Има само един начин Борисов да бъде победен. Не е тоя

Призрак броди из централните телевизии – призракът на извънредните парламентарни избори още наесен. Твърдят го дежурните политолози, социолози и дори братя всичколози като мен, които за разлика от мен явно си говорят с отвъдното.

Аз не съм окултист и затова есенните избори ми се струват пържен въздух. Още повече че липсват в предсказанията на Ванга. Дали ще се разпуска наесен парламентът, все пак зависи от депутатите, а те по принцип предпочитат да си довършат мандата - особено ако са от малките партии, които едва ли ще прескочат бариерата пак.

“Тъкмо седнах на мандата и да ставам? Да не съм луд!” Това е нормалната, човешка реакция на всеки човек от народа. И тя е 10 пъти по-силна, ако човек е инвестирал в мандата си лични пари.

А и опитът за последните 30 години показва, че

дори

най-неуспешните

управления карат

поне година

Филип Димитров изкара 1 година и 22 дни, Пламен Орешарски 1 година и 2 месеца. Виденов изкара цели 2 години и с голям зор си тръгна чак когато 1 долар стана 3 бона. Второто правителство на Бойко Борисов оцеля 2 години и една седмица, но тогава то си тръгна изцяло по своя инициатива и въпреки жалната песен на опозицията: “Не, не си отивай! Ще ни бъ-ъ-ъ-де тъжно.” Помните ли този хит от 80-те?

Ако някоя партия у нас е усвоила изкуството да оцелява на власт, то това е ГЕРБ. И ако следващото управление е пак на ГЕРБ, почти невероятно е да падне от коня само след 3-4 месеца.

Откъде тогава се пръкна невероятният мит за нови избори още наесен? Според мен – от предчувствието за провал след цяла година напразно клатене. Всички последни социологически гледания на кафе казват, че ГЕРБ пак ще спечели изборите със същата преднина. Не го твърдя аз, твърдят го анкетите. Според последното проучване на “Маркет Линкс” от 23-31 януари ГЕРБ взема 23,6% срещу 17,3% за БСП. Според “Галъп” съотношението последно е 22,9 на 19%. Според “Тренд” – 27,6 срещу 24,9%. Според “Алфа Рисърч” от декември – 24,3 срещу 21,9%. Колкото повече времето минава, толкова повече ножицата се отваря, а ефектът от протестите е върху ланския сняг.

Последните разправии в БСП още повече отварят ножицата.

Интересното е, че

в листите се

завръщат водещи

фигури от

епохата на

Виденов

Изглежда, някои социалистически кръгове вярват, че Виденов е бил най-успешният премиер на прехода. Ако не бе го съборил коварният Сорос, сега България щеше да е Швейцария на Балканите.

Но това е друга планета. На планетата Земя излиза, че не само протести, но и пари са отишли нахалост и спонсорите са разочаровани.

А и партийните активисти, като прочетат прогнозите на социолозите, изпадат в униние. Трябва нещо, което да ги зарадва и ентусиазира.
Няма да се учудя, ако още другата седмица социолозите извадят анкети, които прескачат 4 април и направо прогнозират нагласите на електората за ноември.

Или и двете заедно. Например на 4 април 30:20, но на 4 ноември 20:30.

Кой знае, може би това ще окуражи спонсорите. Важното е да не губят надежда и да продължат да дават. Трябва да им се напомни народната мъдрост, че пилците се броят наесен.

А и да не стане наесен, ще стане догодина или по-догодина.

Затова вече има
втори вариант –
че правителството, което ГЕРБ ще състави след 4 април, ще изкара 2 години и после вече властта ще мине в ръцете на левите сили начело с Радев.

Интересното е, че този вариант идва от същия идеен колектив, който пръв извади версията за есенните избори. Даже от един и същ човек.
Значи имаме две версии от един и същ политически инвестиционен фонд – едната по-агресивна и краткосрочна, а другата по-предпазлива и консервативна. Същото като при хедж фондовете.
Сигурно ще се появи и трети хедж фонд, който да инвестира в пълен мандат от 4 години.

Но да се върнем на есенната версия. Нейното внушение е, че ГЕРБ е хартиен тигър, сламен човек, картонен танк, куха лейка и колос на глинени крака. Само още един напън и ще рухне. Аз пък бих казал, че ГЕРБ няма да рухне още 100 години, докато неговите опоненти не се научат да мислят сериозно и спрат с циркаджийските изпълнения.

Защото летните протести бяха безцелни и кухи, биене на тенекии и надуване на вулвузели. И най-тъпият лозунг на тези протести беше – “Не е важно кой ще дойде, важното е тия да си тръгнат”. Сериозно ли?

Но през април хората гласуват кой да дойде, а не кой да си тръгне.
ГЕРБ ще
пребъде, докато
в България
не се появи
сериозна социалдемократическа партия със сериозна лява политика и с истински лидер начело. Дотогава властта ще си остане в ръцете на този, който най-добре балансира между интересите вдясно.

А Бойко Борисов най-добре го прави. Той перфектно балансира между различните клонове на олигархията, от една страна, както и между олигархията и населението, от друга. Между посолствата също го бива. Той най-добре маневрира, отстъпва и настъпва, води диалог и най-добре рекламира успехите си.

Освен това той редовно си прочиства партията от нелицеприятните кадри. И
като ги прогони,
те козируват и
си тръгват
Така фасадата на ГЕРБ винаги е като на Народния театър.

А какво да кажем за другите фасади? В БСП е като софийския център след американските бомбардировки. В ДБ е като Столипиново - щом се появи хубавец и хоп – в Европа.

Но може би теорията за есенните избори заплашва с нови протести това лято? Защото няма друг начин да се прогони следващият парламент. Тази заплаха би свършила добра работа при коалиционните преговори след 4 април.

Може би целта е ГЕРБ да се съгласи на широка коалиция с БСП, ДБ и ДПС. Или например Бойко Борисов да се откаже от премиерския пост и на негово място да седне Симеон Дянков, да речем - чисто хипотетически.

Не, нищо не съм чувал. Но защо пък не? Човекът вече има опит в ръководството на държавата. Тогава вече теорията за есенните избори ще придобие плът и кръв.