ОТ къщата на Иво Папазов-Ибряма и съпругата му Мария Карафизиева се вижда цяла Тракия като на длан. Два дакела и няколко котенца си играят на двора. Зеленчуковата градината е образцово подредена и това е дело на Мария Карафизиева. Всичко е минало през двете й ръце. Ибряма и съпругата му са имали много възможности да напуснат България. Канили са ги по цял свят. Отказали са. За тях домът е тук - на баира на старозагорското село Богомилово. Оттук започват триумфите им по сцените на най-големите концертни зали и клубове.

- Господин Папазов, могли сте да отидете, където си поискате, защо останахте тук?
- Искам да свиря в България. Моята политика е музикална, аз от другата не разбирам. Музикалната политика означава да има едно уважение от тарторите на държавата и най-много от министъра на културата към нас, хората на изкуството. Не знам дали сега той има глас, но тези преди него нямаха. С Вежди Рашидов сме набори и се познаваме от деца - учили сме заедно в Кърджали до 5-и клас, след това служихме като войници. Виждаме се и откакто е станал министър, но той е безгласна буквичка. Бойко сега командори парада. Сигурен съм, че не им е до култура. Не ги интересува, че ние жънем успехи по света. Когато почнат в чужбина да ни ценят и уважават, и тук се сещат. Преди години като че ли имаше повече уважение към хората на изкуството. Тогава и аз имах работа, авторитет. И сега го имам, но сам си воювам за него, а не чакам държавата да ми помогне.
Едно време свирех на венчавки, сватби. Някой нещо лошо сънувал - хайде да направим едно курбанче. Всеки ден бях зает. Не разбрах как израснаха моите деца. Ние постоянно пътувахме. Сега тук не обръщат внимание на народните музиканти. Трета ръка станахме. Вие, медиите, сте виновни - пишете за щяло и нещяло. След като и Канал 1 почна да пуска попфолк. Не се цени истинската наша музика, с която жънем успехи по света.
- Навярно затова мнозина направиха завой към попфолка.
- Съжалявам, че всички тези, които направиха завоя, са възпитаници на училищата за народна музика. Много ми е тежко, защото те предварително си дават тежката дума, заклеват се, че ще пазят народната музика и култура.
В разговора се включва и Мария Карафизиева: - Един чужденец ми каза: "У вас дават много порно и някои от порнозвездите могат да пеят."
- Защо у нас няма такъв голям фестивал като този в Гуча?
- Имаше и тук цяла седмица надсвирване в Стамболово. Хубави фестивали ставаха, а сега се чудим как да съберем от разни бизнесмени по 20 лева, за да направим надсвирването в Раднево. Хората идваха, ядяха, пиеха и слушаха музика. Какво пречеше на културния министър да отпусне 20-30 хил. лева, за да не ходим да се молим на някакви спонсори! С техните смешни 20-30 лева не можем да платим само пътя на музикантите, защото те свирят безплатно. Можеше да се помогне с някой лев и тия събития да продължават. Лошото е, че не можахме да покажем истинската музика на младото поколение.
- Политиците някога допитват ли се до вас?
- Не, но ние, народните сватбарски музиканти, сме много. Ако решим да правим някаква партия, ще ги бием. Три години поред музикантите от цяла България се събираме и обмисляме да създадем конфедерация. Чакат ме да реша, защото това е моя идея. Ще станем като политическа сила, затова малко се дърпам. Искам да направим съюза си така, че да помагаме на този от нас, който е закъсал.
- Колко са народните сватбарски оркестри в България?
- Много, не се знае точният им брой.
- Откъде идва музиката във вас?
- От прадядовците. Те са били зурнаджии. Дядо ми Сали е свирил на всички сватби в околията. Отишъл да пазарува в Гюмурджина. Продали някакво животно и купил кларинет на баща ми. Той беше Мехмед, ама имаше прякор Хапаз, защото се е родил между нивите. Хапаз значи буца. Между буците се е родил, затова е Хапаз.
- Кой ви научи да свирите?
- Никой не може да те научи, аз си нося гена, и това е. Гледал съм баща ми и много други музиканти. Петър Филипов ми беше педагог в музикалната школа в Кърджали.
- На какво друго свирите освен на кларинет?
