Журналистката си отиде след усложнения на 3 март, на 9-и ще е поклонението

Онзи елит, в който преди си мислех, че съм, е измислен. Ставаш елит, когато можеш да се докоснеш до народа отвсякъде, когато можеш да вирееш и на върха, и под земята.

Тези думи са на Клара Маринова - едно от популярните лица от тв екрана и бурния политически живот в близкото минало, която си отиде неочаквано на 71 години на 3 март надвечер.

Радио К2, където Клара Маринова работеше от 2008 г. буквално до последния си дъх, е подготвяло проект, с който журналистката да може да има аудио- и видеовръзка, за да прави интервюта с политици.

Проектът на радиото е бил нужен за нея, тъй като тя е била в процес на дълго възстановяване след няколко операции на стави и коляно. Именно тези операции са причината предаването ѝ в тв “България он еър” - Q&A, в което интервюира политици и общественици, да спре преди близо половин година.

Проблемите с краката обаче

се влошават

невъзвратимо

Това разказа Илиана Беновска, собственик и управител на медията, пред “24 часа”. С много тъга тя каза: “Моята душа не вярва, че Клара е починала. Тя се вгради през 2008 г. в радио К2, в неговия старт. Независимо от политическите ни различия аз я поканих да дойде при мен. Тя дойде. Значима личност и значим политик. С различна от моята политическа ориентация, но с висок професионализъм като журналист.

Тази вечер (3 март - б.р.) завършихме сложен проект да ѝ осигурим аудио- и видеовръзка в ютюб канала на радио К2, за да може да провежда своите значими интервюта с политици. Пет минути преди да ѝ се обадя, разбрах, че е починала.

Клара, ти си жива за радио К2.”

Въпреки че тв предаването спира, Маринова продължава да работи за радио К2, където впрочем е поканена от Беновска, след като никъде другаде не можеше да е журналист. Това се случва след края на мандата ѝ като депутат от БСП в 37-ото народно събрание. За да оцелее, беше принудена да заживее в село Ресилово, където е родена на 20 април 1949 г., и да отвори магазинче за дрехи в Дупница. Дори и тогава обаче се опитваше да върши работата си като журналист и помагаше на местната кабелна телевизия.

Добър вечер, драги зрители на Сапарева баня, от мен, Клара Маринова. Така започваха 30-минутните емисии на кабелната “Фактор тв” през 2003 г. в Сапарева баня всеки делничен ден в 18,30 ч. “Имаме 85-95 на сто покритие на новините (тоест картина към текста - б.а.). Това е телевизия, другото е радио”, обяснява тогава пред “24 часа” журналистката.

Това е същата Клара Маринова, завършила Техническия университет и била 10 години журналист международник в БНТ. И още - член на Висшия съвет (ВС) на БСП и на Изпълнителното бюро на ВС на БСП, говорител на Висшия съвет на БСП, ръководител на пресцентъра на партията.

Също и депутат от БСП в 7-ото ВНС, 36-ото и 37-ото народно събрание, зам.-председател и председател на Комисията по радиото, телевизията и БТА в 37-о НС, секретар на Парламентарната група на Демократичната левица (ПГДЛ) и ръководител на пресцентъра на ПГДЛ в 37-ото НС. Тя написва и мрачния закон за медиите, останал в историята като “закона Клара”.

Но

след провала

в политиката

изпада

в депресия

Любимата партия я изгонила от “Позитано”, в БНТ тогавашният шеф все ѝ повтарял да си ходи. И тя се забила на село. Отначало отглеждала цветя. После дошло тв предложението.

Когато започва пак да реди новините, но в местната кабеларка, вече живее в с. Ресилово, Дупнишко, и всеки ден пътува по 5-6 км до работното си място в Сапарева баня. В телевизията там я поканили собствениците. Дори ѝ предложили да получи дял срещу парите ѝ. “Нямам пари. Ако ги имах, в Сапарева баня ли щях да ги вложа”, обяснява тя в ролята си на наемен работник. Началниците ѝ по онова време са бивша акушерка и доктор, който произвежда олио.

Година по-късно обаче собственичката ѝ намалява заплатата, ядосана, че Клара Маринова е разказала пред “24 часа” колко е мръсно и студено в така нареченото тв студио. Другата причина била, че журналистката излъчила свое интервю със Сергей Станишев, който се озовал в Сапарева баня по някакви дела. Недоволна от надницата си, Клара напуска.

И все пак трябва да живее от нещо. Така през 2004 г. започва да продава индийски поли и рокли в магазин 53 на Евробазара в Дупница. “Каква капиталистка, сега съм дребен амбулантен търговец”, казва тогава Маринова. Стоката - освен индийските дрехи и български ризи, италиански и турски пуловери и кожени якета, чанти, колани, шалчета, герданчета, дори и “японски вятър” (метални тръбички, които звънят, подухвани от вятъра) - е нейна, а бившата тогава журналистка плаща по 200 лв. месечен наем.

Повечето хора смятат, че това е някакъв етюд, който разигравам. Много са причините, не само финансови. Мразя да бездействам. Поради чисто политиканстване в българските професионални среди ми затвориха пътя за журналистиката. Аз пък си ги отворих към търговията, обяснява Маринова.

Тези години променят част от политическите ѝ възгледи и въпреки че тя остава лява, вече е на мнение, че трябва да има независими кандидати в парламента и мажоритарност на всяка изборна длъжност у нас.

Невъзможността обаче да е журналистка буквално я разплакваше. “На мен ми взеха журналистиката и затова станах продавачка.

Не мисля, че бях

най-вредният

журналист в

България,

на когото да му се затворят всички врати на всички медии.” Въпреки това гордо пренебрегваше възможността да тръгне сама да си търси работа в някоя телевизия. Да не си мислиш, че са ме забравили. Не са и ако имат нужда от мен, ще ме потърсят.

И това се случва, когато идва поканата от Илиана Беновска да работи в радио К2. Малко по-късно вече има и предаване в “България он еър”.

Затова и от години местните не са я виждали в родното ѝ село Ресилово. Въпреки това дворът на къщата ѝ в края на селото към планината винаги бил добре поддържан, за което се грижели нейни съседи.

Поклонението ще бъде на 9 март, вторник, от 12 ч в ритуалната зала на Централните софийски гробища.