Един опит за дегероизация на народните верни синове, с тяхна помощ

Всичко зависело от командира - дали е морализатор сталинист, или по-либерален

Общували ли са сексуално партизаните в Балкана? Или те са били някакви безполови същества, които са се интересували единствено от "Капитала" на Маркс, от "Историята на ВКП(б)" и от развитието на събитията на Източния фронт? Всичко зависело от командира на отряда, четата или бригадата.

Ако той е бил заклет моралист, тогава другарите е трябвало

да се размножават чрез клетъчно делене

Но ако е бил привърженик на червената сексуална революция, като Маяковски, тогава сексът в землянката е бил нещо подразбиращо се. Като нова митология из публичното пространство броди разказът на един столичен гимназист, чиито родители били партизани.

Заедно с тях в землянката спели между 30 и 40 борци срещу вражеските фашистки мандри. Имало три семейства, също и две новосформирани в гората двойки, които нямали и намерение да се венчават, защото смятали това за буржоазна отживелица. Един от ъглите в землянката бил отделен с черга за семейните партизани и там спели петте двойки.

От другата страна на чергата спели партизаните ергени и партизаните, чиито другарки не пожелали да се подложат на несгодите на живота в Балкана. Дотук – добре, но две от двойките били много шумни нощем. Което, естествено, притеснявало бекярите и се стигнало дотам, че командирът и политкомисарят извикали виновните и им чели "конско" под кривата бука. В резултат на мъмренето хората взели съответните мерки. Но едната

партизанка едва не умряла от задушаване,

тъй като мъжът й запушвал устата с непрана вълна…

А ето какво си признава младият партизанин Стефан Койчов – той става член на бригада "Чавдар" още на 16 години:

"Защо ти е неудобно директно да зададеш въпроса имало ли е курварлък при партизаните? – откровен е той. - В нашата бригада не момите ни бяха малко, даже май прекалено малко ни бяха мъжемразките, в онзи смисъл. Имаше си секс. Но да не забравяме, че командирът на отряда, Тоне Переновски, бе железен сталинист и държеше стоманена дисциплина."

Переновски твърдял, че който изневерял на отряда и на идеята, който се отдадял на съблазни, трябвало да се наказва най-жестоко със смърт. Затова всички интимни афери се вършели тайно. Славчо Трънски е друг от малкото партийни моралисти. Той не прощавал свободната любов в гората. Запазени са документи за наложени строги мерки срещу безразборния полов живот сред партизаните в Балкана.

"Разстрел - така другарят Сталин бил постъпвал с развратниците, та ние уж вземахме пример от него. – спомня си старият чавдарец Ст. Койчов. - Ама после, след Девети, се чу, че в други отряди мискинлъци също е имало - в Габровско-Севлиевския отряд и в Сливенския…"

А дали е била осигурена партньорка за всеки верен народен син, имало ли е "сексуална правда" в гората? Истинският брой на българските партизани е въпрос, чийто отговор е също толкова непостижим, колкото и отговорът на основния философски въпрос "Кое е първо – яйцето или кокошката". Спорът относно числеността на просъветските въоръжени групи в Царство България през периода 1941 – 1944 година е комплициран и може да се сравни с теологическия спор за това колко дявола могат да се съберат на върха на една игла!

Една година след завземане на властта, според отчета на организационния отдел на БРП(к) от 17 октомври 1945, броят на партизаните на 9 септември 1944 г. е бил 7000 души. Десет дни по-късно, вероятно

под натиска на висшето партийно ръководство,

от същия отдел се разпространяват нови данни – броят на участниците е вече 50 000 души!

Но сякаш най-достоверно звучи една трета цифра. Според поискана от Георги Димитров справка относно числения състав на партизанските отряди на 12 март 1944 г. от ЦК на БРП е изпратена шифрована телеграма, в която се докладва, че в 12 окръга има 26 отряда с обща численост 2320 души.

А броят на жените в партизанските отряди се изчислява на около 620 души. Най-много били партизанките в Първа въстаническа оперативна зона – 185. По народностен признак 577 партизанки са българки, 40 еврейки и 3 арменки. Ето защо конкуренцията, битката за сърцето на другарката е била жестока: минимум 4 юнаци за 1 дама. И наистина, естественият подбор в гората бил безмилостен. Според изследователи на партизанското движение при антонивановци е имало случаи, когато ромеовци са разчиствали пътя към сърцата на своите любими с оръжие. А

телата на убитите съперници

са били подхвърляни на жандармеристите… Но се разчуло и за такъв случай - двама партизани се влюбили в една колежка и двамата били дарявани от нея с любов. Без това да им пречи на другарството…

А какви са били плодовете на тази свободна любов? Кръстю Вулев е известен на старите пловдивчани тютюнотърговец. Съпругата му Минка има спомени за техния семеен приятел - известния гинеколог д-р Коев. С пари от зестрата на жена си той построил през 1930 година модерна клиника, която старите филибелии още помнят като Родилния дом на ул. "Иван Вазов".

