Има ли връзка шпионският скандал у нас?

В рамките само на 1 седмица се събраха 3 странни международни скандала – 2 геополитически и 1 дребен, нашенски. Има ли някаква връзка?

Да започнем от последния - група служители от Министерството на отбраната и техни роднини бяха арестувани, защото предавали натовски тайни в руското посолство. Посолството отрече, както си му е редът, но нашите органи са заснели цяло риалити шоу и няма мърдане.

И кое е най-скандалното според мен? От шпионските филми знаем как се предава секретна информация – чрез конспиративни срещи, дегизировки, тайници в гората и други хитрости. Нашите хора обаче носят папките в посолството, все едно доставят пица.

Поне да сложат перуки или фалшиви мустаци! Срам за ГРУ (руското военно разузнаване), тъй като шефът на групата, наречен Резидента, бил завършил неговата школа. Огромен резил и за нивото на държавния служител и с неговото айкю! Преди да си тръгне, Каракачанов е длъжен да обясни на своите подчинени, че Варшавският договор отдавна не съществува.

Контраразузнаването отдавна ги знаело, следяло и снимало. Но такива пишман агенти са като златни кокошки – никой не ги коли, защото през тях може да се пробута ценна дезинформация. Отхранват ги с години, дори десетилетия. Защо обаче им резнаха главите точно миналата седмица? Дали не защото така е казал Големия брат? Той със сигурност е бил консултиран, тъй като шпионите са предавали информация за американските бази. Ако е така, защо е дал знак точно сега?

А какво се случва точно сега? Случиха се много по-сериозни скандали между САЩ, Русия и Китай. Нашите пишман шпиони са много дребни, за да имат значение в такава световна патаклама, но все пак те са един навременен щрих в баталното платно на хибридната война. За да е плътна картината, нужни са всички грехове на Путин.

Пак миналата седмица, отговаряйки на журналистически въпрос, президентът Байдън смотолеви с половин уста, че смята Путин за убиец. Това може да е подготвено, а може и да е случаен гаф. В отговор Путин го покани “да продължат дискусията” на живо, т. е. пред очите на света.

Всеки знае, че Байдън бяга от свободните спорове като дявол от тамян. Като чете, се справя добре, но започне ли да импровизира, си забравя мисълта по средата на изречението. Или не помни в кой щат се намира, или бърка сестра си с жена си, или не знае имената на министрите си и дори нарича Камала Харис президент. А тя все още не е. Засега.

Затова не той, а вицепрезидентката води разговорите с чуждите държавници. Тази седмица Байдън се кани да даде първата си пресконференция и усилено репетира. Кой знае, дали няма да спомене и нашите пишман шпиони?

Малко преди сблъсъка с Путин тайните служби извадиха доклад, според който лично руският президент е дал указания за намеса в последните американски избори. Байдън му се закани, че “ще плати цената”. Сред най-новите грехове на Русия са хакването на компанията “Слънчеви ветрове”, чрез която е проникнато в системите на стотици нейни партньори. Друго обвинение е, че Москва е плащала на талибаните в Афганистан премия за всяка американска глава. И така нататък – разкритията срещу Москва никнат като гъби и човек се обърква. Затова няма да ги изброявам, пък и повечето бяха опровергани, а много са недоказуеми.

Но най-болезнено за самия Байдън е едно разкритие, което няма нищо общо с Москва – лаптопът на сина му Хънтър Байдън. Имейлите в него показват, че Хънтър е въртял бизнес с Китай и Украйна, търгувайки с влиянието на баща си, и че бащата е знаел. Щабът на Байдън не отрече по същество, но обясни, че “лаптопът от ада” също е подхвърлен от Путин. Така че в нападката на Байдън срещу Путин има и личен елемент. Но едва ли има нещо лично в скандала по време на срещата САЩ – Китай в Аляска, която буквално съвпадна с горните събития. На тази среща САЩ и Китай трябваше да преодолеят враждебността от епохата на Тръмп и да се разберат как ще продължат по-нататък.

Както си му е редът, преди закритото заседание двете страни дадоха тон на преговорите с кратки изявления пред журналистите. По традиция в тези изявления трябва да са културни и сдържани. Вместо това държавният секретар Антъни Блинкен и съветникът по националната сигурност Джейк Съливан осъдиха китайските репресии срещу уйгурите, агресивните действия срещу Хонконг, Тайван и другите съседи, кибератаките срещу САЩ и икономическия натиск срещу партньорите на САЩ. Според Блинкен поведението на Китай “заплашва основания на правила ред, който поддържа глобалната стабилност”. Съливан пък допълни, че “Китай е предприел нападение срещу основните ценности”. С две думи – Пекин Антихриста.

Китайците им го върнаха с лихвата. Членът на Политбюро Ян Дзиечъ и външният министър Уан И теглиха речи, с които обвиниха САЩ в нарушаване на човешките права, свободата на словото и всички останали вътрешни и външни грехове. Блинкен и Съливан ги слушаха зяпнали като зайци в светлината на фарове. САЩ не бяха чували, нито пък очаквали подобно дацзибао*. Вместо да целува ръка за прошка, Китай хвърли ръкавицата. Което би трябвало да означава, че отношенията няма да са по-добри, отколкото при Тръмп. По-вероятно е да се влошат, защото съперничеството има обективна основа. Съревнованието е за власт над света.

Но скандалът с Русия няма такава основа, Москва отдавна не е конкурент. Тя е опасна само в съюз с Пекин. Да се воюва словесно и с двете сили едновременно, нарушава железния принцип “Разделяй и владей”. Байдън и неговите министри насила принуждават Русия и Китай да влязат в свещен брак. Както е тръгнало, те ще се интегрират в блок, който ще включва Иран, Турция и още няколко други държави. Заедно те ще имат и най-модерните технологии, и военна мощ, и суровини, и поне 2-милиарден пазар – просто няма как да бъдат изолирани.

Затова още Обама при идването си на власт през 2009 г. обяви “презареждане” на отношенията с Русия. После каза, че това не се получило поради “Вашингтонския правилник” (The Washington playbook). Разбирай - чиновниците в Държавния департамент и тайните служби. Оттогава много неща се промениха и вече би трябвало да е ясно, че в Русия трудно ще се получи цветна революция като в Украйна. В Китай също няма да се получи. Но този скандал има сериозна и дълбока основа, тъй като Пекин скоро ще задмине САЩ като икономическа сила. Той върви по траектория, известна като “Тукидидов капан”, който в повечето случаи завършва с военен сблъсък.

Затова смятам, че в крайна сметка Байдън и Путин ще намерят общ език. Където е текло, пак ще тече. А нашите шпиони няма да излежат пълните си присъди.

*Дацзибао – другарска критика по времето на “културната революция” в Китай. Виновникът понасял обидите с наведена глава и накрая си правел “янцзибао” - самокритика. След което е изпращан да се труди на село или в някой завод.