“Гуруто” на новия италиански премиер беше един от стълбовете на кейнсианството

Мистерия обгръща и до днес безследното изчезване на 15 април 1987 г. на Федерико Кафе, професора по икономика, при когото се дипломира Марио Драги. Именно при него се формира като икономист новият премиер на Италия и предишен шеф на Европейската централна банка.

Университетският преподавател, чието име звучи като наименование на кафене, излиза от римския си дом преди 38 г. и никога повече не се завръща.

И до днес тялото

му не е открито

и е загадка какво всъщност се е случило с него.

Преподавателят по икономическа и финансова политика в римския университет “Сапиенца” Федерико Кафе оставя траен отпечатък върху формирането на стотици икономисти в Италия. Сред тях е и Марио Драги, чиито възгледи върху икономиката са силно повлияни от него. Сегашният премиер се дипломира през 1970 г. при професора, който е известен като основен стълб на кейнсианството в Италия. Дипломната работа на Драги е върху икономическата интеграция и промяната на валутните курсове.

Тя е силно критична спрямо проекта на тогавашния министър-председател на Люксембург Пиер Вернер. Под негово ръководство през 1969 г. се изготвя доклад за постигането на икономически и паричен съюз в рамките на 10 г. според план, който да се изпълни на няколко етапа. Крайната цел е постигането на пълна либерализация на движението на капитали, всеобща конвертируемост на валутите на държавите членки и неотменимо фиксирани обменни курсове. Тезата на Драги е, че по онова време, през 1970 г.,

не съществуват

условия за

реализирането на

проект за обща

европейска

валута

По онова време Драги се вдъхновява изцяло от кейнсианските теории в икономиката, поддържани от проф. Кафе.

Кейнсианството, базиращо се на идеите на британския икономист Джон Мейнард Кейнс, твърди, че решенията на частния сектор може да доведат понякога до недостатъчно добри макроикономически резултати, и затова защитава монетарната политика на централната банка, както и действията от страна на правителството по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла.

Драги се сближава много с проф. Кафе. По-късно отива да специализира в Масачузетския технологичен институт.

Какво обаче се случва с Федерико Кафе? Дали се самоубива, или пък отива в манастир? Вестникарските хроники от онези години са пълни с различни хипотези. Когато професорът напуска дома си в римския квартал “Монте Марио”, е на 73 г. и вече от две години не се занимава с преподавателска дейност. Първи уведомява полицията за изчезването му Алфонсо, неговият брат. По онова време

двамата живеят

заедно в

семейния

апартамент

Както припомня агенция Аджи, шеф на тогавашния полицейски участък, където отива Алфонсо, е Антонио дел Греко. 

“Спомням си, че с другите отдели от полицията се редувахме на седемчасови непрекъснати дежурства, за да търсим професора”, казва Дел Греко. Блокът, в който живее проф. Кафе, се намира близо до парка на “Монте Марио”. Полицаите претърсват с кучета целия парк, в издирването участват и хеликоптери, но без никакъв резултат. Едва седмица след изчезването братът на професора уведомява и медиите, като апелира към всички, които знаят нещо, да съобщят. В търсенето на Федерико Кафе се включват дори бившите му студенти. Те съобщават за всички места, които той обичал да посещава навремето.

Най-изненадващ се оказва фактът, че професорът

напуска дома си,

без да вземе

абсолютно нищо

На бюрото му вкъщи остават очилата, ключовете от апартамента и часовникът му. Затова и всички мислят, че не може да е отишъл кой знае колко далече от блока.

В издирването на проф. Федерико Кафе се включват най-добрите полицаи на Рим. Всички се чудят как и защо е изчезнал. Брат му Алфонсо доверява на някои от разследващите, че по онова време професорът е страдал от депресия. Тя била заради неотдавнашната загуба на майка им, както и заради смъртта на двама от най-любимите му студенти. Единият от тях - Ецио Тарантели, бил убит от крайнолявата групировка “Червените бригади”, а другият – Фаусто Викарели, загинал в автомобилна катастрофа. На всичкото отгоре дошло и пенсионирането на професора, което също не повлияло добре на психиката му.

Издирването на Федерико Кафе продължава дни наред и въпреки това следователите не могат да разберат дали става въпрос за убийство, или за самоубийство. И до днес тялото му не е намерено, въпреки че се претърсва дори дъното на река Тибър с мисълта за евентуален трагичен жест от страна на професора. Студенти на професора пък изследват внимателно стотици страници записки, водени от него върху бюрото му вкъщи, в опита си да открият някаква следа за намеренията му. И този път разследването удря на камък. Следователите се обръщат за информация към всички отделения на “Бърза помощ” в столицата, както и до религиозните институти и до манастирите с въпрос дали не е отишъл в някой от тях.

В крайна сметка всички опити да бъде намерен са напразни. Така на 30 октомври 1998 г., или 11 и половина години по-късно, съдът на Рим обявява предполагаемата смърт на Федерико Кафе.

8 жени в новото правителство на Италия

Новият министър на икономиката Даниеле Франко е довереният човек на премиера Марио Драги. Шест години е оглавявал Генералното счетоводство на Италия, а през последната година и половина е бил зам. генерален директор на централната банка. Това стана ясно, след като бе обявен съставът на новия кабинет. 

Икономическото развитие ще се дирижира от 54-годишния Джанкарло Джорджети. Дипломираният икономист от миланския университет “Бокони” е надживял всички сезони в Лигата на Матео Салвини, от която е част.

Министерството на екологичния преход ще се управлява от 59-годишния физик Роберто Чинголани. Смятат го за учен, влюбен в технологиите. Това е първият научен директор на Италианския институт за технологии в Генуа, който е изследователски център от най-високо световно ниво.

63-годишният римски професор Енрико Джованини е министър на транспорта и инфраструктурите. Бил е шеф на Националния статистически институт.

Лучана Ламорджезе остава министър на вътрешните работи. В миналото е била префект на Милано и Венеция. В 24-членното италианско правителство ще има общо 8 жени.

Правосъдието отива в ръцете на 57-годишната Марта Картабия, която преди това е била първата жена, шефка на Конституционния съд. Професорка по конституционно право и експерт по европейско и международно конституционно право.

Лидерът на движението “5 звезди” Луиджи ди Майо остава външен министър. Това е единственият човек, присъстващ в последните три правителства.

Роберто Сперанца е потвърден като министър на здравеопазването и като човека, който да продължи битката с COVID. Той беше от Демократическата партия, но след оттеглянето си отиде в партията “Свободни и равни”.