В Пеневата чета блестят ярки футболни звезди, но душата на отбора е Трифон Иванов. Туньо или Трифката, както го наричат по-голямата част от съотборниците, има ценната способност да се шегува в най-напрегнатите моменти, както и да запазва спокойствие тогава, когато всичко изглежда загубено.

"В националния отбор имахме усещането, че не може да се случи нищо лошо, когато Трифон е на терена и ни пази гърба – признава Магическия халф Красимир Балъков. - Туньо беше майтапчия.

Веселеше ни по

един негов си, специфичен начин

Той владееше умението да казва истината под формата на шега."

Бала и Трифон са заедно по лагери и тренировки още от деца и първите им забавни истории са от времето на соца.

"С Трифчо имаме незабравими случки от спортното училище във Велико Търново – връща се назад Краси Балъков. – Спомените не са избледнели, въпреки че оттогава са минали много години.

На един лагер с отбора в Златарица в голямото спално помещение сме събрани много деца. И понеже Матев здраво ни гони да тренираме, се взима решение да му скроим номер. С помощта на няколко основни инициатори планът е измислен и приведен в действие. Идеята е

москвичът на треньора да се озове на труднодостъпно място,

откъдето да не може да потегли без чужда помощ.

За целта идеална работа върши една висока около метър площадка, до която се стига по бетонни стъпала. Невъзможно е автомобилът да се качи на собствен ход там, някой трябва да го пренесе. Всичко е уговорено и понеже аз последен разбирам за тази работа, а и бях от по-малките, отивам отцепка на единия ъгъл. Мисията ми е да дебна за Матев. Да не вземе да се появи отнякъде. Друго от момчетата – Жорката, пази на другия ъгъл.

Двадесет хлапета хващат москвича, вдигат го на ръце

и го пренасят на площадката.

Операцията приключва успешно, но на другата сутрин идва Матев. Поглежда на едната страна – няма му автомобила... Поглежда на другата страна – и там го няма. И по едно време вижда колата си, качена горе на площадката.

Събира ни всичките и ни нарежда в колона като войници. И издава заповед: "Който е качил москвича на площадката, да излезе две крачки напред!" Почти всички изпълняват командата, включително и Трифчо. Аз и още три момчета не помръдваме от строя. Трифон и още един-двама от отбора се обръщат към мен. Гледат ме изпитателно, но нищо не казват. Мълчат. На тези, които сме останали в строя, Матев мята една топка и казва да поиграем джитбол. А останалите да слушат задачата му.

По един познат за нас маршрут

от около километър и половина трябва да се тича до второ нареждане. Ние цъкаме джитбол, другите тичат. На първата обиколка никой не казва нищо. На втората – пак нищо. На третата вече

Трифон не издържа и ми подвиква:

“Хайде, бе! Тръгвай

и ти с нас!" На следваща обиколка пак ми подвиква. Матев се обръща към мен и започва да гледа с онзи неговия непроницаем поглед. И аз без да питам никого, напускам джитбола. Тръгвам да тичам с останалите. Голямото бягане приключва, а Матев пак ни събира и пита: "Балъков, ти защо не излезе две крачки пред строя още от самото начало?" Отговарям му: "Вие казахте да излязат тези, които са вдигали колата. Аз нито съм я вдигал, нито съм я пипал. Изобщо не бях там. Просто стоях на ъгъла и гледах да не се появите отнякъде.” И ми се размина."

Режимът в спортното училище е суров за Трифон и останалите момчета, но ги подготвя и за следващото голямо житейско изпитание – службата в редовете на Българската народна армия.

В казармата

Туньо е артелчик, помага в кухнята

Но винаги намира време и за някоя щуротия. В своята военна книжка, там, където се отбелязват придобити специалности и умения, Трифон с гордост и големи букви пише: ФУТБОЛИСТ. Веднъж случайно вижда документа на вратаря на военния отбор Банков, който в същото време сладко спи. Иванов набързо проверява военната книжка на приятеля си и установява, че той също се е писал футболист. Трифчо веднага решава да внесе нужното, според него, уточнение. Взима коректор и химикал и срещу думата "футболист” добавя: "Прост вратар”. Подобни истории винаги са повод за смях, защото в шегите на Трифон няма злоба или лоши намерения.

Той знае как да създава приятелства,

които често продължават цял живот.

Когато играе в чужбина и хиляди километри го делят от другите национали, всички пръснати по широкия свят, Туньо поддържа връзка с повечето от тях.

