Дежурният в българското посолство в САЩ отказва да приеме един от легендарните руски шпиони, убеден, че е пратен от врага с цел провокация.

Руското семейство нелегали Майорови са внедрени през 60-те години като бизнесмени в Аржентина. Те така се вживяват в тази легенда и търговията им така потръгва, че успяват да си купят дори собствен частен самолет. Единствената им връзка с центъра в Москва е колегата им Гордиевски. Впоследствие той нашумя като един от най-известните предатели в КГБ.

Ген. Тодор Бояджиев е успял лично да се срещне с Вадим и Лариса Майорови в Москва. Разговорът с тях е публикувал в книгата си „Разговори за разузнаването", която официално ще бъде представена на 23 февруари. В нея са описани и

срещите му с 52 легенди в шпионския занаят

През 50-те години Вадим Майоров завършва Института за чуждестранни езици към КГБ, след което продължава в Разузнавателното училище. Там получава офертата да замине да работи като нелегал.

„В нелегалното разузнаване ти не си ти, а си някой друг. Не си българин, а примерно аржентинец - обяснява трудностите на шпионския занаят Тодор Бояджиев. - Не знаеш дума от истинския си майчин език, защото според легендата ти той вече е примерно испански. Всичко това трябва да е прецизно документирано, за да издържи на всякакви проверки. В случай на провал ти

никога не си чувал за България

и България не признава, че те е чувала или виждала."

Според генерала подобна подготовка може да отнеме години наред. В случая с Майоров това става за 2 години. Докато е обучаван за нелегал, той среща Лариса и двамата се женят през 1959 г.

Веднага след това той заминава за Египет, където получава аржентински документи за самоличност. С легендата, че живее в Кайро, отпътува за Европа. А оттам хваща кораб за Аржентина. Така през 1961 г. той се озовава в страната на крайното си назначение. И веднага трябва да изкара едногодишна военна служба. Сблъсква се с какви ли не трудности, защото уж всичко трябва да му е познато, а всъщност нищо не е.

През 1963 г. Вадим заминава за Копенхаген, за да се види със съпругата си, която вече е изкарала курса на обучение за нелегали. Оттам двамата тръгват за Лондон, за да сключат отново граждански брак. Този път с новите си самоличности и легенди.

Двойката трябва да се занимава с бизнес в Аржентина,

но семейството така се вживява в новото поприще, че паралелно с шпионските задачи постигат главозамайващ успех в търговията. Бизнесът им се разгръща в такива мащаби, че в един момент решават, че трябва да си купят частен самолет.

„В подобни случаи в началото службата осигурява необходимите средства, за да се започне някакъв бизнес - обяснява Бояджиев. - Някои са успявали да го направят в големи мащаби като Майорови, но специално те не са били изкушени от това, че са направили много пари. Ларис и Вадим са изключително скромни хора, никога не са живели в лукс, само както е изисквала легендата."

Чак през 1967 г. Вадим и Лариса заедно с родената им в Аржентина дъщеричка се решават да си вземат отпуск и да заминат за СССР. На явката в Копенхаген идва Гордиевски, който им взема аржентинските документи и им дава руски. С тях те могат безопасно да се качат на кораб за родината. По същия сложен и незабележим начин двамата се връщат обратно в Аржентина.

Проблемите започват през 1969 г., когато майката на Вадим умира. Веднага след това

здравословното състояние на майката на Лариса се влошава

Бизнес дамата е изключително притеснена и през 1970 г. решава да поеме риска и да отиде да я види.

Три седмици след като се завръща в Аржентина, Вадим трябва да пътува до Чили, където го чака важна шпионска задача, свързана с изборите. Лариса остава с двете им дъщери вкъщи. Когато за кратко излиза от дома, вижда двама мъже, които се обръщат с гръб в момента, в който тя минава покрай тях.

Тя се колебае дали да се прибере, или да продължи. Решава да не се поддава на паника. На следващия ден идват да ги арестуват. Всичко се развива като в каубойски филм.

Голяма група нахлува в дома им, търсейки Вадим. В това време той е в банята. Извеждат го оттам, след което семейството се озовава в полицейския участък. Лариса, петмесечната й дъщеря и по-голямата, която е на 11 години, са изпратени в женския затвор. Подложени са на всекидневни разпити. Не след дълго цялото семейство е изпратено в САЩ.

Там са настанени във вила близо до Вашингтон. Вадим го водят всеки ден на различни места, за да го разпитват. Един ден той се връща и много разтревожен казва: „Започват да ми показват снимки на хора, които познавам." Тоест кръгът около семейството нелегали започва да се стеснява.

Затова съпрузите тихомълком се уговарят да избягат. Въпреки че американците им обещават, че ако проговорят, ще им осигурят изключително охолен живот в САЩ. И понеже били убедени, че в крайна сметка шпионската двойка ще се съгласи, ги оставили на доста либерален режим във вилата - там имало само няколко пазачи.