Д-р Коев споделял с приятели, че в тази клиника идвали за аборт доста партизанки от Средногорието и Родопите. Докторът не ги връщал, даже напротив – но искал трудът му да бъде заплатен. Затова на партизаните им се налагало да извършват извънредни акции и да обират кметства, общини и пощенски станции, за да набавят нужната сума. В здравословно отношение шумкарките били в окаяно състояние – опаразитени, крастави и болни от трипер или сифилис.

Докторът ги лекувал с най-модерния навремето

немски препарат против сифилис

"Салварзан". Д-р Коев споделял, че откривал особен вид срамни буболечки – по-едри и по-устойчиви на лекарствените препарати. Според него това била някаква сибирска порода, пренесена тук от съветските подводничари и парашутисти… След аборта партизанките оставали за няколко дни в клиниката, докато бъдат обезпаразитени, после си тръгвали с лекарството за срамните си болести…

След преврата на 9 септември другарките стават силните на деня. Започват да се чудят как да се отблагодарят на своя спасител д-р Коев. Така решават да го направят Активен борец против фашизма и капитализма! Но и това звание не му помага особено, когато след три години отечественофронтовците му национализират клиниката. Съсипан от загубата, той умира на следващата година… Историята на Минка Вулева е съхранена от нейния внук д-р Михаил Кръстев, а е записана от краеведката Надежда Любенова.

Въобще сексуалният въпрос е един от поредицата проблеми, на които комунистите не успяват да намерят окончателно решение. През цялото време те се люшкат от едната до другата крайност. Всеизвестна е симпатичната революционерка и нимфоманка Александра Колонтай, която сравнява комунистическия секс с потребността да изпиеш чаша вода. Култово е и съветското общество "Долу срама!" от средата на 20-те години, когато по московските улици и дори в трамваите спокойно се разхождат голи хора и даже си

организират огромни голи масовки

– митинги и походи – в които участват до 10 000 души.

"Долу еснафите! Долу измамните свещеници! Не се нуждаем от дрехи - ние сме деца на слънцето и въздуха!" - голият оратор крещеше от една дървена сцена, поставена насред централния площад на Краснодар. Като минах оттам по-късно, видях сцената демонтирана... а някой беше набил детето на слънцето." Това си спомнят съвременниците.

Но другарят Сталин скоро слага точка на ранните комунистически сексуални утопии. Най-вероятно не заради това, че е бивш семинарист. А по-скоро за да не излита парата през свирката, а трудовият народ да се съсредоточи в производството на принадена стойност. Между другото, Йосиф Висарионович въобще не бил против свободната любов и имал пикантна колекция от любовници, сред които се отличава една оперна певица от Ленинград.

Това двулично отношение на комунистите към сексуалността си го спомняме и от зрелия соц на НРБ. Тогава всички по-горещи сцени от западните филми бяха старателно изрязвани от цензурата. А голите кадри от изнасилването на героинята на Катя Паскалева в "Козият рог" предизвикаха истински фурор и станаха предмет на нестихващи възторжени коментари не само сред нас, подрастващите, но и сред поколението на нашите родители. В същото време сексът въобще не беше табу. Даже партийните секретари ни даваха личен пример, кръшкайки с едни от най-засуканите другарки…

Всъщност, големият грях на комунизма е не подмяната на едни естествено установени обществени отношения с една гротескна система, родена от болни умове. Най-голямото престъпление на маркс-ленинците е, че успяха да десакрализират отношенията между мъжа и жената, чиято святост е установена в тайнството венчание. Комунистическият граждански брак бе последван от "демократичното" безбрачно съжителство. Узаконяването на еднополовите съжителства, сексуалното образование в детските градини са следващите стъпала по пътя ни надолу… Но всичко, което ни се случва, започна от

либидото на унгарката Колонтай

и мина през партизанските землянки.

И един последен щрих, който е встрани от сексуалния портрет на "народните верни синове". По свидетелството на някогашния партизанин Стефан Койчов, масовизацията на партизанското движение у нас става през 1943 – 1944 година, когато събитията на Източния фронт предвещават изхода на световния военен конфликт. "Много преди края на войната другарите от бригада "Чавдар" вече си разпределяха постовете в държавата. Не отричам, че мнозина от нас вече виждаха победата и искаха след това партизанлъкът да им осигури кариера. Мнозина си бяха избрали да въртят партийна работа. И то като началници. Усещаха къде ще е благото на свободата. И повечето го постигнаха…"

Както е видно, при бай Ганьо (дори и в Балкана) не става дума за идеи или за антифашизъм, а за обикновен кариеризъм. Келепир да има…