Липсват хора, за които политиката е съдба

Характерно за партийните листи е, че поне половината, а често дори 90 на сто участват за красота и разнообразие. Например покойният Стефан Данаилов дълги години просто красеше листата на БСП. Свалям му шапка като актьор и човек, но той нямаше нито кауза, нито възгледи, само гола вярност на партията. Нула отдаденост на политиката. Доказателство? Ами какво по-ярко доказателство от това, че щом стана министър, си взе отпуск, отиде в Италия да се снима в някакъв сериал и забрави да се върне?

Безкрайно симпатичен ми е и доцент Мангъров и дано помогне на АБВ да прескочи еднопроцентовата бариера, но по нищо не личи да има отношение към политиката. Слава богу, няма да му се наложи да си изостави болницата. Но защо му е тази пролетна лудория?

Може би защото

в тези избори на мода са докторите

Листа без лекар е като куче без опашка – по какво ще разбереш, че е дружелюбно? Според проф. Асен Балтов в новия парламент ще има поне 40-50 видни медици. Партиите са хитри – коронавирусът хвърли народа в ужас и той ще се хвърли да се спасява там, където мерне бяла престилка и стетоскоп.

Но като се замислим, българската медицина не се оказа кой знае какво убежище. България е на първо място по смъртност и на последно по ваксиниране в Европа. Лъсна липсата на доболнична помощ. Лекарствата, които помагат, бяха отречени и забранени. На това отгоре хаосът, наречен “Зелени коридори”, изблъска от челото на опашката най-уязвимите - възрастните хора.

Иначе всеки лекар е достоен за уважение, само дето не е политик, а лъскава украса в коледните елхи на партиите. Също като спортистите. Те винаги са били представени в листите, но тази година гледаме масов крос на анцузи към парламента. В неделя е тяхната олимпиада.

Този път най-добре представен е футболът – Димитър Пенев и Петър Жеков в листите на "Воля" и НФСБ, Емил Велев-Кокала и Христо Марашлиев в листите на БСП в София, Георги Георгиев – Гецата, е на избираемо място в Плевен и така нататък, и така нататък. Но да не изброяваме всичките, а

да свалим шапка

на партийното чувство за хумор

– хем канят спортисти да им украсяват листите, хем ги настаняват в глухата линия.

За какво му е на Стратега от Мировяне да се курдиса на шеста позиция в една от листите на "Воля" и НФСБ? Шансовете му оттам да скокне в парламента са колкото да завъди кокошки на Луната. То изобщо не се знае дали коалицията ще прескочи бариерата, но и тогава ще влязат само част от лидерите на листите. Това е ясно и на оставачите, а феновете на ЦСКА са хора интелектуалци.

Ако целта е Пената да дръпне листата, той трябва да е отпред. Така както я бута в тила - няма как да я добута. Листа се дърпа и тегли, не се подпира изотзад. Същото важи и за легендарния голмайстор Жеков. Той е център-нападател, защо и той е сложен в глуха защита?

Лекари, спортисти, артисти, фолкпевици, генерали – това

не са партийни

листи, а “България

търси талант”

Дали партиите не са в депресия и искат да се крият зад нещо по-свежо и невинно? Откъснете цвете – то увяхва. Откъснете лекар – и той увяхва за медицината.

Не, аз не съм против лекар да стане политик. Против съм политиката да е само хоби. Иначе с какво юристът е по-добър? Я вижте какъв проект за нова конституция сътвориха юристите на ГЕРБ тази есен. Всеки лекар би се справил 10 пъти по-добре, като наеме специалисти.

За да е такъв политик, какъвто чака България, един лекар трябва да даде 100 на сто от себе си. А тези най-много да дадат 10 на сто. Лекарят може да е светило в областта уши-нос-гърло, но един депутат решава не само дали да се резнат сливиците на нацията, а също така съдебната реформа, бюджета и данъчната система, новите Ф-16, помощите за хотелиерите, закона за проституцията и така нататък.

Политикът е специалист

по всичко

Политикът може да има всякакво образование, може и никакво. Чърчил е бил журналист, Сталин – семинарист, а Дън Сяопин май нищо не е завършил. Но и за тримата политиката е била всичко на този свят.

Как лекарят става политик? Да вземем д-р Рон Пол, американски конгресмен от 1976 до 2013 година и три пъти кандидат за президент. В първия си живот той е много успешен гинеколог, докато прочита “Пътят към крепостничеството” от Фридрих фон Хайек и получава просветление. Зарязва бялата престилка и разкрачения стол, втурва се да акушира на един по-добър свят и се отдава на тази цел изцяло, беззаветно и фанатично.

В собствената си партия не слуша никого, слуша само убежденията си и своя избирател. Кажи-речи при половината закони гласува против повелята на своята партия – било то за фискалната и данъчната политика, военнопромишления комплекс, войните, борбата с тероризма, наркотиците. Човекът има ясна кауза и я отстоява всеотдайно вече половин век.

При нашите парламентарни гастрольори – били те лекари, спортисти, певци, артисти, поканени ей така, за украса, е точно обратното –

те винаги ще гласуват така, както каже началството

За тях депутатството е хоби. В парламента те са гости, поканили са ги. Защо тогава да създават неудобства? Да развалят хармонията? За тях парламентът е нещо като клуб на успелите в живота. Или нещо като орден, само че по-престижно и файдоносно.

Но пък ако присъствието им е само за красота, значи може и без тях. Може и без цялата листа, да остане само лидерът. Колкото партии минат бариерата – толкова депутати.

Останалите да си гледат болниците,

стадионите и риалитата, защо лишават професиите си от ценни кадри? Особено болниците, не е редно в този тежък момент началството да се пресели в бившия Партиен дом.

Депутатът е човек, който решава съдбата на България. Той държи една от двеста и четиридесетте акции на тази земя колкото човешка длан и не е редно да стърчи в нея като среден пръст. Той трябва да има висока цел и да има зверски политически хъс.

Тези дни прочетох книгата "Хъс" (Grit) от американската психоложка Анжела Дъкуърт. В нея се изследват качествата на най-успешните хора във всички области – спорт, литература, политика, бизнес, кулинарство, грънчарство. Най-важното качество е именно хъс – смес от ентусиазъм, себеотдаване и магарешка упоритост

Как се постига то? На първо място, да започнеш с нещо, които много силно те интересува. В нашия случай – в политиката. Второ – практикуваш го много и много, и пак много и после още повече, като всеки път се опитваш да го правиш още по-добре. Трето, развиваш в себе си усещането, че служиш на висока цел, която ще направи света по-добър. На тази цел да подчиниш всички останали по-малки цели в живота си, наредени в пирамидална йерархия. Така се става политик.

Така се става, но при друга избирателна система. При днешната партийните листи се запълват с поканени гости (без да броим тези, които са си купили избираеми места).