В тези периоди се променят циркулиращите в кръвта протеини - не бавно и неусетно почти, а със скок

В експеримент кръвта от млади мишки обръща стареенето и болестите на възрастни гризачи

Навърших 60 години и като по команда започнаха проблемите ми със здравето..

Запомнила съм тези думи на колежка, защото ги помислих за  хипернадценено обяснение. А, да бе, казах си наум, не е заради живота на бройлери, който водим – цял ден седнали и вторачени в монитора, набързо хапващи опаковани храни с празни калории, от които се пълнее, но ни държат недохранени откъм полезни вещества, цигарите и стреса от състезанието с времето, което ни диктува графикът. Това, разбира се, има значение, но не само или не толкова елементарно директно.

Както често се случва,

емпиричният

опит се оказва

наука в аванс,

която все някога се доказва с методите на академичното знание.

Екип от катедрата по неврология и от центъра по биология на страеенето на Станфордския университет в Калифорния, САЩ, публикува в авторитетното издание “Нейчър” поредно доказателство. Според американските изследователи стареенето не е пълзящо зло по формулата “.. остаряваме бавно, неусетно почти…”

Проучването им е с неразбираемото за широка аудитория заглавие “Преобладаващи промени в профилите на човешки плазмени протеоми през целия живот”. При декодиране на всекидневен език изследването съобщава, че човешкото тяло старее масирано на три ясно очертани етапа – през 4-ото, 7-ото и 8-ото десетилетие от живота. И още по-конкретно, това се случва с пикове на около 34, 60 и 78 г.

Защо точно тогава?

Не е много ясно към момента, но последните мащабни проучвания разкриват в тези периоди връзка на нивата на циркулиращите в кръвта протеини с множество свързани със здравето ефекти и в крайна сметка с продължителността на живота.

Учените смятат за голям успех фиксирането във времето на трите момента, когато тялото наистина се променя значително. На тази основа очакват, че откритието им

ще подобри

диагностиката

на артрита,

невро-

дегенеративните

синдроми,

деменциите,

алцхаймер, паркинсон и други болести.

Допуска се, че скокообразните, а не плавни промени на специфични белтъци, са маркер за хода на стареенето, което оставя следи в мозъка, сърцето, артериите, кожата.

Според екипа от Станфорд определящи за биологичната възраст са големи промени в тялото именно около 34-ия, 60-ия и 78-ия рожден ден. Тогава броят на протеините в кръвната ни плазма се променя значително, показват кръвните тестове на близо 4300 души на възраст между 18 и 95 години. Изследвани са

впечатляващ

брой – към

3000 белтъка

в кръвната

плазма,

които мигрират от тъканите на тялото в циркулиращата кръв.

Техният дял остава до голяма степен постоянен през живота, но с изразени отклонения на около 34, 60 и 78 години. Как точно протеините или съставът на кръвта влияят на процеса на стареене, за момента не може да се обясни. Но резултатите на американските учени са в съответствие с предишни изследвания, които също предполагат зависимост от “младостта” на кръвта.

В новия проект американците доказват, че

кръвопреливането

от млади животни

има положителен

ефект за здравето

и забавянето

на стареенето

при по-възрастните животни.

За подмладяване на богати хора с млада кръв в няколкото най-напреднали в медицината държави отдавна се пише и говори, но никой не го е признавал. Не са известни и опити за профилактика и лечение чрез кръвта извън чисто хематологичните диагнози.

Набор от 373 от изследваните протеини е достатъчен за прогнозиране на възрастта на участниците с голяма точност, се казва в изследването. Като при много от хората се установяват значителни различия между хронологичната и физиологичната възраст.

Но според изследователите дори

с пакет минимум

- от 9 белтъка,

може да се

направи

прилична оценка

за скритите

белези на

остаряването

Учените от Станфорд смятат, че в “октановото число” на горивото на живота е закодиран механизмът за стареенето. На базата на това лекарите биха могли да използват подходящи тестове за изследване на специфични протеини в кръвта.

Идеята е чрез сравнително лесни изследвания да се установяват все още скритите неврологични и сърдечносъдови заболявания и да се лекуват, още преди да са нанесли необратими щети на органите.

“Трите вълни от промени в протеома отразяват различни биологични пътища и разкриват диференциални

асоциации

с генома

и протеома на свързани с възрастта заболявания и фенотипни белези.

Този нов подход към изследването на стареенето доведе до идентифициране на неочаквани подписи и пътища, които могат да предложат потенциални цели за свързани с възрастта заболявания”, обясняват учените.

Интересно е и откритието на екипа, че от 1379 протеина, които драматично променят нивата си с възрастта, 895 са значително по-предсказуеми за скоростта на остаряване на мъжете.