В предишната част на интервюто контраразузнавачът Павлин Павлов разказва как се е зародило приятелството между Живков и баварския премиер Франц Йозеф Щраус, как се е опитал да финтира Горбачов като зад гърба му България мине на пазарни релси. 

- Какво мислите за смъртта на Щраус?

- Мога да кажа, че всичко е възможно. Понякога историческите събития могат да се тълкуват по различен начин - от нормален случай до краен. Нямам информация дали смъртта му е планирана предварително.

- Как се отнасяха в Западна Германия към Живков?

- Винаги са ни считали за най-верния сателит на СССР. Смятаха, че България и СССР са едно.

- Въпросът тогава е защо Щраус тръгва да развива отношения именно с нас.

- Защото нашето верноподаничество бе малко преекспонирано. Разбира се, никой не е предполагал, че у нас може да се случи нещо, което да прилича на унгарските събития.

- Как се отнасяха в Москва към Указ 56 и идеите на Живков за реформи?

- Никой в политически план не е имал колебания дали България е вярна, или не на Москва. Но изповядваната политика в СССР

няма как да

допусне отклонение

във вида, в който ние си го позволявахме.

Притесняваха се как това ще рефлектира върху тях. Как една съветска организация ще гледа на своя партньор в България, който си има контрагент във ФРГ. Не знаеха как тези своеволия в нашата икономика ще се отразят на тях, а те вече бяха на прага на икономически сътресения. Така че преобразуването на собствеността, стопанисването в Указ 56 ги шокира като смелост. Руснаците виждаха, че така трябва да бъде, и това е цялата беда. Когато разговарях с един руснак за политическата обстановка в Западна Германия, моят научен ръководител ме буташе с бастунчето си да не говоря. Тресеше се от нерви и каза: "Павлов, ти не знаеш ли, че

само конгресите

у нас решават

какво ще се открие дори в атомната физика през следващите 4 години?" За какво говорим?

Било е някъде 1981 г. и моят професор ми обясни: "Павлов, ако не се откажеш от тази теория за развито соцобщество, няма да ти пиша пет. Но ако се откажеш, ще ти пиша пет". Отговорих му, че като верен поданик на България не мога да се откажа. Въпреки това човекът пак ми писа пет. Знам, че ме предупреди неслучайно. Просто те смятаха, че нашата политическа система трябва да е като тяхната. Но нали през 1980 г. социализмът трябваше да е победил? Какво стана?

Истината е, че Михаил

Горбачов наследи този подход на апаратчик,

че него трябва да го слушат, че всички трябва да се съобразяват с него.

- А защо Горбачов бе така настроен срещу Живков, каква бе причината?

- Защото имаше една ревност, която се проявяваше на най-високо ниво, когато някоя от соцстраните започне да установява

отношения с държави от Западна Европа.

ГДР искаше да е водеща страна в отношенията с ФРГ, те контактуваха с Вили Бранд, но Брежнев и останалите винаги ги пренебрегваха и отиваха да разговарят директно с немците. По същия начин, когато стартира перестройката, Горбачов се блазнеше от идеята, че само той ще си говори с Роналд Рейгън, с Маргарет Тачър, с Хелмут Кол. Какъв е Живков, че ще си позволява подобни контакти? Горбачов определяше Живков като стар апаратчик, което бе използвано от по-младите Андрей Луканов, Петър Младенов и някои други. Именно те подгряха и използваха отношението на Горбачов. Те виждаха как той сменя всички соцлидери и се стигна до логичната развръзка - Горбачов се настрои срещу Живков.

Луканов го познавам лично. Той и Младенов уж искаха да отворят страната още по-активно към Запада, а стана така, че самите те се затвориха във вътрешнополитически проблеми и

това се изроди

Истината е, че ние вече бяхме създали контакти със Запада, но Горбачов се бе настроил срещу Живков. Съветският лидер получаваше достатъчно подробна информация как Живков оценява неговите "перестроечни" мероприятия. Всичко това бяха приказки. Реформи или идеи за реформи нямаше. Говорил съм с мои колеги и от тях знам, че Горбачов се е отнасял зле към Живков. Живков също никога не е крил отношението си към перестройката. Спомняте си крилатите му фрази: "Да се приземим", "Да отмине вятърът" и др. Кой знае още колко неща е споделял Живков за Горбачов и всичко това е стигало в преувеличен вариант до съветския лидер. Както се казва, било му е "сервирано" както трябва. Важното е, че Горбачов получи своята политическа оценка - с всички плюсове и минуси.