- Почнал съм от тъпан. Влечеха ме ударните инструменти. После ми купиха акордеон, за да не съм кларинетист. Хвърлих акордеона и скришом пак свирех с кларинета. Счупих го и така ме разкриха. Ти ли бара - пита баща ми, казвам - аз. Ти, къде се научи? Вкъщи! Записаха ме в музикалната школа. Учителите ми се радваха - ти свириш друга музика. Освен уроците, които са ми давали по класическа, аз свирех и народна музика и те викат - абе браво! През тази школа към културния дом в Кърджали минахме аз, племенникът ми, на племенника ми децата, всички.
- Кой ви помогна да излезете на сцената?
- Талантът! Иван Шибилев и Петко Радев бяха на концерт в Кърджали и вечеряха в ресторант. Помолих колегите - дайте малко да посвиря. Като започнах да свиря, те казаха - ааа, я ела тук, моето момче.
В онези години още нямах паспорт. От дете свиря в ресторанта в Кърджали. Вземах парите с паспорта на родителите. Свирех до 22 часа и в 22,05 идваше майка да ме вземе. С първата заплата си купих нов кларинет - тогава бях някъде към 15-16 години. Иначе свирех на служебен от школата.
От малък исках да съм на голяма сцена. Махнах училището само и само за да свиря. Завърших го на 30 години, за да вляза в консерваторията. Тогава Петко Радев ми каза - няма смисъл, ти си от бога дарен.
- Кой беше първият ви оркестър?
- Още в Кърджали направих състав и обикаляхме селата с камиони с брезенти и пейки. Свирехме по села, по паланки. След това продължих в казармата. За мое удоволствие я изкарах много добре в пловдивската дивизия при музикантите. Бяхме заедно с Веждито. Генерал Желев умираше за мен. Запомнил съм и старшината със страхотни истории. Много ни гонеше с Веждито, понеже и двамата сме луди и много се скатавахме.
Веднъж Веждито вика - ела в ателието ми, хем да пушим, хем да си говорим. Взех кларинета и като започнах - качих всичките пауни на поделението в ателието на Веждито. Почнаха да крякат. Генералът излязъл, хванал старшината - какво правят тези пауни? След това старшината ме вкара в ареста, а генералът ме изкара.
- Как се събра сватбарският ви оркестър?
- След казармата направихме банда, но акоредонистът ми Нешко Нешев имаше да служи още година и затова го крадяхме всяка вечер. Отидохме в ресторант до Чирпан, много известен - оттам излизаха всички големи музиканти. Казваше се "Моста", съществува и сега, но вече времената са други. Помолихме управителя - дайте да посвирим малко. А той - как ще свирите, тук е най-добрият кларинетист. Музикантът обаче ни чул и се съгласи - качвайте се, да ви видим. Качихме се и им взехме не само акъла, но и парите. След това управителят каза - момчета, от утре вие ще свирите. Две години останахме там. Някъде към 1977-1978 г. си мисля - я да си направя оркестър, че хората ме търсят - Ибрямчето това, Ибрямчето онова. Вечер пред ресторанта в Чирпан хората нямаше къде да паркират колите си. И управителят доволен, и аз. Много пари се вземаха тогава, по сцената летяха, пачки хвърляха, с метла ги метехме - петолевки, от ония, червените. Идваха от цяла България да ни слушат - кой със съпруга, кой с приятелка, кой с любовница, с коли, с каруци от околните села, млади хора...
- А как стигнахте до световните сцени?
- Когато Милчо Левиев се върна за първи път в България, много искаше и той, и ние да се видим, но не ни даваха изобщо да се доближим до него. Милчо Левиев като ме чул, си казал - ако имах възможност, щях да върна самолета заради този човек. Оттатък, в Америка, стана "бомбата" с мен. Милчо Левиев занесъл мои записи на Дюк Елингтън. Той като ме чул, отсякъл - това не може да бъде, това е синтезатор. Какъв синтезатор, аз не съм виждал такова нещо тогава.
