В България (и вероятно другаде) съществува една група хора, която не може да се нарече класа, защото не може да бъде описвана по този класически “марксистки” начин. Те не са класа, а са група хора, неизбежни, но същевременно безполезни и съдбоносни като есенният дъжд или като прахоляка по улиците през сухите дни на лятото. Наричат се Администрация. Те не живеят добре, защото имат полусредни бюджетни заплати, но и не позволяват на другите хора да живеят добре. Всъщност, душата им не позволява някой да живее добре, защото това означава, че те самите са демонстративен житейски неуспех. С онази малка, но непреодолима власт, която притежават, те са в състояние да попречат на другите да живеят с по-малко ненужна тревога и стрес. Те са майсторите на житейският разказ, където се самоопределят като “хора на дълга”, докато реално, топлят с все по-уголемяващите се задници неудобните и грозни столове в своите неуютни канцеларии цели десетилетия скрити зад своята неизбежност, без да продуцират нищо друго, освен безмислие, а в края на живота си да заработят една скромна пенсия. Те са невидимото, безплодно лице на чиновника, на лицето зад гишето, даже и на гласоподавателя, който е най-органичното туловище на негодната държава и неин значителен електорален ресурс. Това лице е невидимо и скрито, то не може да бъде уволнено, нито реформирано. В папките, които продуцира се съдържа цялата безплодна “държавност”, която никога не може да бъде изтръгната от там. Каква гигантска ръчна спирачка са ТЕЗИ МНОГОБРОЙНИ АДМИНИСТРАТОРИ за обществото и за неговия прогрес? И защо всяка “социална Държава” всъщност се олицетворява от тази група или класа? Не е ли Държавата всъщност онези хора, които произвеждат нещо за другите? Полезните, иноваторите, предприемчивите, работливите? Кога тази многобройна непродуктивна маса, която произвежда единствено парникови газове, ще се сведе до минималният брой чиновници изпълняващи необходимите и прости функции, които не могат да бъдат извършвани от един обикновен и не много мощен компютър? Кога?