„Но Вадим и Лариса са патриоти и за миг не допускат мисълта да останат в чужбина", казва Бояджиев.

След един пореден разпит руският шпионин се връща изключително разтревожен и

Лариса му дава знак, че това е денят за бягство

Следобеда пазачите им решават да подремнат. Бегълците дискретно проверяват дали просто не се преструват. Решават да тръгнат поотделно, за да не ги засекат. Те са наясно, че всички служби ще търсят бягащо семейство. След това Вадим тръгва към българското посолство, а Лариса и децата в обратната посока.

Майката не познава града и спира с децата си до един супермаркет. Към тях за беда се приближава полицай. „Край, сега ще ни арестува", притеснява се Лариса. Тя обаче запазва спокойствие и мило се усмихва на униформения с думите, че чака такси. За щастие в този момент такова наистина минава и тя и децата поемат към 16-о авеню. Случайно по пътя Лариса вижда, че насреща й е руското посолство и казва на шофьора моментално да спре. За късмет то все още е отворено. В шест часа служителите тъкмо се канят да си тръгват.

„В посолството ни приеха много добре", спомня си Лариса пред Тодор Бояджиев. След което тя започва да чака да се появи и Вадим. За съжаление той няма късмета на Лариса и децата. Когато стига до българското посолство, служителите вече са напуснали сградата. Там е само дежурният.

„Той очевидно е бил добре контраразузнавателно подготвен и е знаел колко „коварен" е врагът - казва Бояджиев. - Дежурният решава, че това е импровизация на американските служби. И със заплахата, че ще се обади на полицията, успява да изгони Вадим. Той не ми сподели как в крайна сметка е успял да се добере до съветското посолство. Но ми направи впечатление, че по никакъв начин не обвиняваше или не се ядосваше на дежурния в нашето посолство.

Дори се опитваше да го разбере и защити,

защото не всеки ден на входа се появява руски нелегал, който търси защита."

„За мен това бе изненада, Вадим е отишъл в нашето посолство, когато е бил на косъм да го арестуват - казва Бояджиев. - Разчитал е, че братята българи ще му помогнат да осъществи планираното бягство и да стигне до своите. Дежурният, очевидно много наплашен,

решава, че това е провокация, и вика полиция

След което Вадим минава през маса други опасности, докато се добере до своите. И този човек се опитваше мен да убеди, че дежурният ни е постъпил напълно нормално, не го винеше и не се сърдеше за нищо. Дори каза, че изцяло му влиза в положението. Защото ако е провокация, всеки момент може да дойде полицията, да нахълта в посолството с мотив, че преследват престъпник, да нарушат имунитета на сградата и да стане страхотна каша."

В крайна сметка шпионската двойка и децата им благополучно се прибират в Москва, но там ги чака нова изненада. В центъра ги посрещат с обвинения, че сами са направили гаф и по този начин се е стигнало до разкриването им.

„Заради това дори не ги оставят да живеят в Москва, а ги пращат в провинцията", разказва Бояджиев.

17 години след прибирането им истината излиза наяве. Тогава става ясно, че Гордиевски - тяхната свръзка с Центъра, всъщност ги е предал.

Двамата са реабилитирани и могат да се върнат в Москва.

„Нищо от това, което са натрупали като богатства в Аржентина, не заделят за личния си бюджет, а се връща в държавната хазна. Това говори много за мотивировката на този тип хора", казва Бояджиев.

Когато се среща с Вадим и Лариса,

генералът е потресен от скромното им жилище

В него по нищо не личи, че двойката е била сред най-богатите хора в Аржентина.

„Апартаментът им в Москва бе малък - по руски обзаведен - разказа Бояджиев. - По нищо не личеше, че те са живели дълги години в Латинска Америка, че децата им са израснали там. Типично руско жилище, с килим на стената, малък цветен телевизор.

Абсолютно никакъв лукс, никакви излишества

Едни нормални хора, да се чудиш как са живели под чужда самоличност, при това са били безкрайно убедителни."

Когато легендарната шпионска двойка показва на Бояджиев снимки от Аржентина, той е потресен.

„Бяха типични аржентинци - казва генералът. - Вадим бе с хубави бели костюми, самата Лариса изглеждаше като истинска латинодама - изискана, модерна. Децата бяха облечени като кукли. Не можех да повярвам, че тези хора са типични руснаци. Най-вероятно са искали да се върнат към нормалния живот."

Днес Вадим е към 74-75-годишен, а Лариса наближава 70-те.

„Дъщерите им се женят за руснаци. Научили за миналото на родителите си едва когато се появи една малка книжка за двамата", усмихва се Бояджиев.