След това като тръгнахме вече нататък, свирихме в "Рони скот клуб" в Лондон, където са свирили "Бийтълс". През 1988 г. се срещнах с Джони Грифин, най-добрия саксофонист. Той се хвана за главата. Обяснявам му - това е балканджаз. А той - май гот, как свирят тези хора? Гледа ми очите, гледа ми кларинета, гледа ми пръстите - това не може да бъде! След тоя удар свирим в един джаз-клуб в центъра на Ню Йорк на 42 улица. Там се срещам с Дейвид Санборн и той, момчето, почна да си скубе косата, като чу нашите неравноделни, кривите тактове. Убихме ги! Франк Запа също е бил на наш концерт, но не можах да се запозная с него. Оценката му беше в "Ню Йорк таймс". За Франк Запа аз съм един заек, който бяга на музикантите и те не могат да ме хванат.
- На кого е посветен албумът ви "Танцът на сокола"?
- На моите предци, на баща ми, на чичовците ми, на моя род. Това са невероятни мелодии. Идеята ми е да съживя тяхната музика, да я възродя, да зазвучи отново. Като сокол правя нов завой. А някои свързват албума с Ахмед Доган. Други с възродителния процес. Не е така. Това са мелодии, които навремето ми забраняваха да ги свиря даже и на циганските сватби. Карах Мария постоянно да пее български песни на циганските сватби. Сватбарите обаче не могат да траят. Вадят ножове. Викат: "Дай кючеци." Искат си тяхното. Едно момче изпя турска песен, а ние му свирехме. Заради музиката ме вкараха 15 дни в кауша в Хасково през 1985 г. Обвиниха ме, че правя турска пропаганда. Заедно с мен арестуваха и жена ми. Добре, че прокурорите излязоха мои приятели. Иначе щяха да ме изпратят в Белене. Мария каза на следователя - аз не правя турска пропаганда, пея български народни песни. При тия думи я изгониха. Това, което ми беше забранено тогава, сега го свиря.
- Вълнувате се, като се сещате за това време.
- Как да не се вълнувам? В Карлово милиционерите правеха кордони, за да ме гонят. Спираха ме. Подстригваха ме нула номер. И китаристите също. Само дето не са ни били. И всичко това, защото сме свирили кючек на войнишко изпращане. Чат-пат щракваха и белезници, без да се церемонят, без обяснения. Толкова ме е било страх, че веднъж в едно карловско село, когато забелязах милиционерската кола, скочих от сцената и избягах в гората.
- Нямате вид на човек, който се плаши.
- Не исках да разваля сватбата. По-добре мен да ме няма. Защото в противен случай се опорочава най-щастливият ден за младото семейство.
- Всеки ден ли свирите?
- Вкъщи въобще не свиря. В моята къща не звучи музика. Не правя никакви репетиции. Ние сме такава банда - всички сме професионалисти и оптимисти. Като се съберем, за половин час сме готови. Когато предстои издаването на албум, тогава е съвсем друго. След музиката на моя род ще възстановя музиката на моя народ. Това са позабравени сватбарски ритми. Почти сме готови, но чакаме малко да се кротне тази криза. Предстои ми съвместно участие с Илдъз Ибрахимова във фестивал в Анталия. С нея работим активно. Тя е велик музикант и човек. На 2 юли ще участваме в Дания на един голям фестивал. С една дума - натоварена програма.
- Близки ли сте с Ахмед Доган, който е ваш ценител?
- С Доган сме приятели. Канил ме е да свиря на негови рождени дни. Хапваме шкембе чорба, пийваме с него и свитата му чак до зори. Неговите хора треперят, като ни видят. Тогава никой не може да ни приближи. Казва ми: "Когато си ми на гости, с никой друг не искам да се срещам." Напоследък не съм гостувал на Ахмед Доган. Може и да ме е търсил, но така се случва, че винаги съм зает на рождения му ден. Този човек ми е симпатичен. Не партията му.
- Говорите ли си за политика?
- Абсурд. Никога не сме говорили за политика. Говорим за музика, за моите бъдещи планове. Предлагал ми е помощ. Отказвам му. Категорично. Аз се оправям сам. Доган искаше да ми направи златен кларинет. Даже го поръча. Желанието му било и други да свирят на инструмента, да бъде нещо като цигулка "Страдивариус". Казах му: "Златото не свири. Мога да свиря и с ластик, както е вързан първият ми кларинет, който е в музея на библиотекарския институт. Там е и длетото на Вежди Рашидов.
