- Господин Радуканов, помните ли кога за последен път бяхте на лагер с ЦСКА в хотел "Рила" в Боровец?

- С ЦСКА? Не си спомням. Но със сигурност знам, че в онова щастливо американско лято през 1994 г. бях на лагер в Боровец. Но в хотел "Самоков". Там беше и отборът на "Левски", който се водеше от Георги Василев. Двата тима заедно гледахме мачовете от САЩ 1994 г. И миналата година бяхме тук, но малко по-надолу - в "Айсберг". Всъщност какво значение има това дали сме били точно в хотел "Рила"?

- Според директорката на "Рила" госпожа Веска Томова, а тя е фен на отбора ви, играчите не са били на лагер тук от 2008 г.

- И в същата година станахме шампиони.

- Абсолютно вярно.

- Още като пристигнахме, някой припомни това. Мисля, че беше Светльо Петров. Но, честно да си кажа, не  обърнах достатъчно внимание на този факт. Значи той се потвърждава на сто процента.

- Фаталист ли сте?

- О, не, не съм.

- Не сте фаталист, но сте си пуснали брада. Защо и докога ще я държите?
- Не можахте да ме познаете, така ли? Е пускам брадата само за лагера.
Винаги го правя по време на такива пътувания. И като състезател съм го правил - по две-три седмици. Така е, защото тук компанията е само мъжка. Далече от семейството и можеш да си позволиш такава волност.

- Застанахте начело на отбора в критичен момент от първенството, червеният гранд бе на 11-о място. Появихте се начело на ЦСКА и тимът се преобрази. Как го постигнахте?

- Всичко опира до човешката страна на нещата. Това се стремях да направя в работата си с футболистите.

- Те и преди това играеха, и преди това тренираха, нали?

- Да, но най-важното е, че се опитах да променя нещата - с всеки един играч да поговоря съвсем човешки. Да му вдъхна увереност, да създам доверие, да му дам кураж, допълнително да го мотивирам за работа, да накарам всички играчи да разберат, че те могат.

- Налагаше се да им доказвате, че могат?

- Бяха се отчаяли, че едва ли не могат да играят. Не съм променял толкова много системата или тренировките. Това не става за нула време. Единствено в чисто психологически план беше голямата промяна на отбора.

- Предварително бяхте ли набелязали как и какво трябва да направите за всеки отделен футболист?

- Естествено, всеки има отделен характер. Но 20 години съм бил футболист, сега съм треньор, знам тяхната психика, зная кой как би реагирал. Винаги съм смятал, че трябва да се работи с добро. И да го убедя, че той може, че всичко това, което се прави, не е добро само за него, но и за целия отбор. Не всеки за себе си! Когато ти си добре, добре е и отборът, когато отборът е добре - добре си и ти.

- Затова футболът е отборен спорт. Тимовият дух решава успеха...

- Не сме индивидуален спорт. Отиваш да скачаш - ти си сам. Това обяснявам, че нещата са навързани. Зависиш от колектив, от 40 и повече души, отношенията са много.

- Може ли да има, да речем, нападение, ако играчите не се обичат?

- Те не могат всичките да се обичат. По-важното е да се уважават, не да се обичат
И подчертавам - да мислят в една посока. Да разберат, че единият не може без другия. Че ако единият пропусне, губи не само той, губи тимът.

- Говорейки за тези отношения, коя бе най-драматичната среща, в която играхте, след като застанахте начело на ЦСКА?

- Още втората.

- Имате предвид победата срещу "Миньор" (4-2) или  срещу "Берое" (3-2)?

- Срещу "Берое". Беше най-драматичният мач, най-трудният. Започнахме с летящ старт, победихме навън "Миньор" - беше добре, радост, настроение. Но не ни достигаше време за една седмица да променим много неща в играта. Така да се каже - вторият мач беше на мъка. Бях треньор само от две седмици.

- Мотивацията не беше завършена?

- Всъщност промяната си личи в този мач. Победихме в 93-тата минута. Маркиньош направи гол без асистенция. Поведоха, Спас Делев изравни и с негов гол поведохме. После те изравниха. Победихме, дето се казва - в последната минута.
Опитах се да втълпя на играчите, че трябва да се борим до последната минута
Спечелихме и вероятно това бележи началото на промените в отбора.

- Искахте да играете с "Вихрен", за да направите сравнение, да си направите изводи?

- Да, точно така. Радо Станев, той е треньор на вратарите, през зимата ми се обади и играхме с тях. Сега пак позвъни и вика "Пак да играем?", казах, че няма проблем, аз, така или иначе, търся противник. Но нали ги разформироваха и ги пратиха във "В" група.
- Кога смятате да направите тази контрола?

- Всичко зависи от програмата, но ще е през есенния полусезон. Все пак аз съм израснал във Видин, тръгнал съм като футболист оттам, това ще е един празник за града.

- Сега напрежението не се ли увеличава, след като всички основни функции, освен тази на треньор, се стоварват на вас?

- Малко е тежко. Аз искам да се съсредоточа върху мъжкия отбор и да гледам своята работа, но съм в ситуация, в която шефовете така са решили и аз не мога да бягам от отговорност. Ще помагам за цялостната организация на клуба, защото всички сме в него и нищо не може да се остави да върви по инерция. Мисля, че с правилните хора ще се справим.