Изчисленията на японския суперкомпютър Fugaku са установили и какви мерки трябва да се вземат във влаковете, за да може вероятността от заразяването да е сведена до нула.

В изследването, ръководено от професора от университета в Кобе и суперкомпютърния център Riken - Макото Цубокура, е изчислена необходимата вентилация на вагоните, като е симулиран различен въздушeн поток при различни условия - каква част от прозорците да бъдат отворени, с колко и колко често трябва да се разтварят вратите при спиране на гарите.

Проучването показва, че ако влаковете се движат със скорост от 80 километра в час и климатикът работи, колкото по-широко са отворени прозорците, толкова по-голям е вентилационният ефект, като най-осезаем е позитивният ефект на гарите.

Учените установяват, че ако вратите са отворени за 45 секунди и спирките са през две минути, може да се осигури същото количество вентилация, когато влакът се движи и прозорците са отворени с 5 см по време на пътуването. Затова екипът смята, че за влаковете, които спират често, ефектът само от отварянето и затварянето на вратите е същият като при леко открехнатите прозорци.

East Japan Railway Co вече спазва всички препоръки, прозорците на вагоните са смъкнати между 5 и 10 сантиметра, а това заедно с климатизацията и отварянето на вратите позволява пълна смяна на въздуха във влаковете на всеки 2 до 3 минути.

В същото време отварянето на прозорците в кола определено не е най-добрата защита от коронавируса. Симулациите на суперкомпютъра показват, че пръските от едно кашляне или кихане, независимо дали е в предната или задната част на колата, се разпръскват из цялото купе и засягат всички пътници.

От Националния център за суперкомпютърни приложения на България се свързаха с колегите си в Riken и Университета в Кобе, за да проучат симулациите и моделите и да предложат иновативни решения и у нас.