Късметлийската стотинка на Туньо в дебюта му за България

Още ненавършил 23 години, Трифон Иванов прави своя дебют с мъжкия национален отбор по футбол на България. И то какъв дебют! Вкарва гол на германците! Гол, който ни носи престижно равенство.

Датата е 13 април 1988 година. 20 хиляди зрители изпълват трибуните на стадион "9 септември" в бургаския квартал "Акациите" (днес съвременното съоръжение носи името "Черноморец"). В предпоследната година на социализма българските "лъвове" приемат отбора на Германската демократична република в приятелски мач. Това се случва само два месеца преди осмото европейско първенство по футбол в Западна Германия, за което вече сме изпуснали визите.

Новоназначеният селекционер на България Борис Ангелов гради подмладен състав за предстоящите световни квалификации за Мондиал 1990 в Италия. Вика някои нови момчета, сред които и изгряващата звезда на "Етър" Трифон. Наред с опитните играчи, които две години по-рано играят на световното първенство в Мексико, място в състава намират и все още недотам утвърдени имена като Стоичков, Любо Пенев и Михтарски. Спойката е много добра, признава самият селекционер. Трифон очевидно няма абсолютно никакви проблеми с адаптацията.

Месеци преди това нашите остават на косъм от класиране за европейското.

В квалификационната група водим ожесточени битки с Република Ирландия, Белгия и Шотландия. И когато всичко се развива страхотно за нашите, идват два разочароващи резултата в последните две срещи, в които дори точка би ни свършила работа. Първо губим от Шотландия с 0:1 у дома, а след това и с 0:2 при визитата ни на ирландците, които ни изпреварват само с една точка на върха в подреждането. Като първи в групата те заминават на Евро '88 със статут на пълни дебютанти на такъв форум. А ние си оставаме вкъщи, за да си вземем поуките и да поправим грешките.

Трябва да кажем, че впоследствие Ирландия е приятната изненада на европейското. Футболистите от островната държава шокиращо побеждават съседна Англия, правят равен с финалиста СССР, но в третия си мач губят с 0:1 от Холандия. Четирите им точки се оказват недостатъчни, за да излязат от групата и да играят полуфинал. Но да се върнем към дебюта на Туньо…

"Отборът на ГДР по това време беше много силен състав. Това за мен беше вторият мач като национален селекционер – разказва Борис Ангелов в интервю за вестник "Българска армия". – Преди това победихме Чехословакия с 2:0. Като за нов селекционер беше много добра възможност да изпробвам различни варианти на състава в тези контроли. Отлично познавах качествата на Трифон, тъй като следях много внимателно отбора на "Етър". Преди това в юношеския и младежкия национален отбор виках доста момчета от този тим – Балъков, Киряков, Данков, имаше един Георги Иванов. За съжаление, не можех да вземам Трифон, защото той е роден на 27 юли. По онова време правилникът на УЕФА разрешаваше да играеш в юношеския и младежкия тим само ако си роден след 1 август. В БФС спазвахме тези правила, макар че ставаше дума само за четири дни. После обаче излезе късметът на Трифон с добрите му игри и работата на един много добър треньор като Георги Василев. Така дойде и тази повиквателна", разказва Борис Ангелов в интервю за вестник "Българска армия".

А Трифон пристига за дебюта си с… влак. Самият той разкрива куриозната случка приживе в последното си интервю, което дава пред журналистите Красимир Минев и Владимир Памуков за предаването "Код Спорт". По онова време Иванов е единственият сред националите, който все още няма кола. Тогава иска автомобила на баща си Марин, за да стигне до Бургас за първия си мач. Таткото е категоричен, че няма да му го даде. Така се налага Туньо да отпътува с влак до бургаската гара, за да изиграе първия си двубой с националната фланелка. Когато пристига на лагера и бъдещите му съотборници го питат с насмешка: "Ти кой беше бе, момче?", Трифон тихичко отговаря: “Ще ви покажа на мача кой съм”.

