ЛЕГЕНДАРНИЯТ телевизионен коментатор Ричард Груев, с когото се разделихме наскоро, коментираше за Канал 1 борба и щанги.

Но името му никога не е било свързвано с тези два спорта. Самото споменаване на Ричи означаваше автомобили, мотори, Ф1. Казано накратко - бензин.

Може би по тази причина на опелото на журналиста в София имаше само пилоти и не се появи нито един борец или щангист.

Макар и бивш състезател, той бе сред най-разумната категория шофьори. Дори често се шегуваше, че ако го спират катаджии, било, за да го питат

защо Сена карал бавно

или Прост не се погажда с бразилеца.

Доведеният син на класика в изобразителното ни изкуство Дечко Узунов се оказа замесен рано в автомобилния спорт. Когато е само на 2 годинки, баща му напуска семейството, а по-късно майка му се жени за Дечко Узунов.

60-годишен и бездетен, живописецът предлага на Ричи да го осинови, но той отказва.
Въпреки това до последния момент двамата запазват огромното си уважение един към друг, а художникът е този, който насърчава Груев за спортните му изяви.

По-късно, след смъртта на Дечко Узунов, журналистът често е нападан от роднините на живописеца, че е разпродал безценните картини, скандали, които караха Ричи да се ядосва много. Категорично обясняваше, че преди смъртта си, майка му е дарила всичко на държавата.

На два пъти Ричи

вади голям късмет

Автомобилната кариера на Ричард започва във възможно най-добрия софийски отбор по онези години - Градския съвет на СБА. За този тим той кара в продължение на девет първенства. Винаги зад волана на един от малкото по онова време “Рено Алпин” у нас. 
Но две последователни катастрофи вадят Груев от състезанията.

При първата оцелява като по чудо, след като на пътя му излиза каруца. След катастрофата, за щастие на Ричката, който е извън автомобила, кръвта от удара в главата му успява да изтече през дясното ухо.

Той често говореше за това, но винаги сочеше дясното си коляно.

То бе останало без капачка

а както казваше, операцията го въртяла при всяка промяна на времето. Заради идиотски паркирана ГАЗ-ка във върха на един завой, той катастрофира повторно.

Това става по време на тренировките за рали “Стари столици”, което се оказва последното му спортно събитие като пилот. Ударът е не по-малко опасен от този с каруцата. Но Ричката повторно вади невероятен късмет - спортната кола се забива на някакви си 5 сантима от резервоара.

Вторият голям шанс за него е, че по онова време в националната телевизия търсят
млади и известни спортисти, които познавайки добре спорта, да могат да коментират професионално.

Отивайки в спортната редакция на Канал 1, Груев попада при двама от най-големите професионалисти в телевизионната журналистика - Николай Колев-Мичмана и Никола Ексеров. Двамата го превърнаха в

истинския глас

на моторните спортове у нас. И Ричи никога не забрави това - до смъртта на Мичмана двамата неизменно бяха на старта на най-значимото наше рали. За “България” отдавна Груев бе емблематична личност и неизменно част от неговата история. 

Изглеждаше немислимо, но в българските телевизии Ф1 проходи в БНТ с първия коментар на живо през 1986 г.  По онези години прякото излъчване на унгарската GP от пистата “Хунгароринг” беше невероятно - първият старт на формулата в страна от източния блок, а БНТ и Ричард Груев - сред първите от соцлагера, предаващи директно.

Две години преди Унгария БНТ предава разширени репортажи. За първия от тях Груев се готви повече от съвестно: познава цветовете върху каските на пилотите, болидите, стартовите номера на състезателите. Но и той, и помагащият му в коментара от студиото доайен на българските пилоти Димитър Альоков, са шокирани -

репортажите са черно-бели

Журналистът мразеше да говори за този случай и го споменаваше единствено, за да покаже, че винаги може да има неприятни изненади в работата на коментатора.

Обичаше и нестандартните решения. В двора на къщата на Дечко Груев устрои студио на БНТ, непосредствено преди рали “Албена” да бъде прекръстено на “България” и да преместят старта от морето - на Боровец.

Винос! Бланкос! Многос!*

ИСТОРИИТЕ с Ричи Груев могат да се поберат в доста прилично по обем издание. Кикотите и изцепките между квалификациите и старта винаги включваха и Груев. Но върхът, който самият спортен коментатор признава, е от Барселона през 1992 г.

В известния с охлювите си ресторант “Лос Караколес” в Бари Готик на каталонската столица, Ричард отново бе в центъра на компанията. Разбира се, имаше и бяло вино. Както обикновено се случва, то взе че свърши в най-неподходящия момент: преводачът, който седеше вдясно от Ричи, бе до тоалетната, а чашата на Груев - празна.

С решителността на човек, който не търпи възражения, журналистът хвана първия сервитьор за лакътя и направи поръчка “Винос! Бланкос! Многос!”. Дали келнерът успя да си преведе поиспанчената фраза, или някой близо до него му подсказа каква е поръчката, но след малко пред Груев имаше кана с бяло вино.

“Да де, ама ми донесе, нали! Смейте ми се на испанския, но каничката е пълна.”

*Бяло вино! Много (“испанският” превод на Ричи).