Златко Янков си спомня с усмивка за една среща с Туньо в чужбина. "Трифон с "Аустрия" (Виена) са гости на "Фенербахче” в мач от Шампионската лига в Истанбул през 1996 г. Аз играя в Турция и отивам да се видя с него – започва историята си Фара. - Докато се разхождаме, той през цялото време повтаря нещо, което ми звучи като "шайсе гемахт”. Аз не разбирам думите и си мълча. Не знам немски, чудя се какво ми говори този Трифон, а той на всяка втора дума: "шайсе гемахт” (Schei?e gemacht от немски б.а). Накрая не издържам и го питам какво по дяволите означава това "шайсе гемахт”, дето само го повтаря. Оказва се, че само това бил научил на немски и тези думи са някаква тежка ругатня. Много се смяхме.”

Като защитник, който не си поплюва на терена,

Трифон има интересни отношения

и със съдиите

"Първите ми спомени от Иванов са още от годините, когато играеше в "Етър" (Велико Търново) – спомня си бившият топрефер Атанас Узунов. - Казано на нашия съдийски жаргон, той ми беше един от трудните състезатели, когато трябваше да ръководя мач с негово участие. Винаги играеше с хъс и на границата между позволеното и нарушението.

Неговият специалитет беше шпагатът, но не всеки път успяваше да го направи в рамките на правилата. Влизаше твърдо в единоборствата. Трифон вече беше в ЦСКА и аз трябваше да свиря срещата им с "Черно море". Още бях млад арбитър, тепърва навлизах в голямата игра. В тази среща отмених гол на Емо Костадинов заради засада и Трифон заедно с Ицо на спринт тръгнаха към помощника ми Алексей Илиев.

С Туньо си разменихме

остри реплики,

той ме атакува да отменя решението си, аз, разбира се, го отрязах.

Направих му забележка, че много бързо се е помислил за голям футболист. Но нито той, нито аз сме злопаметни и след това станахме приятели", признава Узунов. След това започва друга история:

"Преди европейското през 1996 година съдиите, които бяхме избрани да водим мачове на финалите, и футболистите отидохме заедно на подготовка. Двадесет дни бяхме на един етаж в резиденция "Бояна". Тренирахме по различни програми, но вечерта съдиите и футболистите играехме карти. Най-често моите партньори бяха Иван Леков и Стоян Орманджиев.

Стоичков и Трифон бяха двойка на белота,

а Илиян Киряков понякога сменяше някой от тях. Смея да кажа, че футболистите не ги разбираха чак толкова картите, колкото ние, реферите. По време на вечерите с белот винаги ставаха големи емоции. Ицо и Трифката се опитваха да лъжат и хитруват, но трудно им минаваха номерата. Понякога спорехме на висок глас и Иван Вуцов постоянно ни се караше, че вдигаме много шум.

Стоичков и Трифон не му оставаха длъжни

и постоянно му въртяха разни номера. Имаше страхотни емоции и с радост си спомням за тези моменти."

През цялата си кариера Трифон не е от най-големите режимлии, а и за либералния режим по време на лагерите с националния отбор на Димитър Пенев се носят легенди. Но понякога дори на Стратега му идва в повече. Веднъж Пената решава да изчака във фоайето на хотела Трифон, който е излязъл без разрешение. Със селекционера е и администраторът на отбора Сашо Динев. Вместо да се шмугне тайно в стаята си, Трифон се промъква зад гърба на Пената и го стряска с думите "Ку-ку!”. Е, как да му се разсърди човек на Трифон?

Железния е помнен с добро и от новобранците в националния тим. Бранителят Ивайло Петков разказва за първата си тренировка със звездите от САЩ '94. Респектиран от големите имена край себе си, Петков е доста смутен в началото.

"Около мен беше някаква пълна бъркотия. Един ми казва "няма да подаваш на този", друг ми крещи "подавай на мен" и аз не знам какво да правя. Паникьосах се. По едно време при мен идва Туньо и ми казва спокойно: "Абе подавай я, на който си искаш"."

Извън терена Туньо е човек на живота. Държи на приятелството и обича хубавите компании.

Любимец е на музикантите във всички заведения,

защото никога не забравя да остави щедър бакшиш.

"Правили сме незабравим купон за четвъртите в света – казва певецът на оркестър "Ексел" Стефан Асенов. - Раздавахме се на сцената за Балъков, Емо Костадинов, Лечков, Трифон Иванов... Националите бяха на лагер в резиденция "Бояна" преди световното първенство през 1998 г. и идваха да се веселят в кръчмата, в която работехме тогава. Туньо даваше най-големите бакшиши, беше много истински, народен човек. Хората винаги ще го обичат, защото той носеше радост. Душата на Пеневата чета."