Наско Сираков пък го бъзика, че е дошъл от Горите Тилилейски.

Трифон започва мача от резервната скамейка. На вратата е Боби Михайлов, а капитан е опитният защитник Ники Илиев. Освен тях на терена в Бургас са още имена като Павел Дочев, Запрян Раков, Димитър Васев, Ради Здравков, Аян Садъков. В атака е тризъбецът Любо Пенев, Наско Сираков, Христо Стоичков. Срещата тръгва лошо за българите.

Щубнер извежда германците напред в 32-рата минута след отбита от Боби Михайлов топка. След почивката играта на българите отново не върви, редуват се грешки както на бранителите, така и на нападателите ни. Боби спасява няколко опасни удара на немците. Вторият гол за тях се пече…

И тогава за първи път на терена се появява едно име, което ще остане завинаги в историята на националния тим.

След час игра Садъков от "Локомотив" (Пд) напуска терена под аплодисментите на публиката, а на спринт в игрището влита Трифон Иванов. Секунди по-късно контузеният ветеран Ради Здравков е заменен от Пламен Гетов. Тези две смени се оказват

ключови за развоя на мача

В 82-ата минута Гетов прави ювелирно центриране от корнер, а топката каца на главата на жадния за успехи и слава Трифон. С кинжален удар той пронизва мрежата зад гърба на вратаря Рудвалайт за крайното 1:1. Блестящ дебют, категорични са всички спортни анализатори след срещата. Култова ще остане тогава репликата на вече утвърдения в ЦСКА Христо Стоичков, който възкликва към Иванов: "Откъде пък дойде ти?!".

След двубоя вестник "Априлско дело" излиза със заглавие "Не е (ли) рано за разочарования". Анализът за играта на националите е по-скоро критичен: "Вчерашната приятелска среща между представителните отбори на България и ГДР бе важна проверка за двата състава преди квалификациите за световно първенство. За съжаление на новия треньор Борис Ангелов нашите футболисти се представиха под очакванията. Особено слабо играха защитниците, които допуснаха много грешки."

Борис Ангелов разкрива кога е видял за първи път качествата на Иванов.

"Следях изявите на момчетата от Велико Търново и нямаше как да ми убегне талант като Трифон. Естествено, всичко съвпадна с възходящия път на "Етър" по това време, което е важно за израстването и на отделните играчи. В националния тим Трифон се включи отлично със своята бързина, която в защитата се допълваше с умението на Ники Илиев. Двамата бяха една много добра двойка.

Трифон беше изключително позитивен. Беше много весел човек. Всичко, което споделяше, минаваше през шегата, през усмивката. Винаги създаваше много добро настроение. Такъв беше Трифон. Около него се въртяха всички интересни неща, които се случваха в отбора, в съблекалнята. Все нещо ще измисли, ще репликира", спомня си още първият треньор, повикал го в националния.

Преди дебютната среща с "лъвовете" в хотела в Бургас Иванов спи в една стая със съотборника си в "Етър" Илиян Киряков. Роденият в село Лесичери защитник и до днес няма да забрави случка от въпросния ден.

"Добре си спомням дебюта на Трифон за националния отбор срещу ГДР. Няколко часа преди мача видях под дрехите в стаята ни една изпаднала стотинка. Дори не се наведох, за да я взема, и я оставих. Излязох първи, докато Трифон още се оправяше. По време на мача той влезе резерва и изравни резултата – дебют с гол! След двубоя дойде първо при мен и ми се похвали: "Да знаеш, намерих една стотинка преди мача и тя ми донесе този късмет". Аз само се усмихнах и нищо не отговорих", разказва Киряков.

Още в следващата си контрола само месец и половина след равния мач в Бургас националите постигат историческа победа в Ротердам над силната Холандия с 2:1. Разписват се Ники Илиев (83) и Любо Пенев (89). Трифон Иванов излиза за първи път като титуляр. Играе с №6 до края на срещата като опорен халф. След това поражение от България холандците се възраждат и впоследствие стават европейски шампиони във ФРГ!

