Журналистката Клеър Стърлинг знае за нея още преди Агджа да проговори

Скоро ще станат 40 години, откакто на 13 май 1981 г. в 17,17 ч. турчинът Мехмет Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II по време на обща аудиенция на площад "Свети Петър". Атентаторът беше арестуван веднага, а папата беше ранен в корема.

Месеци по-късно той прости на турския терорист, принадлежащ към крайнодясната организация "Сивите вълци". През юни 2000 г. Агджа беше екстрадиран в Турция, след като беше помилван от президента Карло Адзелио Чампи.

Въпреки че Агджа беше

осъден на

доживотен

затвор на 22 юли 1981 г. като извършител на опита за убийство на папата, атентатът беше белязан от измислянето на т.нар. българска следа. Тя обаче влезе в обращение още преди българите да бъдат замесени от самия Агджа в процеса.

На 17 август 1982 г. американската журналистка Клеър Стърлинг публикува в "Ню Йорк Таймс" разследване за ролята на българските и съветските служби в атентата на турчина Агджа. Месец по-късно тя развива тезата си за българо-съветския заговор срещу полския папа на 13 страници в изданието "Рийдърс Дайджест". Тези обвинения

поставят нащрек българските служби,

които искат помощ от германската Щази за подготвянето на контраофанзива. Немските служби отговарят утвърдително и още на 26 август предлагат помощ, както ще се разбере от разсекретяването на документите за това години по-късно.

Обмяната на информация между българските и германските служби става особено интензивна през декември, или след като Агджа проговаря за пръв път за бг следата в организацията на атентата.

Българският служител на авиокомпания "Балкан" в Рим Сергей Антонов е арестуван на 26 ноември 1982 г., след като Агджа го набеждава за участие в организацията на атентата.

"Нашите служби имат информация, че Клеър Стърлинг, която живee в Италия, е много близка до ЦРУ", пише тогавашният вътрешен министър Димитър Стоянов на източногерманските си колеги. "Молим да ни помогнете в борбата срещу международната ситуация... Подчертаваме още веднъж, че

обвиненията не

отговарят на истината",

пишат българите в писмо до Ерих Милке, който оглавява Министерството на държавната сигурност в ГДР. Инсинуациите за българската следа в атентата обаче вече са подхванати от всички западни медии след "признанията" на Агджа пред италианските магистрати. Въпросът е как Клеър Стърлинг е знаела за нея още преди турчинът да проговори? Италиaнските медии също подхващат тезата за българската следа.

Много са версиите за участие на най-различни служби както в организацията на атентата, така и в лансирането на българската следа. Според една от тях тя е създадена и "пилотирана" от италианското военно разузнаване СИСМИ. Превърналият се в сътрудник на правосъдието бивш член на неаполитанската Камора Джовани Пандико "разкрива" как Али Агджа бил посещаван през пролетта на 1982 г. в затвора на Асколи Пичено от генерал Пиетро Музумечи, шеф на СИСМИ.

Самият той отрича това. Агджа пък ще разкаже по-късно, че българската следа му била подсказана от посещавалия го в затвора сътрудник на тайните служби Франческо Пациенца.

Неговото име по-късно ще фигурира в най-различни шпионски афери в Италия. Чрез него службите се опитвали да убедят Агджа, като в мероприятието сътрудничел и намиращият се в затвора бос от Камората Рафаеле Кутоло. Според свидетелствата на самия Пациенца

"българската следа" била подсказана

на Агджа

от члена на крайнолявата групировка "Червените бригади" - Джовани Сенцани. Той бил негов съкилийник в Асколи Пичено, който го учел на италиански език и за когото също се смята, че имал връзка с италианските служби.

След всички разследвания и процеси през годините "българската следа" не беше доказана.

40 г. след атентата все още мнозина се питат - къде и кaк точно се роди, и имала ли е Италия някаква роля в измислянето й? И кой точно е искал смъртта на папа Йоан Павел II?