазни маски на лицата си.

Изпада в пълна безизходица, когато в Буковлък пристигат 3 автобуса с роми, работили в Германия. Той не може да им наложи карантина, тъй като за пристигащите в България тя предстои да влезе в сила от полунощ същия ден. Проблемът е, че групата часове наред снове из селото. Росен забелязал, че няколко души са със симптоми, но когато позвънил на 112, те го прехвърлили към местната РЗИ и полицията. Никой нищо не направил. Пламнали огнища, а в Буковлък нямало нито дезинфектанти, нито маски - никакви предпазни средства.

Ситуацията се усложнява, когато е регистрирано огнище на COVID и в шивашкия цех в Мизия, а там работят няколко жени от Буковлък. Тогава селото

е поставено под карантина за 14 дни,

което едва не води до бунт. Над 200 души без маски се събират на протест срещу мерките и изливат гнева си срещу Росен, защото смятат, че той е виновен за липсата на поминък. Трябвало да се грижи за прехраната, работата и парите на съселяните си, а под карантина те оставали гладни. Затова Робокоп започва да събира храна за гладуващите и лично я разнася по къщите им.

Тогава кметът на селото алармира, че му е необходима помощ, но никой не му обърна внимание. Русанов сподели пред медиите, че ромите са по-особен тип хора, които не признават подобни правила. Не спазвали карантината, събирали се, пиели и се веселили.

Въпреки че опитваше да се пази, той постоянно бе сред съселяните си, а половината от тях са заразени. Така в края на миналата година

кметът се

разболя тежко

и се наложи да постъпи в болница. Състоянието му толкова се бе влошило, че се наложи няколко пъти да му се прелива плазма. В социалните мрежи започна кампания за даряване и много хора се отзоваха.

"Беше тежко, не можех да правя нищо - сподели тогава Русанов. -

В един момент бях напълно безпомощен. Разбрах, че са ми преливали 3-4 плазми. Това много ми помогна. Трябва ми време, за да се възстановя. Много съм благодарен на всички - и на лекари, и на хората, организирали акцията по даряване на кръв за мен. Доколкото знам, и от сдружението на общините са помагали. Но по-добре човек да не попада в болница, че е страшно. Все още има добри хора."

И въпреки че бил доста зле, Робокоп се притеснявал и за Буковлък - дали там няма да настъпят безредици и кражби, докато го няма.

Ежедневие било някой да открадне булка, друг да отвлече момиче, а трети да изгони жена си и децата голи и боси на улицата.

"Тяхната планета е друга - обясни веднъж Русанов. - В една нощ ми казаха: "Кмете, що ги прибра в полицията, те са мъж и жена, ще се оправят". Ама че й

запалил дрехите,

че я пребил с тухли, а тя бременна

Чак ме удари и мен. Опитах се да им кажа, че трябва да живеят по правилата на тази държава! Ама те ми отговарят: "А на онези апартаментите и асансьорите! Що за нас не може?". И са прави, защото България не е София!"

Познатите му казват, че при всяко позвъняване той се качва на мотора, за да въдвори ред. "Притесняваха го дори и през нощта, а той, без да се замисли, тръгваше, за да бъде рефер на поредния разгорещен спор", казват негови близки.

Веднъж в късните часове на нощта възрастна жена му звъннала, че ром е влязъл в двора на къщата й и се опитва да краде.

Мотористът бил на местопрестъплението още преди апашът да е приключил с тараша. Чакал го пред вратата. Точно когато

крадецът излизал, замръзнал на място

Видял най-големия си кошмар. Пуснал присвоеното на земята и започнал да трепери. "Бате Росене...", едва успял да прошепне злосторникът, защото знаел, че го чака затвор.

Подобни истории в живота на Буковлък са хиляди и винаги доброто ченге се явявало на точното място в точното време, за да успокои ситуацията.

Голямата гордост на кмета е, че не само запазил училището, а и го напълнил с деца. Неведнъж той споделял как безброй пъти обикалял по къщите и разговарял с неграмотните родители, които не искали и да чуят за образование. Обяснявал им, че ако детето не може да се подпише и да прочете 2 изречения, няма бъдеще, няма къде да отиде и никой няма да го вземе на работа. Ако все пак някои родители отказвали да го послушат,

помощите им спирали

Благодарение на тактиката му в класните стаи били вкарани 450 ученици, като той лично завел 60-ина, но проблемни.

Обичал да събира деца на улицата и да ги изпитва по различни теми. Бил истински горд, когато само едно от 15 не знаело с коя държава граничи България на север.

Може би затова Росен Русанов ще остане в историята като кмета с твърда ръка, който успя да спечели уважението на ромите.

"Голям професионалист, еталон в полицейската работа. Втори Росен няма да се роди", категорични бяха приятелите му.