Един от лидерите в националния отбор на България по времето, когато Туньо дебютира, е Наско Сираков. Голмайстор №1 в историята на "Левски" вече е участвал на едно световно първенство. Играе и в четирите мача за нашите в Мексико, като дори вкарва гол в двубоя на откриването срещу Италия (1:1). Още преди Туньо да бъде извикан за първи път в националния, двамата се срещат на терена в мачове между "Левски" и "Етър" от вътрешното първенство на "А" група.

"Никога не ми е влизал грубо и аз съм се отнасял по същия начин с него. Затова и в националния отбор по-късно завързахме едно истинско приятелство. Помня дебюта му за мъжкия отбор на България, когато вкара гол на германците. След това дойде с нас и за мача с Холандия. Тогава победихме насред Ротердам големия си съперник, в чиито редици блестяха имената на Рууд Гулит и Франк Рийкард", връща лентата Наско, преди да разкаже емблематична случка около този успех.

"Преди мача с холандците обядваме в ресторанта, а Трифон се беше нахранил пръв. Отстрани домакините бяха сложили плодове. Виждам го как става, отива и започва да си бута по джобовете банани.

Викнах му: "Ей, менте кривокрако! Тук има опитни футболисти, ще изчакаш малко! Какво ми дойде тук от Търново да пълниш джобовете!". Повече не посмях да му се карам. И аз в спортното училище в Хасково я правих тази работа да се пререждам най-отпред в столовата. И затова на всеки обяд или вечеря ядях бой от по-старите. А и те, като чуят шоп, ни мразят. Що бой изядох на тези опашки", с усмивка си спомня Сираков.

"Впоследствие Трифон много бързо се превърна в основен играч в националния отбор на базата на всички тези качества, които имаше - чисто футболни и физически. През април 1992 година играхме една контрола в Швейцария. Мачът тече, точно беше започнало да вали дъжд. Получихме пряк свободен удар на над 30 метра от вратата на противника. Трифон идва при мен и ми каза: “Бат' Наско, дай аз да бия!”

Викам му: "Менте, бегай на центъра и чакай да ме прегръщаш". И като я лепнах в мрежата! Аз такъв гол толкова отдалеч никога не бях вкарвал през живота си. Понеже тревата беше мокра и топката се хлъзна пред вратаря. Веднага отидох при Трифон и се обърнах към него: "Казах ли ти аз да ме чакаш, а?", разкрива Наско.

"Трифон доказа класата си. Това уважение, което има към неговата кариера, говори достатъчно красноречиво", убеден е бившият селекционер Борис Ангелов. Вижте как реагираха клубовете в Австрия. Аз съм бил играч и треньор в алпийската страна и проведох няколко разговора с мои приятели от Виена. Един клуб като “Рапид” обяви траур при смъртта му

и пусна специален филм . За австрийците България се олицетворява с Петър Попангелов, Христо Стоичков и Трифон Иванов", казва треньорът, роден в Благоевград през 1947 година. Той остава селекционер на "лъвовете" до 1989 година, за да предаде на следващите треньори едни бъдещи световни звезди. След като на кормилото за кратко са Иван Вуцов и Краси Борисов, идва ред да бъде изградена великата Пенева чета, която да разцъфти няколко години по-късно по терените в Америка.

"Ще си позволя да припомня едно от последните изказвания на Трифон, че Димитър Пенев е успял да омеси тестото от тези характери и таланти. Да направи силен тим от лидери. Аз работих преди Пенев с тези момчета и много съжалявам, че нямах възможност да бъда с тях, когато те излязоха да играят в чужбина. Но пък получих голяма обич от тяхна страна за съвместната ни работа. Развитието на тези футболисти не е толкова плод на треньорите, с които са работили, а на самите тях", категоричен е Борис Ангелов.