Ако не знаете жена ми се казва Милена... Не за друго го казвам, но има нещо частнособственическото в това "жена ми"... Като че ли съм си я купил на пазара. Не, че няма такива случаи, но за разлика от ромите ние нямаме "Бабахак"...

Бабахак е денят, в който ромите си купуват булки. По-точно старият ром купува за свойто чаве ромка и то вече не е чаве. В това има нещо красиво, защото я си представете, че на чавето ромът купи кола. Че то още цигарата не знае как да държи, не е откраднало колело от българската махала още, сополът му се стича по цигарата и виси заедно с нея от устата му, годините му още дванайсет нямат - какво да му купиш на такова освен мома. Да се учи момчето.

Та така. Милена се върна от пазар и познайте какво купила. Книги. Едни такива хубави книги купила. Скъпи книги.

Да не мислите, че вече не сме женени. Въобще не се скарахме и дори не я попитах защо хвърля пари за такива неща. Защото не е нормално някак си аз да си вадя парите от книги и да хвърляме тези пари за пак за книги, ама писани от други. Веднъж един писател, той малко почина, ми бе казал, че четял книги само с автограф. Демек, подарявали му ги и той четял. Изгледах го от горе до долу, после пак го изгледах, ама от долу нагоре и като не видя за какво да се закачи погледът ми по него хвърлих едно: "Сега разбирам защо не си чел Омир, Шекспир и Достоевски"... Като не са му подарили книги с автограф.

Та жена ми се върна от пазар, напълнила чантите с книги и вика: "Не можеш, вика, да познаеш какво ми се случи в книжарницата"...

Помислих, че са й поискали автограф, ама тя даде ли автограф някъде и щастливият собственик на подписа и се лишава за известно време от свободата си... Тя и заради това не пожелава на приятелите ми "за много години", защото това пожелание не е хубаво да се изпълнява. Но, казва жена ми, пардон Милена ми казва, че било фрашкано с хора в книжарницата.

Имало страхотна опашка - и аз си мечтая да се нареди такава опашка за моя книга и ръката ми да хване тендовагенит от раздаване на автографи.

Такава опашка лично тя не била виждала от тридесет години, когато за "Сто години самота" трябваше да се купят трудовете на Маркс, Енгелс и Ленин и въпреки това хората се редяха на опашки. Аз също не мога да повярвам, дори се навдигам леко с цел да проверя какво става със света и защо се е побъркал толкова. На всичкото отгоре, ме върна на дивана Милена, били все млади хора. И купували книги. Ако имало Маркс, Енгелс и Ленин и тях щели да купят.

Сигурно, викам, е от глобалното затопляне. Мозъците им загрели и влезли на хладно в книжарницата. Ама не било това, а почти. Те купували книги за подаръци. Коледа. Нова година. Щели да подаряват книги. Те и есемеси ще спрат да пишат, си казвам, а тя... Разгада ми наплива. Моловете били затворени. Пандемията, която ни върна тридесет години назад в книгите... А идвали празници и те купували подаръци... Ами, това е...

*От фейсбук