ПИСМО ОТ КИЛИЯТА НА СМЪРТНИКА

За съжаление през миналата година живяхме с обречеността и очакването на осъдени на смърт. Заключени в домовете си очаквахме тъмничарят да задрънчи с ключовете и, наострили слух се надявахме да подмине нашата килия. Много наши близки, осъдени на смърт бяха изведени от килиите на смъртниците. Някои от тях чинно дочакаха изпълнението на присъдата. Други дочакваха тъмничарят, но вместо да ги заведе до ешафода или в тунела за разстрел им прочиташе решението за помилване и биваха освобождавани. Странна година. По тръбите на килиите затворническият морз всяка сутрин методично съобщаваше кой е дочакал смъртното наказание или кой е помилван. Всяка сутрин, методично затворническата радиоточка ни казваше, че сме осъдени на смърт. Дори не ни се казваше точно какво е провинението ни. Само знаехме, че някой е осъден на смърт само защото не си е измил ръцете, друг - че не си е измил плодовете, трети - защото не е сложил маска. Ние не бяхме крадци и убийци, ние не бяхме изнасилвачи, ние не бяхме... Но бяхме осъдени на смърт и чакахме изпълнението на смъртните присъди в своите килии. Някои от килиите бяха луксозни, с южно изложение, със златни тоалетни и вани. Но това още повече засилваше в техните обитатели онова трепетно: "Дано тази връзка с ключове да подмине моята килия. Дано да отиде до съседната килия - там няма златна тоалетна чиния. Дори и сребърна не е. И смъртта няма да му отнеме нищо друго, освен живота"... Това трепетно очакване на смъртта. На тъмничаря, който ще ни сложи превръзка на очите... Човечеството е минавало през хиляди изпитания - войни, мирове ("Мир" май няма множествено число), апокалипсиси, наводнения, природни бедствия... Но никога човечеството не е било в килия на смъртен и не е очаквало всеки миг да бъде поведено към ешафода... Е... И през това минахме... Дойде ли ни акълът? Разбрахме ли, че колкото и да отменяме смъртното наказание, каквото и да правим с нашата демокрация или нашият либерализъм в крайна сметка всеки от нас може да попадне в килията на смъртника само защото не си е измил ръцете... Константин Павлов навремето написа в едно стихотворение: "Измийте си ръцете преди ръкопляскане"... Е, изми ли си ръцете, или чакаш смъртта да избърше своите в нас... Ами, това е...

От фейсбук