ГОСПОД Е САЛИЕРИ

Българинът най-обича и тачи мъртвите си поети. Той дори не чете класиците Ботев, Яворов, Дебелянов - защото вече ги е убил. Заради това се нуждае от пресни трупове на поети. И ги мори вече във фейсбук... И не си задава въпроса как живите им роднини ще приемат тази "смърт"... Не може да си представи как се събужда, отваря стената с некролозите - тази функция играе фейсбук в момента... И прочита, че в съседната стая баща му е починал. Човек не може да осъзнае дори какво става с него. Става, бяга в съседната стая, баща му го няма, бяга в хола и вижда как баща му чете вестник, в който още го няма като мъртвец. (Господи, колко вчерашни станаха вестниците, щом не можеш да прочетеш в тях собствения си некролог)... Само смъртта е скалата, която измерва степените на живот на една нация. С колкото повече мъртви поети разполага, толкова по-жизнена е българската нация. Защото тя се храни с мъртвите си поети. Вчера се нахрани с Недялко Йорданов. Спомних си как един съвременен Салиери го "храни с лайна пред НДК"... Сега го умориха приживе... И ми иде да извикам: "Господ не е българин... Господ е Салиери... В редки, като разстройство случаи е и Карбовски..." Ами, толкоз...

*От фейсбук!