- Ухажват ли ви и други политици?
- Да, защото съм име, но пред Доган другите политици са мишки. Всички му правят метани. Даже и настоящият президент Първанов. Веднъж бях при Доган и му звънна по телефона царят. Той погледна и каза - дядо ти ми звъни, но не вдигна.
Бившият президент Желю Желев ми призна: "Ибряме, ти остана, аз си заминах." Нито един прием на президента Първанов не е минавал, без да бъда поканен. Не обичам да ходя. Да бия 500 километра от Богомилово до София и обратно - не си струва!

 

Мария: В музиката му виждам събуждането на земята

Мария Карафизиева е народна певица, когато среща Ибряма.
"Бях на 25 години - спомня си тя. - Веднъж с колеги се отбихме да слушаме изпълнения на Иво Папазов. Исках да го чуя, защото всички говореха само за него. Онемях при тази мелодия." Иво Папазов се усмихва: "А аз - млад, хубав, красив!"
Жената признава: "Сякаш душата ми остана при неговата музика. Изпълни ме. Казвам на приятелката ми: "Това наистина е вълшебен музикант." Мария обяснява, че след това се срещнали случайно няколко пъти.
"Реших да изчезна от погледа му - припомня си тя. - Покрих се за няколко месеца, скрих се при колеги в София. Търсеха ме и Иво, и бившият ми съпруг, защото му трябваха пари. Колеги ми казват - Ибряма идва да те търси. Видяхме се и започна директен разговор. "Миме, с какво мога да ти помогна?" - попита ме той. Строях къща и всичките ми пари бяха вложени там. Затова без да се замислям, му отговорих - с малко пари, за да си купя дрехи и да изляза на сцената."
Певицата признава, че никога няма да забрави тази помощ. "Въпреки това започнах да пея с друга група, не с тази на Ибряма - продължава тя. - Това явно го провокира и започна да ме преследва. Веднъж излезе с номера - нямам певица, ела да пееш. За шест месеца стъпих на краката си, събрах достатъчно средства. Наех си квартира, обзаведох я. Набавих си тоалети. Даже спестих. Иво започна да ми идва на гости. Приятелките ми ме съветваха - много хубаво момче. Не бягай от късмета си."
В този момент Мария е категорична, ще се дистанцира от Ибряма, за да не хлътне по него. Мъчи се да стои настрани от музиканта, но в ушите є звучи неговият кларинет. "С музиката му виждах събуждането на земята, зараждането на живота - казва Мария и лицето є цялото грейва. - Една вечер Ибряма ми гостува и заяви - тук оставам. После ходи да ме иска от баща ми. Баща ми каза - вземи това хубаво момче, дъще, няма да сгрешиш. Майка ми не ме даваше - недей, Мария, веднъж изгоря. Хлътнах, защото и Ибряма има сини очи като баща ми."

Подаръкът на Сокола

КРАДЦИ отмъкват колата на Иво Папазов преди няколко години във Варна.
Тя е нова и скъпа - фолксваген пасат. Изчезва от паркинг пред ресторант. Вътре се веселят бившият президент Желю Желев, политици от цялата страна. Ахмед Доган дава обяд за големия мюсюлмански празник Курбан Байрам.
"Докато ние се веселим, крадците не спят. Харесали ми колата, и дим да ги няма - разказва Иво Папазов. - Автомобилът беше съвсем нов. Доставиха ми го от Германия. Заради кражбата Доган вдигна на крак цяла Варна, но няма и следа от автомобила."
Дни след инцидента лидерът на ДПС гостува в Богомилово. Успокоява Ибряма, че колата ще бъде намерена. Музикантът междувременно си е купил нов мерцедес. Въпреки това Доган му обещал нова кола, марка "Доган". "Засега карай този автомобил. След време ще ти подаря "Мерцедес" - казал Сокола.
Иво Папазов разбрал, че представител на марката "Доган" за България е кумът на ДПС шефа. По-късно Доган признал пред музиканта, че му подарил автомобила, защото "не си оставял магарето в калта".
Съпругата Мария управлявала известно време автомобила, подарен от Доган. Сега е паркиран пред оградата.